Решение № 4820 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4820 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110141333 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът "Д.-О.З." ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на влекач марка “М.” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица № *************. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 08.02.2024г, е настъпило застрахователно събитиепътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “М.” и л.а. м. “Ф.”, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на автомобил м. "Ф.". Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № **************, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 2145,06 евро (4195,37 лева). Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Ф." е била застрахована от ответника.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В определения срок ответникът не изпълнил задължението си.

1

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2145,06 евро (4195,37 лева), представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № *************, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 08.02.2024г., за което е образувана щета **************.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна "ЗД Евронс" АД, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи, че задължението е погасено чрез прихващане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № *************, се установява, че на 12.10.2023г. между ищеца и собственика на л.а. м. “М.” е скл. договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а м. “М.”, м. “Бенц”, с период на застрахователно покритие 23.10.2023г.- 22.10.2024г.

В периода на застрахователно покритие, на 08.02.2024г., е настъпило застрахователно събитие- ПТП, между л.а. м. “М.” и л.а. м. “Ф.”, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Видно от удостоверяванията в протокола произшествието е настъпило в спряло състояние (за л.а. м. "М.") и при удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента (за л.а. м. "Ф."). За настъпилото събитие застрахованият е уведомил застрахователя, за което е образувана щета № **************. Установява се, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер 4489,16 евро (8780,03 лева) (2344,10 евро (4584,66 лева) + 2145,33 евро (4195,37 лева)).

Ищецът предявил щетата пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Ф.". Последният погасил сумата 2351,76 евро (4 599,66 лева), представляваща първоначално платеното застрахователно обезщетение по щета ************** с вкл. 7,67 евро (15 лева) ликвидационни разноски, чрез прихващане на насрещни вземания.

Съгласно заключението на съдебно- автотехническата експертиза се установява, че произшествието е настъпило при следните обстоятелства: На 08.02.2024г. л.а. м. "Ф." се движел по пътя между с. Винарско и с. Кръстина, където автомобилът се ударил в спрелия л.а. м. "М.". Щетите по горивен резервоар на л.а. м. "М." се намират в причинно- следствена връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите по горивния резервоар е в размер на сумата 2145,33 евро (4195,91 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на 2 застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че между ищеца и собственика на автомобил „М.“ е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договор за застраховка „Каско“, за който е била съставена застрахователна полица № *************; обстоятелството, че на 08.02.2024 г. е настъпило застрахователно събитие - ПТП, което представлява покрит застрахователен риск, между автомобил „М.“ и лек автомобил „Ф.“; механизма на настъпване на ПТП; обстоятелството, че същото е настъпило поради противоправното поведение на водача на автомобил „Ф.“; обстоятелството, че вредите, с изключение на горивния резервоар, се намират в причинноследствена връзка с механизма на ПТП, както и че вредите, предмет на първата регресна претенция, платена от ответника, са различни от претендираните в настоящото производство.

Спорът между страните е концентриран върху въпросите има ли пряка причинна връзка между вредите по горивния резервоар на л.а. м. "М." и пазарната стойност на същите.

От заключението на САТЕ се установява по категоричен начин съществуването на причинна връзка между вредите по л.а. м. "М." и мехзнизма на ПТП.

При установена причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди, следва да се отговори на въпроса каква е пазарната стойност на същите.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, 3 определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.

С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г., решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл.

213 КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о:

„Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като 4 последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.