Решение № 384 от 30.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110206250 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **** (подадена чрез адв. И.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8504692485, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 146 (сто четиридесет и шест) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. На първо се сочи, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни адресати. Доколкото чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, то за вмененото на **** нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП се приема, че не е предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. Посочва, че за ангажиране на административно-наказателната отговорност на собственика на пътно превозно средство /ППС/ от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП, е следвало да се изпълни процедурата, регламентирана в чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП и да се състави Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като след това се издаде Наказателно постановление (НП), а не Електронен фиш. В жалбата се обяснява, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП дава възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш 1 само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, без това да означава, че е недопустимо издаването на АУАН и НП за нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Доводи за това жалбоподателят извежда от разпоредбите на чл.167а, ал.4 от ЗДвП и чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Приема се, че нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП не позволява издаване на Електронен фиш за нарушения на чл.179, ал.3б от ЗДвП. В тази връзка в жалбата се цитира и съдебна практика. Пояснява се, че не намира приложение чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда издаване на Електронен фиш за всички нарушения по ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство /МПС/ или отнемане на контролни точки. Приема се, че разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е специална и в нея липсва предвидена от законодателя възможност нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП да се санкционира с Електронен фиш, като няма основание евентуални пропуски на законодателя да стават основание за прилагане на закон по аналогия или за прилагане на разширително тълкуване в разрез с правилата на чл.46 и сл. от ЗНА. На второ място в жалбата се твърди, че административното обвинение е неясно, тъй като в процесния случай няма съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в обжалвания Електронен фиш липсва описание на изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът, защото не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението му, нито става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на нарушителя – дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по установяване и плащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса. В жалбата се цитира и разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се посочва, че доколкото в Електронния фиш се прави позоваване на нея и се твърди, че изцяло не е заплатена дължимата такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи каква е трябвало да бъда заплатената ТОЛ-такса за конкретния път, като съобрази данните за ППС. Допълва се, че в Електронния фиш няма възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегментите, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси. Жалбоподателят счита, че няма ясно и подробно описание на нарушението, нито били посочени всички относими обстоятелства касателно фактическия състав на деянието. Даденото описание на деянието отговаряло на посочената като нарушена правна норма, но било повърхностно и недостатъчно, за да се изясни административното обвинение. Това от своя страна е довело до невъзможност санкционираното лице да разбере срещу кои факти трябва да се защитава и му е попречило да организира правото си на защита. Посочва се в жалбата, че не става ясно колко е следвало да се плати, как се определя размерът на таксата, в кои ТОЛ-сегменти е навлязло ППС, какво е действително изминатото разстояние, какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Освен това в Електронния фиш било посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, без да е уточнено кое от двете липсва. На следващо място в жалбата се посочва, че разпоредбите, въз основа на които е наложено административното наказание, противоречат на правото на Европейския съюз 2

/ЕС/. Според жалбоподателя чл.179, ал.3б и чл.102, ал.2 от ЗДвП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. Цитират се чл.2, §7 от Регламента и чл.10б, ал.7 от ЗП (ред. ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 01.01.2024г. ), като се приема, че незаплащането на компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП не дерогира приложението на чл.2 от Регламента. Излагат се аргументи и за това, че между размера на неплатената такса по чл.10, ал.1, т.2, вр. чл.10б, ал.5 от ЗР (146 лева) и размера на наложената на Дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 2500 лева е налице несъразмерност и непропорционалност. Твърди се, че са нарушени критериите за съразмерност и пропорционалност, дефинирани в чл.4, §3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1992/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. В жалбата се пояснява, че предвидените в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 от ЗДвП размери на административно наказание, респ. имуществена санкция не могат да бъдат изменени /отменени/ от съда, разглеждащ въпроса за законосъобразността на наложеното наказание в зависимост от вида, характера и тежестта на нарушението, като се твърди, че това противоречи на изискванията на чл.4, §3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1992/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. На последно място в жалбата се казва, че процесният пътен участък не е съществувал към датата на установяване на нарушението, поради което няма как да е нарушен чл.102, ал.2 от ЗДвП. С тези мотиви се иска от СРС да отмени обжалвания Електронен фиш и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

По делото е депозирано и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление с вх. № 256093 от 08.08.2024г., в което се твърди, че техническо средство № 10181 не подлежи на периодичен контрол. То представлява стационарна контролна точка (СКТ) и е автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), разположено на път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 50+427 метра, нарастващ километър, попадащо на територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП се приема, че АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП, като за всяко установено нарушение се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или 3 нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някой от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ управление при АПИ отстранявал възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини – скорост на движение, както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление (приложено на лист 38-39 от делото) се казва, че техническо средство № 10181 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. В писмото се заявява, че пътен участък км. 50 + 427 на път А-6 е изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране на нарушението от СКТ № 10181, която е част от ЕССПТ. Във връзка с това се цитира Доклад с изх. № 66-Сф-232 от 17.02.2023г. на Директора на Областно пътно управление – София и писмо с изх. № 66-Сф-111 от 31.01.2024г. от Директора на Областно пътно управление – София. Във връзка с това се цитира чл.10, ал.3 от ЗП и се казва, че въз основа на Решение на Министерски съвет № 101 от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса 4 следва да се приема, че процесният участък от път А-6 попада в категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ такса.