Решение № 299 от 18.09.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. гр. Лом, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620100682 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 33, ал. 2, във вр. с чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността, във вр. с чл.

537, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по предявен иск от И. Н. Г., с ЕГН: **********, лично за себе си и като пълномощник на К. И. Г., с ЕГН: ********** и Н. И.

Г., с ЕГН: **********, с адрес и за тримата: гр. ****, чрез пълномощник О. А.

Е., личен адвокатски номер: ****, АК – Монтана, с адрес за призоваване: гр.

****, срещу Т. Б. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, и П. А. П., с ЕГН:

**********, с адрес: с. ****, с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК – установителен иск за собственост; иск по чл. 33, ал. 2, във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗС и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Иска се от съда да постанови Решение, с което:

- да се признае за установено по отношение и на двамата ответници, че ищците - И. Н. Г., К. И. Г. и Н. И. Г., като наследници на С. Т. Г., починала на 27.07.2020 г., са собственици на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Вълчедръм, област Монтана:

1.1. Празно дворно място, представляващо поземлен имот с кад. № **** в квартал **** по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, площ: 2710 кв. м.

/две хиляди седемстотин и десет кв. м./, за който са отредени урегулиран поземлен имот **** с площ 1360 кв. м. /хиляда триста и шестдесет кв. м./ и урегулиран поземлен имот **** с площ 1350 кв. м. /хиляда триста и петдесет кв. м./, с приложена улична регулация и с неприложена дворищна регулация, при граници и съседи на поземления имот: ****,

1 и

1.2. Дворно място, представляващо поземлен имот с кад. № ****, в квартал **** по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, ул. ****, с площ 1040 кв. м. /хиляда и четиридесет кв. м./, на който е отреден урегулиран поземлен имот ****, с неприложена улична регулация и приложена дворищна регулация, при граници и съседи на поземления имот: ****, заедно с построените в този имот жилищна страда с РЗП 80 кв. м /осемдесет кв. м./, второстепенна сграда с РЗП 14 кв. м. /четиринадесет кв. м./, жилищна сграда с РЗП 20 кв. м. /двадесет кв.м/, второстепенна сграда с РЗП 9 кв. м. /девет кв. м./.

Иска се, нa основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да се отмени Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № **** г. по описа на Нотариус Б. К., вписан в Службата по вписванията под № **** г., до размера на правата на ищците по отношение на имотите, описани в този Нотариален акт, а именно: 1/2 идеална част за всеки един от имотите, и, на основание чл.

33 от ЗС, да се постанови заместването на купувача П. А. П. в Нотариален акт № **** г. по описа на Нотариус Б. К., вписан Службата по вписванията под № **** г., по отношение на 1/2 идеална част от имотите, описани в този акт, при същите условия, при които е закупил тази част вторият ответник.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от ответниците, като същите, в съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват нито лично, нито се представляват по делото от пълномощник.

В съдебно заседание е упражнено правото по чл. 214 от ГПК за изменение на иска от страна на ищците, като е поискано от съда да се предостави правото на им да изкупят идеалните части – ½ и. д., които Т. Б. Н. с Нотариален акт № **** г. по описа на Нотариус Б. К., вписан Службата по вписванията под № **** г., е продал на П. А. П., при условията по цитирания Нотариален акт.

След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява, че ищците са съсобственици на процесните имоти, които са придобили с оглед на наследствено правоприемство от наследодателя си - 2/4 идеални части общо от недвижимите поземлени имоти, описани по-горе.

От представените доказателства към Исковата молба, а именно:

Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **** г., се установява, че, С. Т. Г., е съсобственик на ½ ид. ч., а Т. Б. Н. и Ю. Б. К. са съсобственици с по ¼ ид. ч. от процесните имоти. С. Т. Г. е починала на 27.07.2020 г., като е оставила наследници И. Г. – съпруг, К. Г. – син и Н. Г. – син .

От Исковата молба, обясненията на ищеца И. Г. и приложените 2 дубликати на документи за платени от последния данъци, се установява, че, за периода 2006 г. – 2022 г., същият е заплащал местен данък по отношение на процесните имоти.

Установява се, че, при заплащане на данъците за въпросните имоти от страна на ищеца И. Г., на 10.02.2022 г., последният е установил, че ответникът Т. Б. Н., който е и собственик на ¼ идеална част, придобита по наследство, е отчуждил собствеността си за процесните имоти.

Установява се, че, с Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № **** г. по описа на Нотариус Б. К., вписан в Службата по вписванията под № **** г., от дата 08.02.2022 г., ответникът Т.

Б. Н., на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, е бил признат за единствен собственик по давностно владение и наследство по отношение на процесните недвижими имоти.

На същата дата – 08.02.2022 г. - имотите са прехвърлени, посредством покупко-продажба, на П. А. П., с нотариален акт № **** г., като, преди това, е придобита собствеността с Нотариален акт за давностно владение и наследство за целият имот с № **** г.

Категорично, в Исковата молба, ищците заявяват, че не са дезинтересирани от имотите.

В съдебно заседание са представени копия от дубликати на документи за платени данъци, издадени през предходната година – 2022 г., с което се удостоверява, че данъците са заплащани, от 2007 г. насам от ищеца И. Г., като процесните имоти са владени от ищците, който са наследници на С. Г..

