Определение № 986 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 986 гр. Варна, 19.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110111928 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 99001/27.11.2025 г., подадена от ответника по делото ДП „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“, чрез процесуалния му представител – адв. М. Т., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 4066/14.11.2025 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че видно от приложеното платежно нареждане по делото, на адв. Т. са преведени 9900 лева, от които само 2000 лева по гр.д. № 12970/2020 г. по описа на РС Варна. Останалата разлика била за други дела и от нея следва да се приеме, че е заплатено уговореното по настоящото дело възнаграждение в размер на 2800 лева. Предвид изложеното моли да му бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна по така подадената молба Ж. Д., е депозирала отговор в предвидения по чл. 248, ал. 2 ГПК срок, в който изразява становище за неоснователност на молбата.

Така депозираната молба съдът намира за допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща процесуална легитимация да стори това. В случая волята на съда в съдебното решение по отношение на разноските е формирана в мотивната част, като е прието, че разноски не се следват на ответника. В този случай съдът не дължи нарочен диспозитив /Определение №3081/30.06.2025 г. по в.гр.д. №1198/2025 г. по описа на ОС Варна/. Предвид допустимостта на искането, съдът намира, че същото следва да бъде разгледано по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С постановеното по делото решение № 4066/14.11.2025 г. съдът е отхвърлил изцяло иска предявен от Ж. Д. срещу Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и М.

И. Ж. с правно основание чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на Решение № 138 от 12.01.2007 г. и Решение № 1739 от 06.06.2007 г., неразделна част от решението от 12.01.2007 г., с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на същото, и двете постановени по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС, XII състав, и Решение № 428 от 07.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 2142/2007 г. по описа на ВОС, с което решенията по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС са оставени в сила, поради липса на предмет на спора и като постановени при непредявен иск. Съдът е изложил пълни и ясни мотиви относно дължимостта на разноските, като е посочил, че предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат ответниците. Разноски обаче са били претендирани само от ответника ДП „Български спортен тотализатор“, който е представил списък по чл. 80, договор за правна защита и съдействие от 06.08.2025 г. с уговорено възнаграждение в размер на 2800 лв., платимо по сметка, и платежно нареждане от 1

23.05.2025 г. за сумата от 9900 лева и основание друго дело, поради което съдът е приел, че липсват реални доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение по настоящото дело и разноски за него не следва да се изплащат.

Съдът счита, че в случая не са налице основания за преразглеждане на постановеното решение в частта за разноските.

Молителят се позовава на приложеното на л.190 по делото платежно нареждане от 23.05.2025 г., като твърди, че от цялата платена сума само 2000 лева са заплатени по другото гр.д. № 12970/2020 г., а част от разликата е послужила за разноските за адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Видно е от доказателствата по делото, че договорът за правна защита и съдействие между ответника и адв. Т. е от 06.08.2025 г. Липсва каквато и да е житейска логика да бъде заплатено за услуга, която не е уговорена и по която страните още не са постигнали взаимно договаряне, както на предмета, така и за цената, както твърди ответникът в молбата си по чл. 248 ГПК. Първото действие по делото, извършено от адв. Т., е от 14.07.2025 г., когато е поискала да й бъде предоставен електронен достъп по делото, която дата също е след представеното платежно. С посоченото платежно нареждане в полза на адв. Т. от молителя е заплатена сумата от 9900 лева, с изписано основание „ГД 12970/2020-2000“ и още пояснения „2000“. Съдът счита, че от така посоченото основание не става ясно, изписаната цифра от 2000 дали се отнася за сума пари, за година или за нещо др., още по-малко, че само 2000 лева от общо преведената сума са за гр.д. № 12970/2020 г. и остава разлика, която ще бъде използвана по други дела. Също така, дори да се приеме, че само 2000 лева са приспаднати по друго дело, липсва посочване на какво основание е била заплатена разликата до 9900 лева, което може да е всякакво, а ответникът да се позовава на него многократно. Съдът няма как да предполага/гадае на какво основание е била преведена евентуалната разлика. Съгласно т. 1 от ТР 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, на репариране подлежат само доказано извършените в производството разноски. Заплащането на адвокатското възнаграждение по банков път следва да бъде документирано със съответните безпротиворечиви банкови документи, каквито в конкретния случай не са налице.

По изложените съображения молбата на страната следва да бъде оставена без уважение поради нейната неоснователност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 99001/27.11.2025 г., подадена от ответника по делото ДП „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“, чрез процесуалния му представител – адв. М. Т., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 4066/14.11.2025 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2