Решение № 437 от 24.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Мария Митева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора И.Бл.Симов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200741 по описа за 2023 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. А. А.-Т. защитник на подс. К. А. Л., против решение № 186/23. 05. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 31/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.

1 от НПК, като освен това са изложени и твърдения за необоснованост на проверявания съдебен акт и недоказаност на обвинението. Поддържа се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение представляват буквален препис на обвинителния акт, както и че този документ не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и поради това препятства ефективната защита на подсъдимия. Сочи се, че съдът декларативно е посочил, че е обсъдил събраните по делото доказателства, но в действителност подобен анализ отсъства в решението му. Защитата възразява срещу извода на САС за достоверност на показанията на свид. К. и настоява те да бъдат приети за неотговарящи на истината предвид влошените отношения между подсъдимия и свидетелката. Акцентира върху обстоятелството, че Л. не е присъствал при 1 огледа на местопроизшествието и изтъква като съществен недостатък на аналитичната дейност на въззивната инстанция пропускът да обсъди този факт. Намира, че наказанието е явно несправедливо, тъй като от една страна не са съобразени ниската стойност и минималното количество на наркотичните вещества, а от друга – защото неправилно е прието, че не е настъпила реабилитация без съдът да съобрази че са били предприети действия за приключване на делото със споразумение, но съдът е приел, че Л. е реабилитиран, поради което защитата е оттеглила съгласието си за това.

При условията на алтернативност са направени искания за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието му и за отлагане на изтърпяването му.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. К. Л. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 26/09. 11. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 336/2022 г., Окръжен съд – Благоевград е признал подс. К. А. Л. за виновен в това, че за времето от 03. 11. 2021 год. до 22. 11. 2021 год. в гр. /населено място/ ж. к. // при условията на продължавано престъпление държал без надлежно разрешение и с цел разпространението им високорискови наркотични вещества – общо 4,6 грама коноп на обща стойност 18,40 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал.

1, т. 1 и ал. 3 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 186/23. 05. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 31/2023 год. по описа на САС, е потвърдена.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

2

Предвид обстоятелството, че доводите, поставени на вниманието на настоящия съдебен състав, дословно повтарят тези във въззивната жалба и преимуществено се отнасят до обосноваността на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я решение, е необходимо изрично да се припомнят някои принципни положения относно обхвата и спецификите на касационното производство.

Преди всичко следва да се подчертае, че фактическата необоснованост не съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, защото по правило върховната съдебна инстанция по наказателни дела е такава по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от долустоящия съд, като проверява доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на правно значимите обстоятелства. Това означава, че касационната инстанция може да извършва преценка дали въззивният съд е основал изводите си върху всички доказателства или доказателствени средства или е игнорирал някои от тях; дали тези доказателствени материали са събрани и проверени по съответния ред; дали са изопачени смисълът и значението на доказателствените източници; дали при оценката на доказателствата съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти; дали е обсъдил всички доводи на страните. В същото време настоящият съдебен състав не би могъл да ревизира вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и да пререши въпроса за доказаността или недоказаността на обвинението, както и този за достоверността на доказателствата и доказателствените средства (каквито по същество са претенциите на защитата) като признае за истинни и правдиви такива доказателствени материали, които инстанциите по фактите са приели за съмнителни или лъжливи, и, обратно – да приеме, че са неубедителни и пораждащи съмнение доказателствени материали, които въззивната инстанция е оценила като достоверни. Недопустимо е също така и да бъдат давани указания на долустоящия съд в подобна насока. Ето защо аргументите в жалбата за необоснованост на решението не следва да бъдат обсъждани.

Наред с това, видно от разпоредбата на чл. 346 от НПК, на касационен контрол подлежат съдебните актове, постановени от въззивната инстанция. Извън приложното поле на глава двадесет и трета от НПК остават 3 първоинстанционните присъди, а доколкото в чл. 354, ал. 3 от НПК законодателят е предвидил процесуална възможност за връщане на делото на първостепенния съд, тя произтича от наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати от този съд, които въззивната инстанция не е съзряла и не би могла сама да отстрани. Без претенции за изчерпателност такива са например случаите, когато първоинстанционният съдебен състав е незаконен или на досъдебното производство или пред първата инстанция подсъдимият е бил лишен от адвокатска защита при наличие на предпоставките на чл. 94 от НПК. Доколкото подобни твърдения не се съдържат в жалбата и не се установяват такива нарушения, доводите на касатора, отнасящи се до съдържанието на мотивите към първоинстанционната присъда, както и тези, свързани с аналитичната дейност на Благоевградскияския окръжен съд, няма да получат отговор.

