Решение № 255 от 04.05.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Силистра, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420102030 по описа за 2025 година

Ищецът Г. И. Г. твърди, че чрез решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС – С. за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126 по описа на ОС – С. за 2025 г. той бил осъден да заплаща на ответницата по делото – негова дъщеря, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 30.11.2023 г. до настъпване на обстоятелства, изключващи плащането. Твърди, че на 22.08.2025 г. дъщеря му встъпила в брак, поради което нейният съпруг попадал в предходен ред задължени за даване на издръжка лица, а задължението за издръжка на самия ищец се погасило, счита от датата на сключване на брака. Отделно от това ищецът заплатил на дъщеря си издръжка за периода от м. септември до м. декември 2025 г. в общ размер от 800 лв., която счита за недължимо платена, като такава, получена от ответницата без правно основание. Моли съда да прекрати издръжката, определена чрез посочените по – горе съдебни решения, считано от 22.08.2025 г., както и да осъди ответницата да му възстанови сумата от 800 лв., представляваща недължимо платена издръжка за периода от м. септември до м. декември 2025 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2025 г., до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата М. Г. В. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Признава, че е сключила граждански брак, но въпреки това е на мнение, че обстоятелствата, обосноваващи правото на издръжка по чл. 144 СК не са се променили, тъй като е студентка и няма възможност да упражнява трудова дейност, нито разполага с имущество, от което да се издържа.

1

Твърди също така, че събитието на нейния брак било известно на ищеца, въпреки което той продължил да плаща присъдената издръжка, която тя изразходила за задоволяване на ежедневните си потребности. Счита, че не дължи възстановяване на вече получената от ищеца сума, тъй като тя била съзнателно заплатена от ищеца в изпълнение на негов нравствен дълг.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че страните по делото са баща и дъщеря, като от представените по делото доказателства - решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС – С. за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126 по описа на ОС – С. за 2025 г., е видно, че ищецът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в общ размер от 200 лв. поради обстоятелството, че въпреки навършване на пълнолетие, тя е продължила образованието си във висше учебно заведение. По делото също така не е спорно, че след постановяване на решенията ответницата встъпила в брак чрез акт за граждански брак от 22.08.2025 г.

Чл. 150 СК гласи, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. При преценка на доводите на страните съдът счита, че предявеният на това основание иск за прекратяване на присъдената в полза на ответницата месечна издръжка е неоснователен поради следните причини: Чл.

140, ал. 1 СК определя поредността на задължените да дават издръжка лица, като в тази разпоредба на първо място фигурират децата и съпругът, а на второ място – родителите.

Същевременно чл. 139 СК определя условията, при които едно лице има право на издръжка, а именно същото да е неработоспособно и да не може да се издържа от имуществото си.

Изключение от този принцип представляват задълженията на родителите да издържат децата си, формулирани в чл. 143, ал. 2 и 144 СК – според първата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а според втората - родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. При съпоставянето на чл. 139 и 140 СК от една страна и чл. 144 СК от друга, съдът достига до извод, че нормата на чл. 144 СК е специална спрямо нормите на чл. 139 и 140 СК, тъй като според нея родителят дължи издръжка на пълнолетното си учащо се дете без оглед на неговата работоспособност, докато задължението на останалите родственици и съпруг по чл. 140 СК възниква тогава, когато нуждаещият се от издръжка е неработоспособен, т.е. когато той е в невъзможност да реализира доходи поради заболяване, а не поради участието си в образователен процес в 2 средно или висше учебно заведение. Казаното сочи, че ответницата няма право на издръжка от съпруга си докато се обучава във висше учебно заведение, поради което встъпването в брак не променя поредността на задължените да я издържат лица, тъй като такива се явяват единствено родителите при условията, регламентирани в чл. 144 СК. Казаното кореспондира с принципните задължения на родителите, съответно съпрузите, формулирани в СК – според чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а според чл.

17 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата, съответно да се грижат един за друг и да се подкрепят съобразно общия принцип на чл. 2, т. 7 СК. В тази ситуация става ясно, че единствено родителят има законовото и морално задължение да осигури условия за развитието на своето дете, включително да обезпечи неговото образование, но последното не се явява ангажимент на съпруга, който не е длъжен да задоволява материалните потребности на работоспособния си съпруг в периода на придобиване на професионална квалификация и поради тази причина не изпреварва родителя в реда на задължени да дават издръжка лица.

