Определение № 1743 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743 гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002103274 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3671/07.06.2023 г., подадена от Х. П. Г. и М. П. К., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 131 от 05.05.2023 г. по гр. д. № 136/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 260015 от 09.08.2022 г., допълнено с решение № 260000 от 30.01.2023 г., по гр. д. № 27/2021 г. на Районен съд - Каварна.

С потвърденото първоинстанционно решение е допуснато да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Ш., одобрени със заповед № РД-18-13/29.03.2006 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 2256 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с попадащите върху имота: сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 105 кв.м, с брой надземни етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 62 кв.м, с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор **** със застроена площ от 20 кв.м, с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, между съделителите Л. П. Г. и Х. П. Г., при равни права - по 1/2 ид. ч.; отменен е, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № 169, том I, вх. peг. № 1338, н. д. № 152/05.06.2020 г., по описа на нотариус Й. П., peг. № * на НК, в частта, с която Х. П. Г. е признат за собственик на 1/2 ид. ч. въз основа на давностно владение и наследство на поземления имот и сгради, описани по-горе.

Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционният съд е сезиран от Л. П. Г. с искане да се допусне извършването на делба на съсобствен между него и брат му Х. П. Г., по силата на 1 наследствено правоприемство от родителите им, застроен поземлен имот в [населено място].

Твърди се от ищеца, че двамата с ответника са наследници по закон на П. (П.) Г. П., починал на 02.03.1987 г., който бил собственик на основание делба и давностно владение на поземлен имот и сградите в него. По силата на наследствено правоприемство и присъединено владение двамата с ответника станали съсобственици в равни части. На 05.06.2020 г. ответникът Х. Г. се снабдил с нотариален акт за еднолична собственост върху имота по обстоятелствена проверка с № 92, том III, вх. peг. № 834 на СлВп - Каварна, по време на брака си с М. П. К.. Ищецът не бил вписан като съсобственик, въпреки че се явявал един от двамата наследници по закон на П. Г. П. и че заплащал дължимите по закон данък сгради и такса битови отпадъци. Л. Г. твърди, че въпреки че ответниците ползват целия имот, с оглед възникналата съсобственост по силата на наследствено правоприемство те били владелци на собствената си идеална част и държатели на частта на ищеца.

С отговора на исковата молба Х. Г. е оспорил иска с твърдения, че след смъртта на майка им през 2000 г. установил еднолично фактическа власт върху целия имот.

Окръжен съд – Добрич е приел, че по делото няма спор, че Л. П. Г. и Х. П. Г. са законни наследници (синове) на П. (П.) Г. П., починал на 02.03.1987 г., и Е. Х. П., починала на 24.08.2000 г., като това е видно и от представените удостоверения за наследници. Документ, удостоверяващ правото на собственост на наследодателите върху заявения за делба имот, по делото не е представен, но между страните няма спор, че заявените за делба имоти (ПИ и сгради) са бивша собственост на родителите им. Ищецът е заявил искането за делба, позовавайки се на сънаследяване на правото на собственост, респ. не отрича и правото на собственост на ответника в същия имот на същото основание. Въпреки формулировката „наследствено правоприемство и присъединено владение“, няма твърдения за наследено владение и придобиване в съсобственост на самостоятелно оригинерно основание придобивна давност. Липсва и оспорване от страна на ответника, че делбените имоти не са били собственост на родителите им, а се твърди завладяване от него след смъртта на майка им през 2000 г. и придобиване по давност на наследствените части на ищеца. Наследниците на П. Г. П. са посочени като титуляри на правото на собственост и в представения с исковата молба разписен лист към плана от 1992 г. Ето защо, въззивният съд е заключил, че по силата на наследствено правоприемство, вещни права в обем на по 1/2 ид. ч. върху делбения имот Л. П. Г. и Х. П. Г. са придобили в един и същи момент - откриване на наследството на майка им на 24.08.2000 г. (към датата на смъртта на баща им правата им по наследствено правоприемство от него са в друг обем, при наличието на трети съсобственик майка им), и на едно и също основание.

