Решение № 17961 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17961 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ПЕТЯ Н. А. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110106370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , срещу А. Г. Ш., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 22,87 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.08.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет.,, ап., абонатен № , ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 5,99 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 20.03.2023 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16207/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия, както и лихва за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила, като на ищеца са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е подал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните суми.

С определение № 32416/09.08.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца [ фирма ] ООД. Третото лице – помагач не изразява становище по основателността на исковите претенции.

1

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 16207/2023 г. на СРС, 29 състав, от което се установява, че на 29.03.2023 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Г. Ш. за следните суми: 1./ 22,87 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.08.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж. к. , бл. , вх., ет.,, ап., абонатен № , ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г., до окончателното плащане, 2./ 5,99 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 20.03.2023 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет.,, ап., абонатен № . Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 16207/2023 г. на СРС, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при събрани данни от длъжностното лице по призоваване, че адресатът не живее на адреса по справката в Национална база данни „Население“. С оглед последното и по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № , том ******, дело № 13393/1992 г. на нотариус В. А., видно от който на 28.08.1992 г. И. Л. Я. и Я. Г. Я. са прехвърлили на ответника А. Г. Ш. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., /подробно индивидуализиран/. Съгласно пункт 1, абзац първи, последно изречение от нотариалния акт, прехвърлителите си запазват пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления имот.

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ,том ***, рег. № , дело № 0824/2019 г. на нотариус В. Б., видно от който на 06.08.2019 г. А. Ш., чрез своя пълномощник И. Л. Я., е прехвърлил на Ю. И. Я.в правото на собственост върху апартамент ., находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет.,.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, касаещи собствеността на процесния имот, съдът приема за установено, че в периода от 28.08.1992 г. до 06.08.2019 г. негов собственик е бил именно ответникът по делото А. Ш..

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 02.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма] ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 27.09.2002 г. е сключен договор между [ фирма ] ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. ", бл. , вх. А, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от [ фирма ] ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран Договор № /09.06.2020 г., сключен между [ фирма ] ЕАД – възложител и [ фирма ] ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този 2 договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № /10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.

Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното от ответната страна възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост 3 може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.