Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 9516 от 28.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63154/2021
Вид
Протокол № 9516
Подписан
28.06.2022
В сила
28.06.2022
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 9516 гр. София, 21.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110163154 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 16:04 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ: АЛ. Н. Н. – редовно призован, представлява се от адв. Д. , преупълномощен от адв. Д..

ОТВЕТНИКЪТ: /ЮЛ/ – редовно призовани, представляват се от адв. А. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ: Я. К. Я. – редовно призован, явява се.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Й. Д. Й. – редовно призован, не се явява. На вещото лице е указано да работи след събиране на свидетелски показания.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Д-Р Д. Н. Н. – редовно призован, явява се. Депозирал е заключение по възложената му СМЕ в срока по чл. 199 ГПК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че са налице условия за даване ход на делото, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА делото съгласно проекто-доклада, изготвен и съобщен на страните с Определение от 31.03.2022 г., по което до днес страните не са възразили.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба и представените с нея писмени доказателства. Запознат съм с направения проект за доклад и нямам възражения по него. Моля същият да се приеме за окончателен. Нямам доказателствени искания.

АДВ. А.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата молба. Запозната съм с направения проект за доклад и нямам възражения по него. Моля същият да се приеме за окончателен.

СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал.3, изр.2, вр. с чл.146 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ВПИСВА като окончателен доклад изготвения проект за такъв, който е бил връчен на страните с Определение от 31.03.2022 год., по който същите не са заявили възражения.

По доказателствата и на осн. чл.148 от ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, представените от ищеца с исковата молба и тези, представени от ответника с писмения му отговор.

ДОКЛАДВА във връзка с разпореждане на Съда по реда на чл. 186 ГПК постъпила в съда административно- наказателна преписка, във връзка с Акт за установяване на административно нарушение от 05.05.2021 г. спрямо водача Я. К. Я.. Същата е постъпила в съда на 21.04.2022 г. и съдържа АУАН, 2

НП, 2 бр. докладни – записки, 2 бр. обяснения и Справка за нарушител.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Молим да се приеме.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА докладваната наказателна преписка от ОДМВР – гр/ГР/. по-горе административно

ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по допуснатата СМЕ с Определение от 31.03.2022 г.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на ВЛ Н..

Д. Н. Н. – 49 г., неосъждан, без дела и родство със страните. Запознат с наказателната отговорност по чл.291 НК.

ВЛ Н.: Представил съм писмено заключение в срок, което поддържам.

ВЛ Н. на адв.Д., отговори:

Менискусът е нещо като амортисьор между две подвижни повърхности.

Нещо като структура, като пружина при ходене, при тичане и стабилизира ставата, като я разделя на ясно изразими недопиращи се ставни повърхности от гледна точка на бедро и подбедрица, т.е. дава възможност коляното да се движи свободно. Това е смисъла на тези структури, а разкъсването на тези менискуси е с травматичен произход и се свърза с различни въздействия, както по усукване, така и по приплескване. Т.е. нещо между чук и наковалня и ако се натовари, то се разкъсва. Това е, което се е случило с коляното на пострадалото лице. На първо място е болката, която е водеща и тя води до затруднение в движението на крайника като периода на затруднение в естествената функция на крайника е за период над 30 дни. Тази характеристика е на средната телесна повреда по НПК. Самата структура е такава, че увреждането й дори след оперативно лечение предполага 3 нарушение във функцията за цял живот. Тези структури не се възстановяват.

Един съвременен метод, който би могъл донякъде да избегне ефектите от увреждането, е колянното протезиране. При него се премахват всички тези проблемни тъкани и се слагат метални сглобки.

ВЛ Н. на въпроси на адв. Д., отговори:

Имаме много конкретна морфология, има много медицински данни за тежестта на травмата. Установява се разкъсване на роговете с възпаление на всички връзки около ставата, с т. нар. хондропатия, т.е. увреждане на ставните повърхностни и на капачето на коляното, включително с всичките бурсити около здравата кухина. Говори се за една сериозна травма на коляното, която предполага постоянна болка при ходене, стъпване и тази болка не може да бъде избегната без специализирано лечение, но и от лечението, което се вижда от документите, не е успяло да притъпи и намали степента на болката. Истината е, че има хора, които живеят със скъсани менискуси на колената си и цял живот носят наколенки, тичат понякога, но без тези съпътстващи множество увреждания на цялата ставна повърхност на коляното. Отговорът е, че тежестта е по-голяма от колкото в повечето случаи на скъсани менискуси, което предполага продължаваща хронична болка и ще продължи до края на живота. Направили са медицински усилия за лечение на травмата, но действително единственото решение е колянното протезиране.

