Решение № 431 от 26.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Русе, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200637 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ДИП ФИШ" ООД, ЕИК 202690790, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Тодор Икономов“ № 3, вх. 6, ет. 2, чрез адв. И. П. от АК – Русе, със съдебен адрес ***, срещу Наказателно постановление № 756487-F750014/15.02.2024 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал.

2, вр. ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила и в протИ.речие на материалноправните норми. На посочените място, дата и час жалбоподателят не бил извършил вмененото му във вина административно нарушение и това обстоятелство било безспорно доказано от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Моли за 1 отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. И. П. от АК – Русе, който поддържа жалбата, моли за отмяната на наказателното постановление и за присъждането на разноски в полза на своя доверител. Установено било, че ставало въпрос за натоварена вечер, в която имало извънредна ситуация, много клиенти и сервитьорът не било ясно доколко добре успявал да обслужва две маси. Колкото до представения нефискален бон, който не съдържал реквизитите по Наредба № Н-18/2006 г., то от разпита на св .Я. било установено, че същият не бил настроен съгласно изискванията на чл. 26, ал. 6 от Наредбата, защото същата визирала „Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговска дейност“, каквато в случая не била налична. В тази връзка свидетелят като сервизен техник настроил системата не съгласно въпросния текст, защото според разбирането му тази разпоредба не била приложима.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 15.03.2024 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 01.03.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 756487-Ф750014/15.02.2024 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадено за това, че на 23.11.2023 г., при извършена проверка в търговски обект, находящ се в ***, стопанисван от дружеството жалбоподател "ДИП ФИШ" ООД, ЕИК 202690790, е установено, че търговецът е предоставил служебен бон от нефискален принтер, който не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, защото липсвали заложените в Приложение № 39 реквизити, а именно наименование и ЕИК на ЗЛ, информация за текуща сметка, както и че по същата не се дължи плащане.

2

От доказателствата по делото и разпитите на актосъставителя, свидетелката и приложените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.11.2023 г., към 21,00 ч, свидетелите А. С. С. и Д. В. Д. – служители към ТД на НАП – Варна, посетили заведение, известно като ресторант „Скуеър“, находящо се в ***, стопанисван от дружеството жалбоподател "ДИП ФИШ" ООД, ЕИК 202690790, и като клиенти направили поръчка на храна за консумация. След това те поискали да сметката и да платят, при което св. С. Н. Н. – служител при дружеството жалбоподател, който бил сервитьорът, обслужващ масата на двамата свидетели, им предоставил бележка от нефискално устройство, в която било посочено какво било поръчано, дължима сума, номер на маса, сметка, имена на Сервитьор, дата и час, но липсвало като реквизити наименование и ЕИК на търговеца, информация за текуща сметка, както и такъв, изписан с удебелен шрифт, че по същата не се дължи плащане. След като оставил бележката от нефискално устройство, св. Н. продължил да обслужва други маси, през което време служителите на НАП подготвили да заплатят посочената в бележката сума в брой. След известно време св. Н. се завърнал и взел парите от сметката. Тогава св. С. и св. Д. се легитимирали като служители на НАП и извършили проверка, за която съставили Протокол серия АА № 0102234/23.11.2023 г.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Фактическата обстановка като цяло не е спорна между страните. Дори и 3 св. С. Н., който е бил сервитьорът на смяна, обслужвал св. С. и св. Д. и следователно е издал бележката от нефискалното устройство, предмет на визираното от наказващия орган нарушение, потвърждава, че действително е издал такава бележка, която описва и като „междинна сметка“. Това дали е издал такава бележка вместо фискален бон, когато е трябвало всъщност да издаде такъв, доколкото са налице твърдения за друг съставен акт и издадено наказателно постановление за неиздаване на фискален бон, не е свързано с предмета на делото, защото той не касае неиздаването на фискален бон и следователно е лишено от необходимост съдът да обсъжда причините, поради които св. Н. е представил на служителите на НАП първоначално при поискване от тяхна страна да платят сметката бележка от нефискално устройство, вместо фискален бон. Самото обстоятелство, че е вероятно във вечерта на проверката действително да е имало повече клиенти от обичайното за подобен ден от седмицата, не може да обясни причината, поради която издадената бележка от нефискално устройство не съдържа изискуемите съгласно нормативната уредба реквизити, а те са посочени в чл. 26, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и съответно в Приложение № 39 към нея.

