Решение № 959 от 09.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501024 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от З. В. В. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. Т. В. против Решение №4983 от 07.12.2023г.. на ПРС, постановено по гр.д.№1795/2023г., двадесети гр.с., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „********* сумата от 12 250 лв. /дванадесет хиляди двеста и петдесет лева/ - неплатена цена за продадени на В. Й. В., ЕГН ********** медицински изделия по фактура № 0000100438 от 04.11.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023г. до изплащане на сумата и сумата от 2 210 лв. /две хиляди двеста и десет лева/ направени по делото разноски. Решението на първоинстанционния съд, се обжалва, като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „***********, чрез процесуалния му представител адв.Г. Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено 1 следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ, предявен от „********** срещу З. В. В.. Ищцовото дружество твърди, че с покойния В.

Й. В. имал облигационни отношения, по силата на които ищецът му доставил, прехвърлил собствеността и предал владението на медицински изделия и продукти по приемопредавателни протоколи. В. В. приел доставените лекарства и консумативи на 01.10.2021г., 13.10.2021г., 01.11.2021г., не направил възражения за недостатъци, като за предаването на стоките били съставени и подписани приемо-предавателни протоколи. За доставките и продажбите ищцовото дружество съставило данъчна фактура № 0000100438 за сумата от 12250 лв. с ДДС, приета и подписана, внесло в НАП и дължимия ДДС в размер на 2041.67 лв. Продажната цена следвало да бъде заплатена на 04.11.2021г. След заболяване обаче В. В. починал внезапно на *********г., като до ответницата като негов единствен законен наследник, е отправена покана за плащане, но доколкото плащане не е последвало, то ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск от 12 250 лв. – изискуемо задължение за доставени медицински изделия по фактура № 0000100438 от 04.11.2021г., ведно със законната лихва.

Ответницата оспорва иска. Оспорва се твърдението, че между ищцовото дружество и В. Й. В. е възникнало облигационно правоотношение за доставяне и покупка на медицински изделия и продукти, както и че на В. В. са доставени лекарства и консумативи. Оспорва се подписа на В. положен върху процесната фактурата и върху приемо-предавателните протоколи.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел, че между ищцовото дружество и В. Й. В. е възникнало облигационно правоотношение за доставяне и покупка на медицински изделия и продукти, същите са получени от В., но не са заплатени, поради което ответницата като единствен законен наследник на починалия В. дължи заплащане на сумата.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката, която в жалбата навежда оплаквания, че не се установяват по безспорен начин възникване на облигационни отношения между страните; че житейски нелогично е В. В. да извършва търговска дейност не като съдружник в търговско дружество, а като физическо лице; че подписите върху документите не са изпълнени от В. В., а е налице измама за която е сигнализирана Прокуратурата.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, 2 законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд. Споделят се и правните изводи на първоинстанциония съд по следните съображения.

Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, че между ищцовото дружество и наследодателят на ответницата – В. В. са съществували трайни търговски взаимоотношения. В този смисъл и в покрепа на събраните писмени доказателства, са и ангажираните гласни доказателства на свидетелката В., живяла на семейни начала с В., които се кредитират от съда като основани на непосредствени възприятия.. В изпълнение на поетите задължения, ищцовото дружество и прехвърлило собствеността и предало владението на В. по отношение на медицински изделия и продукти, предмет на сключения неформален договор за търговска продажба, в съответното количество и качество. Поръчката е изпълнена, за което свидетелстват изготвените приемопредавателни протоколи подписани лично от В., съгласно назначената и изготвена съдебно – грахфологична експертика, която се кредитира от съда като компетентно изготвена и безпристрастна. За поръчката е издадена фактура №0000100438/04.11.2021г. на обща стойност 12 250 лв с ДДС, касаещо която също се установи, че е подписана от В.. Съгласно приетата ССЕ, плащане по фактурата не е извършено, като фактурата е осчетоводена в ищцовото дружество и за нея е заплатено ДДС в размер на 2 041.67лв.

Жалбоподателката навежда оплаквания, че издаването на фактури и други частни документи не са достатъчни доказателства да се приеме възникването на търговски отношения между страните. Настоящият съдебен състав намира оплакването за неоснователно. Съгласно трайната практика на ВКС, фактурата отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност и начин на плащане, имена на продавача и купувача, и като такава служи за доказателство за съществуване на търговски отношения.

Що се касае до оплакването, че е житейски нелогично е В. В. да извършва търговска дейност не като съдружник в търговско дружество, а като физическо лице, следва да бъде отбелязано, че този довод е ирелевантен за настоящия спор. Както бе посочено по-горе налице са доказателства за наличието на валидно сключен договор за търговска продажба между ищцовото дружество и наследодателят на ответницата като физическо лице, поради което наведеното оплакване не следва да се обсъжда от съда.

Оплакването, че е инициирано производство пред РП гр.София, за извършена измама, предвид твърдението, че подписите върху фактурата и приемо-предавателните протоколи, не са изпълнени от В., не се отразява върху крайните изводи на съда, доколкото 3 липсва постановен краен акт на наказателния съд за извършено престъпление.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразин изводи, поради което обжалвания акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500лв Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4983 от 07.12.2023г.. на ПРС, постановено по гр.д.

№1795/2023г., двадесети гр.с.,

ОСЪЖДА З. В. В., ЕГН ********** от гр.************** да заплати на „************, със законен представител М. Л. Г. сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4