До тогава болката няма да може да се избегне.

ВЛ Н. на въпроси на Съда, отговори:

От представения ми в днешното о.с.з амбулаторен лист № 1428 от 11.11.2021 г. е видно, че при специализиран травматологичен ортопедичен преглед на пострадалото лице е установено продължителна дисфункция на лявото коляно, включително с проектиране на болката и надолу към подбедрицата с увреждане и засягане на всички ставни естествени функции, особено при клякане и ставане, дори и след толкова голям период от време, което потвърждава сериозността на травмата. Не се касае за ексцес, но потвърждава хроничността на процеса. Вижда се, че няма пик и нещо ново.

Напълно възможно е да понакуцва и именно поради тази дегенерация, която е установена още в първите етапи от заболяването на коляното, тъй като е като всеки процес на остаряване, той всъщност е естествен при всеки човек, но когато е и травмирана, тя всъщност изпреварващо, много по-рано проявява 4 негативните и нежелани ефекти, като напр. това, да не може да се сгъва достатъчно при процеса на ходене от болката, може да доведе и до накуцване, но в една по-стара възраст. Докато мускулатурата на краката, която е в помладата възраст, което означава до 60 г. приемаме, че първите 6 десетилетия са по-млада възраст, се компенсира чисто мускулно тази болка и скованост, то след 60 г. нагоре започва отслабване на мускулатурата, което като механизъм намалява компенсаторния ефект на мускулатурата и дава възможност за такива накуцвания, промяна в походката и за съжаление за коленните стави, получават се едни „о“ образни колена. Изглеждат като „о“, което е асиметрично в някои случаи и се дължат на самата травма.

СЪДЪТ НАМИРА , че заключението е изготвено компетентно и отговаря на поставените от страните въпроси, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото заключението на ВЛ Н. по СМЕ.

РАЗПОРЕЖДА на вещото лице да се изплати възнаграждение съгласно внесените депозити в размер на 250 лв.

ИЗДАДОХА СЕ 2 бр. РКО.

ДОКЛАДВА допълнителни доказателства, представени от ищеца, след насрочване на о.с.з., а именно Амбулаторен лист № 1428 от 11.11.2021 г. и рецепта от ортопед- травматолог за предписано медикаментозно лечение на болковия синдром, който продължава да изпитва ищеца и със съгласието на страните,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, докладваните погоре, представени от ищеца такива.

5

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите гласни доказателствени средства чрез разпита на призования от съда свидетел.

В залата се въведе свидетелят.

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля по л.к.

Я. К. Я. – роден на /ДАТА/ в гр./ГР/ , живущ в гр./ГР/, ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК и след като същият обеща да говори истината, на въпроси на страните и съда, отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А.:

Спомням си за ПТП. Във въпросния ден пътувах от гр./ГР/ към гр. /ГР/ и ищецът, всъщност брат му управлява автомобил, който спира преди завой, за да помогнат на автомобил, който е катастрофирал от лявата страна на пътното платно. При това спиране, ние се движим в колона 2, 3 коли и двете коли пред мен / караме бавно понеже там е след село Стойково и знаете, в градски условия, в населени места ограничението е 50 км/ч./. След селото излизат автомобилите, караме в колона и братът на ищеца спира рязко.

Катастрофиралият автомобил е явно от предния ден и двете коли, пред мен, за да не се блъснат в него /автомобила на ищеца/, едната завива рязко вляво и избягва удара, другата пък рязко спира, а аз за да не се ударя в него, завих вдясно в канавката. Но в този момент се показа А., който се подпря на колата и падна настрани. Излязох в канавката вдясно, за да не блъсна рязко спрелия автомобил пред мен и за да избегна удара. Предния, който беше пред мен спря рязко и зави покрай тяхната кола и спря отпред. Понеже там е наклон и колата се плъзна надолу. А. се подпря на моята кола на капака и после падна настрани. Нямаше ударена кола, просто не знам по какъв късмет отдясно се плъзва моята кола. Явно е слизал от дясната страна на автомобила и просто се случи, че се подпря на моята кола. Нямаше поражения по колите, само той имаше рана на крака и го превързахме. Дойде линейка и след това отидохме в КАТ. Това е за части от секундата и понеже да избегна удара на автомобила пред мен, завих вдясно. За да не го блъсна отзад, така или иначе се движихме най-много със 70 км/ч, защото излизаме от село и колата спря там и А. се подпря на капака. Нямаше как да го избегна, защото колата е под наклон и 6 вече избягвам един удар от автомобил, няма как да избегна друг.