Решение № 109 от 28.08.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Балчик, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20233210100766 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от *** (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: ***, срещу С.

Р. М., ЕГН **********, с адрес с. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 270.39 лв., представляваща задължение по Договор за мобилни услуги №*** от *** г. за предпочетен номер ***, от които: сумата от 5.84 лв., представляваща месечна абонаментна такса за потребление на мобилни услуги за периода от *** г. до *** г.; сумата от 14.89 лв., представляваща месечна абонаментна такса и такса за спиране на мобилен номер за периода от *** г. до *** г., както и сумата от 249.66 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва, начислена за периода от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №*** г. по ч. гр. д. №*** г. по описа на РС Балчик.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги №*** от *** г., съгласно който на ответника са предоставени мобилен телефонен номер *** като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 27.99 лв. с вкл. ДДС или 23.32 лв. без ДДС и мобилен телефонен апарат ***. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по сключения договор, поради което е имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди, за което за отчетния период *** г – *** г. била издадена Фактура №***/*** г., включваща месечна абонаментна такса 23.32 лв. и международни разговори 0.74 лв., които след приспадане на други такси в размер на 11.66 лв. са в общ размер 14.88 лв. с ДДС и Фактура №*** г., включваща месечна абонаментна такса 23.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които след приспадане на други такси в размер на 11.66 лв. са в общ размер 14.89 лв. с ДДС. Пояснява, че от общата сума, начислена във Фактура №***/*** г. е приспаднато надвнесено плащане в размер на 9.04 лв. Поддържа, че вследствие неизпълнение на задълженията по сключения между страните договор от ответника, договорът бил едностранно прекратен от ищеца. Поради това и на основание т. 11 от 1 договора в тежест на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на услугите. Твърди, че за посочените неизплатени суми по сключения между страните договор се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е била връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените установителни претенции и претендира разноски по заповедното и исково производство.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява законен и упълномощен представител. От ищеца е депозирана писмена молба, в която са развити подробни съображения по същество на спора.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Р. М. е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Сочи, че прекратяването на договора е недоказано. Счита клаузата, с която е договорено, че „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за сим карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси за една сим карта/номер до края на този срок“ за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146 от ЗЗП, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Същата нарушавала принципа за справедливост, въз основа на което се релевира възражение за нейната нищожност, поради противоречие с добрите нрави. По същество моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът не се явява в о. с. з., представлява се от особен представител, който оспорва исковете.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между *** и ответника по сключен договор за мобилни услуги; размера на уговорената месечна абонаментна такса; реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди и съответния номер; едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор; наличието на валидна клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и размерът на предявените граждански притезания.

Предмет на исковата претенция са суми, дължими като насрещна престация по съществувало между страните договорно отношение.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Балчик , по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК.

Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

Не е спорно между страните наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на мобилни услуги съгласно Договор за мобилни услуги №*** от *** г. за предпочетен номер ***.

В Договора за мобилни услуги са уговорени неустойки в случай на прекратяване ползването на услугите за съответния номер през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, но не повече от трикратния 2 размер на стандартните месечни абонаменти. А когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгл. посоченото в договора, потребителят дължи и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа на оператора действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при подписването му /в брой или съотв. обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. С изрични декларации, потребителят е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласие с тях, както и информация по чл.

4, ал. 1 ЗЗП, т. е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите услугите.

По делото са приобщени като писмени доказателства процесните фактури с детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника по процесния договор, както и ОУ на мобилния оператор по повод предоставяне на електронни съобщителни услуги, вкл. като приложения към заповедното производство.

Ответникът не оспорва, че е страна по соченото облигационно правоотношение, следователно процесният договор за мобилни услуги е валидно сключен. Оспорил е валидното прекратяване на договорното правоотношение, доколкото липсва писмено уведомяване за това от оператора.

Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е дало основание за едностранно предсрочно прекратяване на договорното правоотношение е преустановяване плащането от страна на потребителя- ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ в общ размер на 20.73 лв.

В чл. 19б, б. ”в” и чл. 75 ОУ е разписано право на оператора при неплащане на дължимите по договорите задължения да прекрати едностранно договорните отношения, по които потребителят е неизправна страна и да прекъсне достъпа до мрежата си. Това си право той е упражнил считано от м. октомври 2021 г., когато е и преустановил начисляването на месечни абонаментни такси по договора и е начислил еднократно неустойка. Клаузите от договора, а и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника.

Затова, съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по ограничаване ползването на услуги. По делото е приложена покана за доброволно плащане от *** г., адресирана до ответника, с която същият е уведомен за размера на начислените към него момент задължения.

Видно от детайлната разпечатка към фактура №*** г., към която дата договорът е вече едностранно прекратен, за периода *** г. - *** г. вече липсва изходящ трафик и ползвани услуги и стойност на такива не е начислявана. Налична е само стойност на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и сумата от 20.73 лв. – баланс от предходен период. С действията по начисляване на неустойки за прекратяване на договорните отношения, доставчикът недвусмислено е изявил волята си да не предоставя услуга занапред и е престанал начисляването на абонаментите такси. Това поведение следва да се квалифицира като неформален израз на воля за едностранно прекратяване на договора, а достигането му до насрещната страна е било осигурено чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на договора. При договорен изричен отказ да получава хартиена фактура, клиентът е поел задължението сам да се информира за издадените фактури на договорената дата- в случая 25-то число на месеца. Затова, следва да се приеме за установено довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред на облигация с продължително изпълнение. Възраженията на ответницата в обратен смисъл са неоснователни.

Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, след изтичане срока на договорите неизплатени са останали общо 270.39 лв., от които 20.73 лв. неплатени месечни такси за мобилни услуги от *** г. до *** г., за които има 3 издадени от ищеца фактура № ***/*** г. на стойност 14.88 лв. и фактура № *** г. на стойност 14.89 лв., както и сумата от 249.66 лв., представляваща начислена неустойка по фактура №*** г. и приспадната сума в размер на 9.04 лв. по издадено кредитно известие №***/*** г.

Видно е, че договорните отношения са възникнали за срок до 24 месеца, с уговорена месечна абонаментна такса по договора. Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите правила за договорните задължения. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка, за който факт страните не спорят, а още повече при липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги.

Ето защо, съдът намира, че сумите, начислени за осъществени услуги, са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях. Доказателства за извършено плащане на потребените услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт, претенцията за главница по договора, за който е издадена съответната фактура, се явява доказана по основание и размер, а именно 5.84 лв. – задължения за неплатена месечна абонаментна такса за потребление на мобилни услуги за периода от *** г. до *** г., дължими по Договор за мобилни услуги №*** от *** г.; сумата както и 14.89 лв., задължения за месечна абонаментна такса и такса за спиране на мобилен номер за периода от *** г. до *** г. по Договор за мобилни услуги №*** от *** г., поради което исковете следва да се уважат в пълен размер.