Решение № 41 от 17.04.2025, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 44/2025
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 17.04.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Търговище, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря ИРИНА П. В. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500044 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. В. Г., ЕГН **********, от гр.******** и Р. В. М. с ЕГН ********** от гр. ********, чрез адв.Р. Д. - АК ********, против решение № 565/09.12.2024 г. по гр.д. № 999/2023 г. по описа на РС- Търговище, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателите Д. Г. и Р. М. против ответницата С. П. С., ЕГН ********** от гр.******** иск за сумата от 46 000 лв., представляващи стойността на подобрения в делбения имот, като неоснователен; както и В ЧАСТТА, с която е уважен изцяло предявения иск от С. С., като жалбоподателите СА ОСЪДЕНИ да й заплатят: сумата от по 1 559 лв. ( общо 3118 лв.), представляваща припадащата им се част от разходите за погребението на наследодателя ИМ Ц. Й. Ц сумата от по 1 494,50 лв., представляваща припадащата им се част от изплатените от С. вноски по договор за ипотечен кредит, както и направените разноски в размер 430 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Считайки решението в обжалваната
1 му част за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с трайната съдебна практика, жалбоподателите молят за отмяната му уважаване на претенцията им по сметки - иск до размера 14 548.95 лв., съграсно заключението на вещото лице (уточнено с молба вх. № 686/13.02.25 г.). Претендират разноски.
В жалбата са изложени оплаквания, че при възприемане на фактическата обстановка, първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните доказателства и е направил изводи въз основа на негови лични предположения с оглед на конкретните доказателства по делото и е неглижирал именно тези доказателства, доказващи част от предявените от жалбоподателите претенции по сметки. В частта по уважената претенция по сметки на ответницата С. С., според жалбоподателите, съдът също е направил грешен извод, с доводи относно разговори между страните по повод заплащане разходите по погребението на наследодателя им Ц. Ц. – техен вуйчо; излагат съображения за завишен размер на този разход, предвид цените в гр. Търговище; както и съображения за недължимост от тяхна страна на припадаща им се, като наследници на Ц., част от изплатените от ответницата вноски по кредита, за чието изплащане от ответницата не оспорват, но възразяват, че е налице уговорка между страните С. да заплаща вноските по кредита, а вместо/за припадащата им се за плащане част от заема – ответницата да ползва целия апартамент.
В писмения отговор по чл. 263 ГПК ответницата по жалбата С. П. С. оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, с изложени доводи и съображения, че постановеното решение е правилно, обосновано и в рамките на закона, без допуснати от съда процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Възразява, че изложените твърдения в жалбата по повод на заема, за наличието на уговорка за приспадане от наема, дължим от С. за ползване на апартамента, се заявяват за първи път едва с въззивната жалбата.
В с.з. страните въззивниците поддържат жалбата си, а ответницата – представения писмен отговор.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивът приема следното:
Жалбата е допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното:
2
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 45/08.02.2024 г. по гр.д. № 999/23 г. по описа на РС – Търговище между Д. В. Г., Р. В. М. и С. П. С. на описания в решението недв.имот, находящ се в гр. Търговище,ул. „Д. Груев“ № 9, ет.1 и представляващ самостотятелен обект в сграда – жилище, апартамент, ведно с избено и таванско помещениеи идеални части от дв.място (подробно описани), при квоти по 1/4ид.ч.за Д. Г. и Р. М. и 2/4ид.ч. за С. С..
В срока по чл.346 ГПК и двете страни са предявили искания по сметки.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е изнесъл на публична продан делбения имот с пазарната цена 84 000 лв.; ОТХВЪРЛИЛ е искането на С. П. С. от гр.*********, ул.”*********“ № ****, ет.****, за възлагане на делбения имот в изключителен дял, на осн. чл.349 от ГПК, като неоснователно; ОТХВЪРЛИЛ е и предявения от Д. В. Г., и Р. В. М. против С.
П. С. иск за сумата от 46 000 лв., представляващи стойността на подобрения в делбения имот, като неоснователен; ОСЪДИЛ е Д. Г. и Р. М. да заплатят на С.
