Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 883 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17780/2023
Вид
Решение № 883
Подписан
28.02.2024
В сила
28.02.2024
Състав
Александър Венков Точевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330117780 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 500 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от КЗ.

Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от ********** ******** К.Х.Ч. и Б.А.В., чрез пълномощник адв. С. М., е предявил против Г. Б. Б., ЕГН: **********, от ************************, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 865 лева- главница, представляваща дължим остатък от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № ************, въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени телесни увреждания на О.А.С. в резултат на настъпило ПТП на 21.11.2018 г. около 18.10 часа в гр. **********, на кръстовището между ул. „**********“ и бул. „**********“, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Рено“, рег. № ********, който е управлявал МПС под въздействие на алкохол в кръвта и без свидетелство за правоуправление, както и сумата от 2 383, 52 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 17.04.2019 г.- 01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 01.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

1

В исковата молба е посочено, че на 21.11.2018 г. около 18.10 часа в гр. **********, на кръстовището между ул. „**********“ и бул. „**********“, ответникът, който управлявал след употреба на алкохол- 1, 26 промила и без свидетелство за правоуправление, лек автомобил „Рено“, рег. № ********, извършил маневра ляв завой за навлизане в друг път и отнел предимството на насрещно движещия се л.а. „Нисан“, рег. № ********, управляван от О.А.С., като от удара между двете коли на жената били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, дискоординационен синдром, контузия на гръдния кош, контузия на шията и раменете и разстройство в адаптацията. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица № 849/ 21.11.2018 г. от органите на ОД на МВР- Пловдив, в който бил отразен механизмът на произшествието и се посочвала вината на ответника. По случая било образувано ДП № ЗМ-643/ 2018 г. по описа на Трето РУ на МВР- Пловдив, а на виновния водач бил съставен и АУАН № 005084/ 21.11.2018 г.

Управляваният от виновния водач лек автомобил към датата на ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № **********, със срок на действие 08.11.2018 г.- 07.11.2019 г. След инцидента пострадалата подала писмена молба до застрахователя на виновния водач за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП- то. По случая е образувана преписка по щета № ************, като с протокол от 02.01.2019 г. е определено застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лева. В тази връзка между застрахователя и пострадалата е подписано споразумение от 07.01.2009 г. за извънсъдебно уреждане на отношенията, като сумата била изплатена на лицето по банков път на 11.01.2019 г. На основание чл. 500 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от КЗ, застрахователят имал право да получи от виновния водач изплатеното обезщетение, ведно с лихви и разноски. До ответника била изпратена покана за изпълнение, като му се дал и 15 срок за доброволно плащане. Лицето извършило частично такова, като останала дължима главница от 4 865 лева, както и сумата от 2 383, 52 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 17.04.2019 г.- 01.12.2023 г. За събиране на сумите се предявявал настоящият осъдителен иск. Претендират се и разноските в процеса.

В първото по делото съдебно заседание ищецът пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, молба за изпращане на обезщетение, амбулаторни и болнични листове, протокол и ликвидационен акт по щета, споразумение и платежно нареждане, регресна покана, ПДИ.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника на 10.12.2023 г. Ответникът е бил редовно призован по същия начин и за първото по делото заседание, чрез получена пак на адреса му призовка на 28.01.2024 г., като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или 2 прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 289, 94 лева и адвокатски хонорар на пълномощника в размер на 1 519, 76 лева с ДДС.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Б. Б., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от ********** ******** К.Х.Ч. и Б.А.В., сумата от 4 865 (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет) лева- главница, представляваща дължим остатък от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № ************, въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени телесни увреждания на О.А.С. в резултат на настъпило ПТП на 21.11.2018 г. около 18.10 часа в гр. **********, на кръстовището между ул. „**********“ и бул. „**********“, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Рено“, рег. № ********, който е управлявал МПС под въздействие на алкохол в кръвта и без свидетелство за правоуправление, както и сумата от 2 383, 52 (две хиляди триста осемдесет и три лева и петдесет и две стотинки) лева- мораторна лихва върху главницата за периода 17.04.2019 г.01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноскивнесена държавна такса в размер на 289, 94 (двеста осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 519, 76 (хиляда петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3