Всички показания, не само на разпитаните служители на НАП, но и тези, посочени от жалбоподателя – св. Н. и св. К. Я., също потвърждават, че приложената на л. 26 от делото, ориентирано хоризонтално, заверено копие на нефискална бележка съставлява такава, издадена от нефискално устройство и предназначена за документ за информация за текуща сметка по смисъла на чл.

7а и чл. 26, ал. 6 от Наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС субект на нарушение е това лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто представлява и Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, защото същата се издава на основание чл.

118, ал. 4 ЗДДС. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се прилагат наказанията по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС.

Нормата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС е бланкетна и изисква посочване на конкретното правило за поведение, което е било нарушено. В настоящия случай както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Съгласно същата документът, съдържащ информация за текуща сметка, трябва да е по образец съгласно приложение № 39 и следва да съдържа 4 надпис, че по него не се дължи плащане и той трябва да бъде с удебелени главни букви, с размер най-малко два пъти по-голям от размера на останалата информация по него. От приложеното заверено копие, положено хоризонтално на бял лист на л. 26 от делото, макар и същото да не е изцяло отпечатано с видимо всички реквизити, може да се направи изводът, че документът не отговаря изцяло на образеца съгласно Приложение № 39 от Наредбата. В него видимо липсват реквизити като „информация за текуща сума по сметка“ и „по този документ НЕ СЕ ДЪЛЖИ ПЛАЩАНЕ“. Това обстоятелство се потвърждава от всички свидетели, разпитани по делото, а от своя страна жалбоподателят не е оспорил, че такива реквизити не са били вписани въобще, което изключва съмнение, че дори и при това качество на възпроизвеждане на процесния документ тези изискуеми реквизити са били налично. От своя страна жалбоподателят е възразил, че разпоредбата на чл.

26, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ била приложима само за тези търговци, които използвали „Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговска дейност“, каквато той не използвал. Това твърдение не среща подкрепа в нормативната уредба, доколкото нито ЗДДС, нито Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ не поставят такова изискване към търговците, в случаите когато трябва да издадат документ за информация за текуща сметка. Аргументът, че жалбоподателят се е доверил на трето лице, което да инсталира необходимия софтуер за неговите нефискални устройства и да заложи съответните реквизити в издаваните от тях документи, макар и на пръв поглед житейски правдив и принципно логичен, също не изключва отговорността и наказуемостта на деянието, доколкото субект на нарушението е търговецът, издал съответния документ, а не лицето, отговорно за поддръжката на конкретния софтуер. Незнанието на закона не оневинява никого и не е обстоятелство, изключващо протИ.правността или наказуемостта на едно деяние и това е основен правен принцип.

Поради тези обстоятелства съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна.

Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 2 ЗАНН, като на дружеството жалбоподател е наложен именно минималният размер на предвидената в закона имуществена санкция, която е съобразно отменената редакция на санкционната норма, тъй като същата се 5 явява по-благоприятна спрямо новоприетата. Настоящият съдебен състав намира, че в случая разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението, макар и да е формално, не съставлява такова с по-ниска обществена опасност спрямо други от същия вид, а освен това проверяващите органи са констатирали и други нарушения, включително и такива, отнасящи се до касовата наличност.

Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.

Предвид изхода на спора административнонаказващият орган е страната, която има право на разноски. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган – Националната агенция за приходите, доколкото е направено искане от страна на процесуалния му представител да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в случай че наказателното постановление бъде потвърдено. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, от Наредбата за заплащането на правната помощ и отчитайки обстоятелството, че делото се отличава с нисък материален интерес и невисока фактическа и правна сложност на НАП следва да бъдат присъдени 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.