С. сумата от по 1 559 лв. ( общо 3118 лв.), представляваща припадащата им се част от разходите за погребението на наследодателя Ц. Й. Ц., сумата от по 1 494,50 лв., представляваща припадащата им се част от изплатените вноски по договор за ипотечен кредит, както и направените разноски в размер на 430 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Присъдени са дължимите държавни такси.
Решението, постановено във втората фаза на делбеното производство, в частта по извършване на делбата, чрез изнасяне на имота на публична продан на осн. чл.348 от ГПК, като необжалвано, е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция, с уточняваща от 13.02.2025 г. по въззивната жалба, последвано от оттегляне на жалбата срещу отхвърлителната част на решението по искането на въззивниците по сметки в размер над 14 548.95 лв. до предявения размер 46 000 лв., производството по делото е прекратено, обуславящо влизане в сила на решението по сметки в частта по претенцията на ищците в отхвърлителната му част над 14 648.95 лв. Като необжалвано, решението е влязло в сила и относно определения от РСТ начин на извършване на делбата- чрез изнасяне на публична продан на делбения имот.
За да се произнесе по жалбата,съдът съобрази следното:
Своевременно, в първото по делото с.з. след допускане на делбата, проведено на 21.05.2024 г., страните са заявили искания по сметки:
3
-ищците – за заплатени от техния наследодател Ц. Ц. подобрения в делбения имот на стойност 55 000 лв., уточнени по пера - за общата сума от 52 000лв., от които първоинстанционният съд е приел за разглеждане искане в общ размер 46 000 лв., оставяйки не е допуснал до разглеждане искането им за заплатеното от Ц. обзавеждане в апартамента (6000 лв.);
-ответницата (още в отговора на ИМ, поддържано в осз от 21.05.24г.):
1.за сумата 3118 лв.- претендирани като заплатени от нея, от името и за сметка на ищците, разходи за погребението на Ц.;
2.за сумата 1494.50 лв. общо, от която по 750 лв. от всеки от ищиците – представляващи общо ½ ид.ч. от заплатените от нея 2989 лв. (7 бр.анюитетни вноски, всяка една в размер 427 лв., по Договор за ипотечен жилищен кредит за закупуване на процесния апартамент, с кредитополучател ответницата и съдлъжник – починалия Ц.);
3.за сумата 49 745.50 лв. – остатъчното задължения на Цанев по кредита.
С протоколно определение от 21.95.24г. съдът е поставил на разглеждане искането по сметки на ищците за извършени подобрения в размер 34 000 лв. + стойността на газовата инсталация в делбения имот 12 000 лв., както и искането на ответницата по сметки по п.1 и 2 (за 3118 лв. и за 1494.50 лв.).
По фактите:
С нот.акт от 09.02.2023 г. наследодателят на ищците Ц. Ц., поч на ********* г. (негови племенници, съгл.уние наследници, л. 8 от гр.д. № 999/23г. на РСТ) и ответницата С. Г. закупили от Р. М. С. недв.имот-жилище, апартамент от 55.53 кв.м., ведно с избено и таванско помещение, находящи се в гр.Търговище, ул. Дамян Груев № 9, ет.1, за сумата 30 000 лв., за която в нот.акт е посочено, че ще бъде изплатена на продавача изцяло по банков път въз основа на отпуснат кредит на купувача С. Г. от Банка „ДСК“ АД, като сумата, отпусната от Банката, ще бъде изплатена на продавача след вписване на договорна ипотека в полза на банката и издаване на удостоверение за тежести, от което да е видноу, че Банка ДСК АД е първа по ред кредитор. По делото е представен договор за ипотечен кредит от 08.02.23 г. между Банка ДСК АД-кредитодател, С. Г.-кредитополучател и Ц. Ц.-съдлъжник за сумата 75 000 лв., преведена от банката на 15.02.2023 г. по откритата на 15.02.23г. банкова сметка в ДСК с титуляр С. Г. и сътитуляр Ц. Ц. Видно от представеното извлечение о тази сметка (л. 27-28) в периода 25.02.23г. – 4
25.08.23 г. в изпълнение на ДБИК са преведени 7 анюитетни вноски в размер на по 426.92 лв., или общо 2988.44 лв. Представени са по делото и квитанция към ПКО от 27.02.23г. за сумата 1699 лв., и ф-ра от 04.04.23 г. с касов бон от същата дата за сумата 1419 лв. (общо 3118 лева), заплатени от ответницата на „Реквиеми“ ЕООД, ЕИК 203507142 с посочено основание: стоки и услуги за погребението на Ц. Ц.“.