Ищците, в съдебно заседание, се възползваха от процесуалното си право да изменят така предявените с Исковата молба обективно съединени искове, което се изразява в това, че е поискано допускане на изкупуване от ищците на процесните имоти при същите условия, при които е закупил идеалните части вторият ответник П. А. П. по цитирания Нотариален акт.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По установителния иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:

По делото е установено, че И. Н. Г., К. И. Г. и Н. И. Г. са собственици на ½ ид. част от процесните имоти, по силата на наследственото правоприемство и възникналото им качество на наследници на С. Т. Г., починала на 27.07.2020 г.

Видно от Нотариален акт № **** г. по описа на нотариус Б. К., вписан в СВ – гр. Лом, под № **** г., ответникът Т. Б. Н. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.

В Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. е посочено, че Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална 3 доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на Нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Следователно приложеният Нотариален акт № **** г., не обвързва съда досежно преценката на Нотариуса за правото на собственост, притежавано от Т. Б. Н..

От твърденията, направени с Исковата молба, и представените доказателства към нея се установява, че, поне от 1997 г., процесните имоти са се владяли от С. Т. Г., починала на 27.07.2020 г., която е наследодател на И.

Н. Г. – съпруг, К. И. Г. – син и Н. И. Г. – син и това е видно от приетите по делото доказателства, а именно: Удостоверение за наследници, които са продължили да владеят имота. Владението се установява и от представените дубликати на документи за заплатени данъци от 2006 г. до 2022 г., издадени от Община Вълчедръм.

Пасивното процесуално поведение на ответниците, изразяващо се в неподаването на писмен отговор по чл. 131 от ГПК в срок, както и неявяването в съдебно заседание влече неблагоприятните последици от това, че, в процеса, не са въведени възражения и оспорвания по отношение на твърденията на ищците, а това, от своя страна, води до невъзможност за оборване на ищцовата теза и доказване на нещо различно от нея.

С подобно пасивно поведение ответниците не е доказал в никаква степен правото си на собственост и придобивното му основание.

Едно лице, за да е владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, следва да упражнява фактическа власт върху вещта със съзнанието, че е собственик.

Владение може да бъде установено чрез завладяване с едностранни действия (владелецът установява фактическа власт и започва да държи вещта като своя), както и чрез превръщане на досегашния владелец в държател (в тази хипотеза има съгласие между досегашния и новия владелец, съгласно което досегашният владелец се лишава от владението и става държател, респ. в него вече няма намерението да държи вещта за себе си, а започва да я държи за новия владелец).

На 08.02.2022 г. ответникът Т. Б. Н. е отчуждил както неговите идеални части /1/2 ид.ч./, така и останалите идеални части, които се полагат на ищците И. Н. Г., К. И. Г. и Н. И. Г.. Продажбата на чуждата част от вещта не е нищожна, но сделката не поражда вещно-транслативно действие (Решение № 483 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 991/2009 г., I г. о., ГК).

Видно от доказателствата по делото процесните имоти са владени от С.

Т. Г., до нейната смърт, а след това - от наследниците И. Н. Г. – съпруг, К. И.

Г. – син и Н. И. Г. – син.

Във връзка със субективния елемент – намерението за своене на имотите, законодателят е установил презумпция в чл. 69 от ЗС – „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. За оборването е необходимо ответникът да проведе обратно доказване. Законодателният подход е мотивиран с трудното доказване на намерението на владелеца, доколкото се касае за психическо състояние, факт от вътрешния свят на човек. Субективните елементи се проявяват по 4 обективен начин в действителността, чрез деянията на човек. Именно по този начин може да бъде направен извод за намерението на човек. В настоящия случай се касае за отношения между съсобственици и приложението на презумпцията по чл. 69 от ЗС не е абсолютно. Съдът се солидаризира с приетото от касационната инстанция в Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д.

№ 325 по описа за 2020 г. на ВКС – „В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 от ЗС, но отношенията им са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта – чл. 31, ал. 1 от ЗС. Когато, след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си”.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са съсобственици, съобразно идеалните им части, на недвижими имоти, намиращи се в землището на гр. Вълчедръм, област Монтана, а именно:

1.1. Празно дворно място, представляващо поземлен имот с кад. № **** в квартал **** по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, площ: 2710 кв. м.

/две хиляди седемстотин и десет кв. м./, за който са отредени урегулиран поземлен имот **** с площ 1360 кв. м. /хиляда триста и шестдесет кв. м./ и урегулиран поземлен имот **** с площ 1350 кв. м. /хиляда триста и петдесет кв. м./, с приложена улична регулация и с неприложена дворищна регулация, при граници и съседи на поземления имот: ****, и

1.2. Дворно място, представляващо поземлен имот с кад. № ****, в квартал **** по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, ул. ****, с площ 1040 кв. м. /хиляда и четиридесет кв. м./, на който е отреден урегулиран поземлен имот ****, с неприложена улична регулация и приложена дворищна регулация, при граници и съседи на поземления имот: ****, заедно с построените в този имот жилищна страда с РЗП 80 кв. м /осемдесет кв. м./, второстепенна сграда с РЗП 14 кв. м. /четиринадесет кв. м./, жилищна сграда с РЗП 20 кв. м. /двадесет кв.м/, второстепенна сграда с РЗП 9 кв. м. /девет кв. м./.