От изложеното следва, че проверката на касационната инстанция следва да бъде концентрирана единствено върху обстоятелството дали САС е изпълнил задълженията си да извърши собствена оценка на доказателствените източници и дали е даден задълбочен и законосъобразен отговор на възраженията на страните. Непредубеденият прочит на решението не дава основание да се приеме, че проверяваният съдебен акт се отклонява от стандарта, заложен в чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339 от НПК.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда контролираната инстанция е подложила на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, обсъждайки ги поотделно и в съвкупността им. Оценъчната дейност е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание. Апелативният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка, описана в мотивите на проверявания от него съдебен акт, споделил е доказателствената оценка, направена от Благоевградскияския окръжен съд и е изложил и собствени съображения относно годността и достоверността на доказателствата и доказателствените средства. При положение, че контролираната инстанция е изпълнила стриктно задълженията си, касаещи прегледа на доказателствената съвкупност, и вследствие на собствения си анализ е достигнала до извод за безспорна 4 доказаност на описаните в обвинителния акт обстоятелства, няма как разумно да се очаква възприетата във въззивното решение фактология да бъде коренно различна.

С особено внимание контролираната инстанция е подходила към показанията на свид. П. К., отчитайки решаващата им роля за документиране и доказване на първото от двете деяния, включено в инкриминираната продължавана престъпна дейност. Съобразено е, че от една страна свидетелката е била близка приятелка на К. Л. и поради това е имала непосредствени впечатления от незаконосъобразните му действия, а от друга – че тъй като е била въвлечена в разпространението на наркотични вещества, би могла да бъде заинтересована ако не да се оневини изцяло, прехвърляйки отговорността за това на касатора, то поне да омаловажи собственото си участие при снабдяване на лица от общата им компания с марихуана.

Съществуването на такава заинтересованост е отхвърлено категорично не само защото заявеното от К. е оценено като ясно, убедително, логически последователно и съдържащо подробности относно мястото на укриване на наркотика, начина на разпределянето му в дози, предоставянето му на други лица, но и защото е било проверено посредством други доказателствени средства. Като отправна точка в тази насока са послужили твърденията на свид. К. за специфичен начин на опаковане на дозите марихуана и именно за изясняване на това обстоятелство въззивният съд е провел съдебно следствие. След като е получил потвърждение от свидетелите К. П. и К. П. относно специфичния почерк на Л. при разфасоване на наркотичното вещество, потвърждаващ се и от обективните находки при огледа на местопроизшествието, САС убедително е защитил констатацията си, че свид.

К. е искрена, не се стреми да изопачи или да укрие факти от значение за делото, поради което показанията заслужават доверие. За да достигне до този извод, съдът не е пренебрегнал и твърдението на адв. А.-Т. за влошени отношения между подсъдимия и свидетелката. Този аргумент на защитата е бил обсъден на л. 10-11 от решението, като е направено вярно заключение за отсъствие на доказателства в тази насока. Ето защо доводът за едностранчива и необективна оценка на заявеното от свид. К. не се потвърждава от материалите по делото.

Същата прецизност въззивната инстанция е демонстрирала и при оценката на показанията на лицата от близкото обкръжение на подсъдимия.

5

При анализа на заявеното от В.Й. Д.Н.,И.Т.,К.С. и цитираните по-горе К. П. и К. П. не са подминати безкритично непълнотите и несъответствията между твърденията им по време на съдебното следствие и пред разследващ орган.

Убедително е защитен изводът за добросъвестност на посочените свидетели предвид обстоятелството, че въпреки известната схематичност на разказаното от тях пред съда, дължаща се на изминалия период от време, всички те последователно и неотклонно са поддържали, че са закупували марихуана от подсъдимия, а след приобщаване на показанията им от досъдебното производство към доказателствената съвкупност са потвърдили, че изложеното от тях в този по-ранен момент съответства на истината.

Незаслужен е упрекът, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да изключи от доказателствената съвкупност протокола за оглед на местопроизшествие. Въпросът за процесуалната годност на коментираното доказателствено средство е бил поставен на вниманието на САС и отговорът му е в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Именно защото по своите същност, съдържание и характеристики извършеното действие по разследването от 03. 11. 2021 год. представлява оглед на местопроизшествие, при това на общодостъпно място, а не претърсване на помещение или превозно средство, обитавано и/или ползвано от подсъдимия, за разследващия орган не е съществувало задължение да осигури присъствие на К. Л., нито да представи протокола за одобрение от съответния първоинстанционен съд. След като действието е извършено в присъствието на поемни лица от надлежен орган, а протоколът за него съдържа всички изискуеми реквизити, контролираната инстанция с основание е приела, че съгласно чл. 131 от НПК той представлява годно доказателствено средство за извършване на съответното действие, за реда, по което е извършено то, и за събраните доказателства.