Ищците са се позовали на представено извлечение от банковата сметка на наследодателя им Ц. (л.12), удостоверяващо двукратно теглене на суми на 09.02.2023 г.: на каса сумата 15 000 лв. и превод от сметката на Ц. по сметката на продавачката по нот.акт за продажа от 09.02.23 г. – Р. С. на сумата 40 000 лв., с посочено основание: „ПОДОБРЕНИЯ, РЕМОНТ, ОБЗАВЕЖДАНЕ ДАМЯН ГРУЕВ 9, ЕТ.1“.
От приетото заключение на СТЕ е установено, че пазарната стойност на делбеният имот е 84 000 лв., а съгласно допълнителната СТЕ – стойността на претендираните от ищците подобрения (подробно посочени в обстотялствената част на експертизата) е 14 584.95 лв. с ДДС и включени труд и материли, стойността на тези подобрения са увеличили пазарната цена на имота с около 10 000 лв., които подобрения са отчетени при определяне пазарната цена на имота (84 000 лв.). Не се спори от страните, че въпросните ремонти и подобрения са били направени от предишните собственици на апартамента.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Във втората фаза на делбата онези съделители, които желаят разпределението на реалните части от съсобствеността или полученото от тях парично уравняване да се отклони (очевидно в тяхна полза) от признатото за установено в решението, с което е приключила първата фаза, могат да предявят исковете си (искания за сметки), за да бъде променено вече установеното съотношение. Тук не става дума за промяна на дяловете (квотите), установени с влязлото в сила решение на делбения съд, с което е приключила първата фаза. Касае се за допълнителни обстоятелства, които обуславят вземания на един или някои от съделителите спрямо друг или други от съделителите. Тези вземания следва да бъдат отчетени от съда във втората фаза, за да бъде извършено справедливо разпределение, с което всички 5 претенции на съделителите, произтичащи от съсобствеността да бъдат разрешени в рамките на едно и също производство, т.е. да се ликвидира необходимостта от последващи съдебни процеси.
По искането по сметки на ищците.
От представеното извлечение от банковата сметка на наследодателя на ищците се установява, че Ц. е заплатил по банков път на продавачката на процесния апартамент Р. М. С. сумата от 40 000 лв. с посоченото основание „подобрения, ремонт, обзавеждане“ в делбения имот. Претенцията на ищците е за направените в имота подобрения, като е било безспорно между страните, че въпросните подобрения не са извършвани от починалия, а са били извършени в имота отпреди неговото закупуване. В допълнителната СТЕ претендираните от ищците подобрения са изчислени на обща стойност 14 584.95 лв., подробро описани от вещото лице в Приложение 1 към експертизата. Доколкото имотът е купен ведно с подобренията, то стойността на същата е част от продажната цена, заплатена от купувачите съгласно посоченото в нотариалния акт. Ищците не твърдят това да са подобрения направени от техния наследодател в процесното жилище, от друга страна не твърдят и не са представени доказателства посочената в нотариалия акт продажна цена да е била уговорена между продавача и купувача в различен размер, поради което и искането им по сметки за заплащане на сумата от 14 584.95 лв., претендирани като заплатени от техния наследодател подобрения в имота (смяна на ПВЦ дограма, 5 бр.интериорни и входна врати, смяна на теракотни и фаянсови плочки и ремонт в баня и тоалетна, малиниран паркет, газифициране на жилището) е неоснователно. В тази си част решението, като правилно, следва да бъде потвърдено.