Решение № 57 от 15.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело за възобновяване № 20242000600269 по описа за 2024 година НПК.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от Образувано е след като с решение № 512/23.10.2024 г. на Върховен касационен съд на Република България по н.д. № 754/2024 г. е оставено без уважение искането на осъдения Л. Й. Й. за възобновяване на НОХД № 50/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър и делото ведно с искането на осъдения Л.

Й. е изпратено на Апелативен съд – Бургас за произнасяне на основание чл.

422, ал. 1, т. 5 от НПК.

В искането на осъдения Й. се съдържа оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. В подкрепа на твърдението за наличие на такива процесуални нарушения се посочва следното: - по делото са изготвени оценителни експертизи на вещи и златни накити, направени по снимки; - по делото има неустановени и неразпитани свидетели, които са от съществено значение и чиито разпит би спомогнал за установяване на обективната истина, като това е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения; - по делото са анонсирани други тежки криминални престъпления, за които никой не се е самосезирал и не са образувани преписки, въпреки че тези престъпления са подкрепени с документи и свидетелски показания. Наред с горното се изтъква, че присъдата е постановена въз основа на предположения и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Иска се възобновяване на делото, отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото 1 за ново разглеждане от първа инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция назначеният служебен защитник – адв. Д. К. от АК – Бургас, поддържа искането за възобновяване на делото, водено пред Районен съд – Несебър, като изтъква наличие на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на осъдения и до явна несправедливост на наложеното наказание. Подчертава, че съдът неправомерно е отказал разпит на посочени свидетели, които биха допринесли за разкриване на обективната истина.

Освен това намира наложеното наказание за явно несправедливо, тъй като размерът му е твърде завишен. Пледира за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Осъденият Л. Й. заявява пред настоящата инстанция, че поддържа депозираното от него писмено искане за възобновяване на наказателното производство, както и становището на назначения му служебен защитник – адв. Д. К.. Изтъква, че е посочил свидетели, които според него са били идентифицирани по делото, макар самият той да няма достъп до имената им и да ги е описал чрез заеманата от тях длъжност. В изложението си акцентира и върху нарушаването на процесуални правила, свързани с веществените доказателства, които са били върнати преди приключване на делото, като оценителна експертиза е била изготвена само въз основа на снимков материал.

Това, по негови твърдения, е опорочило доказателствената стойност на експертизата и е затруднило установяването на обективната истина. Понататък оспорва достоверността на свидетелските показания, събрани в първоинстанционния съд, като сочи, че разпитаните охранители, рецепционисти и управител на обекта не са имали преки наблюдения върху инкриминираните действия. На следващо място осъденият Й. се позовава на показанията на свидетеля А. Н., които според него потвърждават алиби за деня на престъплението – че са били заедно през целия ден и заедно са напуснали обекта, без Й. да е проявявал каквото и да е съмнително поведение.

Посочва, че тези показания са били пренебрегнати от съда при постановяване на присъдата. На последно място Й. изтъква обстоятелства, които според него представляват сериозни морални нарушения при разследването и съдебния процес – а именно, че другият осъден по делото, Г. Т., е била заплашвана, бита и склонявана към лъжесвидетелстване срещу него, като това е било известно на полицията и прокуратурата, но не е било взето предвид при формиране на обвинението и постановяване на съдебния акт. По тези съображения осъденият моли за отмяна на първоинстанционната присъда и възобновяване на делото за ново разглеждане от първа инстанция, а алтернативно – за изменение на постановената присъда чрез намаляване на наложеното му наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас намира искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и пледира то да бъде оставено без уважение. Подчертава, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд не са допуснати пропуски при събирането, проверката и оценката на доказателствата. Посочва, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са извършили самостоятелен, обстоен и обективен анализ на всички доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не се констатират нарушения на разпоредбите на 2 чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Прокурорът изразява становище, че размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е справедлив и адекватен на извършеното престъпление, съответства на целите на наказанието по чл. 36 НК и не са налице основания за неговото изменение.

Апелативен съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 424, ал. 1, вр. чл. 419 от НПК .

Постановената по отношение на Л. Й. първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана по касационен ред.

Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК .

Разгледано по същество, искането на осъдения Л. Й. е неоснователно.