Съдът е приел, че от събраните доказателства се установява, че след смъртта на майка им фактическа власт върху имота е установил само Х. П. Г., но не и че същият е започнал да държи за себе си и притежаваната от брат му 1/2 ид. ч. – че е извършвал действия, с които по явен и недвусмислен начин е показал отричане правата на брат си. Изложил е, че според четиримата разпитани свидетели - М. Ц. и В. А., водени от ищеца, и П. П. и П. П., водени от ответника, родителите на страните са живели в имота до смъртта си. И четиримата свидетели знаят имота като имот на родителите на страните. След смъртта им в имота 2 останал да живее синът им Х. П. Г., който винаги е живял там, живее и сега. Л. П. Г. живял в имота докато се оженил и малко след това, докато си осигури собствено жилище - изнесъл се от къщата приживе на родителите си (според св. П. П.), към 1985 – 1986 г. (според св. В.

А.); заживял в свой имот в същото село. Според св. М. Ц. и след като Л. Г. се изнесъл, двамата братя гледали заедно животни в процесния имот докъм 2000 – 2002, 2003 г. (св. В.

А.), като в този смисъл са и показанията на св. П. П.. След смъртта на майка им Х. Г. ремонтирал покрива (св. В. А., св. П. П., св. П. П.), сложил ПВЦ-дограма, правил ремонт на банята, тоалетната и кухнята (св. П. П., св. П. П.). Според П. П. банята, тоалетната и кухнята са ремонтирани към 2005 г., покривът е правен 2015 г. Свидетелите П. П. и П. П. знаят, че ремонтите са правени с негови средства. Никой от четиримата свидетели не бил чувал спорове между двамата братя относно имота. Свидетелят П. П. виждал през летния сезон Л. в процесния имот, след смъртта на родителите му, един път месечно, когато братята били в добри отношения. Отношенията им се влошили по повод имота. Х. казал на свидетеля, че брат му иска да делят, а той не бил съгласен, защото къщата не е голяма и няма как да се ползва от двете семейства. П. П. не е чувал Л. да се е отказал от имота, да не го счита за свой. От Л. Г. свидетелят М. Ц. чувал, че двамата братя са водели разговори за делба на имота, но нямали нотариален акт за собственост на името на баща им, и че Х. поел ангажимент да подготви документите. Впоследствие пак от Л. свидетелят разбрал, че Х. се снабдил с нотариален акт на негово име. Свидетелят В. А. чувал поотделно и от двамата братя, че водят разговори да уредят въпроса с имота и че нямали нотариален акт за него.

Въззивният съд е приел, че не е спорно, че на 05.06.2020 г. Х. Г. е признат за собственик по давностно владение и наследство на спорните имоти (нотариален акт № 169, том І, вх. рег.

№ 1338, дело № 152/2020 г.).

Окръжен съд – Добрич е визирал, че във фактическия състав на придобивната давност, като способ за придобиване на правото на собственост, се включват два елемента: владение и определен срок от време, като разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда правото на собственост върху недвижим имот да се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобиването на вещното право на собственост се съпътства от придобиване на фактическа власт. Принципно упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Съдът е посочил, че в случая основанието, на което Х. Г. е придобил фактическа власт наследяване, го прави държател на идеалните части на сънаследника Л. Г.. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение. Наследяването е такова основание. Владението е елемент на съдържанието на правото на собственост и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. За да придобие по давност правото на собственост върху идеалните части на брат си, Х. Г., който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, да ги завладее. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да 3 намери външна изява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават възможност на собственика да узнае, че държателят е завладял имота му, за да предприеме действия по защита на правото си на собственост. В този смисъл промяната в намерението, с което се държи имота, следва да е манифестирана и противопоставена на собственика.

Въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията на Х. Г., че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел предвид доказателственото значение на нотариалния акт, с който той е признат за собственик на целия имот на основание давностно владение и наследство. Съдът е посочил, че съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта в случая, е необходимо да се докаже от ищеца несъществуването на признатото от нотариуса право на собственост на ответника върху 1/2 ид. ч. от имота по давност. Окръжен съд – Добрич е приел, че такова доказване е осъществено по делото. Намерил е, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не дава основание за извод за преобръщане от страна на Х. Г. на държането на собствените на брат му идеални части във владение за себе си, с начало 2000 г. (или по-късно, но достатъчно продължително), годно да породи последиците на придобивната давност. През 2001 г., с декларация вх. № 367/09.03.2001 г., Х. Г. е декларирал придобиването по наследство на идеална част от процесния имот и притежанието на другата идеална част от имота от брат му Л. Г.. Живял е в имота и преди, и след смъртта на родителите си, живее и понастоящем, но това само по себе си не е израз и демонстриране на собственическо намерение, респ. отричане правата на другия съсобственик. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите, което води до обогатяването му за сметка на другия съсобственик, респ. предпоставя уреждане на отношенията между тях при условията на чл.