Поради изложените причини предявеният иск за прекратяване на определената в полза на ответницата издръжка следва да се остави без уважение, ведно с иска за връщане на платените от ищеца вноски след сключването на брака, които са били дължими на законно основание, а именно решенията за присъждане на издръжка в полза на неговата дъщеря. С оглед на това разрешение искането за заплащане на направените по делото разноски също следва да се остави без уважение поради което и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г. И. Г. с ЕГН ********** от с. П., ул. „К. Г. И.“ № .... против М. Г. В. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „С.“ № .. за прекратяване на месечната издръжка в размер на 200 лв., присъдена чрез решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС – С. за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126 по описа на ОС – С. за 2025 г., както и иска за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща издръжка, заплатена от ищеца за месеците от септември до декември 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2025 г., до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Силистра, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420102030 по описа за 2025 година

Ищецът Г. И. Г. твърди, че чрез решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС – С. за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126 по описа на ОС – С. за 2025 г. той бил осъден да заплаща на ответницата по делото – негова дъщеря, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 30.11.2023 г. до настъпване на обстоятелства, изключващи плащането. Твърди, че на 22.08.2025 г. дъщеря му встъпила в брак, поради което нейният съпруг попадал в предходен ред задължени за даване на издръжка лица, а задължението за издръжка на самия ищец се погасило, счита от датата на сключване на брака. Отделно от това ищецът заплатил на дъщеря си издръжка за периода от м. септември до м. декември 2025 г. в общ размер от 800 лв., която счита за недължимо платена, като такава, получена от ответницата без правно основание. Моли съда да прекрати издръжката, определена чрез посочените по – горе съдебни решения, считано от 22.08.2025 г., както и да осъди ответницата да му възстанови сумата от 800 лв., представляваща недължимо платена издръжка за периода от м. септември до м. декември 2025 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2025 г., до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата М. Г. В. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Признава, че е сключила граждански брак, но въпреки това е на мнение, че обстоятелствата, обосноваващи правото на издръжка по чл. 144 СК не са се променили, тъй като е студентка и няма възможност да упражнява трудова дейност, нито разполага с имущество, от което да се издържа.

1

Твърди също така, че събитието на нейния брак било известно на ищеца, въпреки което той продължил да плаща присъдената издръжка, която тя изразходила за задоволяване на ежедневните си потребности. Счита, че не дължи възстановяване на вече получената от ищеца сума, тъй като тя била съзнателно заплатена от ищеца в изпълнение на негов нравствен дълг.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че страните по делото са баща и дъщеря, като от представените по делото доказателства - решение № 603 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 2075 по описа на РС – С. за 2023 г., поправено с решение № 90 от 06.02.2025 г., и решение № 66 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. № 126 по описа на ОС – С. за 2025 г., е видно, че ищецът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в общ размер от 200 лв. поради обстоятелството, че въпреки навършване на пълнолетие, тя е продължила образованието си във висше учебно заведение. По делото също така не е спорно, че след постановяване на решенията ответницата встъпила в брак чрез акт за граждански брак от 22.08.2025 г.

Чл. 150 СК гласи, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. При преценка на доводите на страните съдът счита, че предявеният на това основание иск за прекратяване на присъдената в полза на ответницата месечна издръжка е неоснователен поради следните причини: Чл.

140, ал. 1 СК определя поредността на задължените да дават издръжка лица, като в тази разпоредба на първо място фигурират децата и съпругът, а на второ място – родителите.

Същевременно чл. 139 СК определя условията, при които едно лице има право на издръжка, а именно същото да е неработоспособно и да не може да се издържа от имуществото си.

Изключение от този принцип представляват задълженията на родителите да издържат децата си, формулирани в чл. 143, ал. 2 и 144 СК – според първата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а според втората - родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. При съпоставянето на чл. 139 и 140 СК от една страна и чл. 144 СК от друга, съдът достига до извод, че нормата на чл. 144 СК е специална спрямо нормите на чл. 139 и 140 СК, тъй като според нея родителят дължи издръжка на пълнолетното си учащо се дете без оглед на неговата работоспособност, докато задължението на останалите родственици и съпруг по чл. 140 СК възниква тогава, когато нуждаещият се от издръжка е неработоспособен, т.е. когато той е в невъзможност да реализира доходи поради заболяване, а не поради участието си в образователен процес в 2 средно или висше учебно заведение. Казаното сочи, че ответницата няма право на издръжка от съпруга си докато се обучава във висше учебно заведение, поради което встъпването в брак не променя поредността на задължените да я издържат лица, тъй като такива се явяват единствено родителите при условията, регламентирани в чл. 144 СК. Казаното кореспондира с принципните задължения на родителите, съответно съпрузите, формулирани в СК – според чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а според чл.