С присъда от 07.08.2023 г., постановена по НОХД № 50/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, подсъдимият Л. Й. е бил признат за виновен в това, че за времето от 13:00 ч. до 13:45 ч. на 07.09.2018 г. в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, комплекс „Резиденс Роуз“, от ап. № А87, при условията на опасен рецидив в съучастие като извършител с Г. И. Т. – помагач, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи на обща стойност 29 371 (двадесет и девет хиляди, триста седемдесет и един) лева, от владението на Ф. С. М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Със същата присъда, Г. И. Т. е призната за виновна за извършено в съучастие с подсъдимия Й., в качеството й на помагач, престъпление по чл.

195, ал. 1 т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитател срок от три години.

С присъдата, с оглед изхода на делото, направените по делото разноски са присъдени в тежест на подсъдимите Л. Й. и Г. Т..

По жалба на двамата подсъдими, подадена чрез упълномощения им защитник – адв. Марияна Атанасова от САК, е образувано ВНОХД № 1430/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като с решение № 11/09.01.2024 г., постановено по същото дело, въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда по отношение на Г. Т., като е намалил размера на наложеното наказание на шест месеца лишаване от свобода и е потвърдил присъдата по отношение на Л. Й..

Присъдата е влязла в сила от 09.01.2024 г. – датата на постановяване на решението на въззивния съд, което не подлежи на касационна проверка.

Оплакването, съдържащо се в искането за възобновяване и предмет на разглеждане от настоящата апелативна инстанция, е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, които според осъдения са довели 3 до ограничаване на процесуалните му права.

На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че в производството по възобновяване проверката на влезлия в сила съдебен акт се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, без да се пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.

Фактическата необоснованост

– неправилността на приетата фактология – не е изведена като основание за възобновяване. Вътрешното убеждение на съдебните инстанции относно фактите и достоверността на доказателствените материали могат да бъдат оспорвани само при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият съд не констатира такива съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото, които да обосновават отмяна на съдебните актове, възобновяване на наказателното производство и връщането на делото за ново разглеждане.

Претенциите на осъдения Л. Й. срещу осъществения от съдебните инстанции доказателствен анализ са неоснователни. В хода на първоинстанционното съдебно следствие е събрана относимата доказателствена съвкупност, необходима за изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване. Анализът на доказателствата, извършен от първоинстанционния и въззивния съд, е обоснован, последователен и съответства на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5 НПК.

Решаващите съдилища са анализирали всички доказателствени източници и аргументирано са посочили въз основа на кои формират своите фактически и правни изводи, както и кои не кредитират. Нито първата, нито въззивната инстанция е допуснала недооценяване, подценяване или неправилна оценка на което и да било доказателство, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на правилата за тяхната оценка. Решаващите съдилища са посочили конкретните доказателствени източници, въз основа на които са формирали фактическите си констатации относно извършването на Д.ието и авторството му от страна на Л. Й., като са изложили аргументи защо кредитират именно тези източници.

Неоснователно е възражението на осъдения Й., че изводите за авторството на Д.ието почиват на предположения. Осъдителните изводи на решаващите съдилища са базирани на съвкупната преценка на гласните доказателствени източници, които, макар и косвени по своя характер, правилно са приети като такива, обуславящи несъмнен извод, че автор на инкриминираното Д.ие е Л. Й.. Настоящата апелативна инстанция не констатира нарушение на процесуалните изисквания във връзка с оценъчната дейност на решаващите съдилища, въз основа на която е изведена фактологията на Д.ието и в частност основното оспорвано от осъдения Й. фактическо положение, че той е извършил кражбата на процесните парични средства, мобилни телефони и златни бижута. Въпросът за авторството 4 подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства, стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да се достига до един несъмнен извод. В този контекст към първоинстанционния и въззивния съд не могат да бъдат отправени упреци, че са пренебрегнали или изопачили доказателствените източници, нито че са им придали съдържание, което те не са имали поначало. Правилно съдилищата са дали вяра на показанията на свидетелите С. С., С. Д.а, Г. Д. и С. С., които са били преценени в контекста на собствената им логичност и последователност, както и в корелацията помежду им. В показанията на тези свидетели не се констатират съществени противоречия, които да обуславят извод за тяхната недостоверност. Напротив – комплексната оценка на съдържанието им правилно е довела до фактическите констатации относно подготовката и механизма на осъществяване на Д.ието.