Решение № 398 от 29.09.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Благоевград, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500537 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. О.

М., ЕГН **********, чрез адв. И.Д., срещу решение № 8090/ 08.04.2021 г., постановено по гражданско дело № 257/ 2020 г. на Pайонен съд – П., което е отхвърлен иска за сумата над 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 400 лв..

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че изложеното в статията във вестника е вярно, като не е използвал обидни думи и не е правил въззивника квалификации.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8090/ 08.04.2021 г., постановено по гражданско дело № 257/ 2020 г. на Pайонен съд – П., което е отхвърлен иска за сумата над 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 400 лв.. Претендират се и сторените разноски във въззивното производство.

1

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, съдът установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от легитимирано лице - страна в производството по делото - с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск. По същество е правилно и следва да бъде потвърдено при следните съображения:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от С. О. М., ЕГН **********, срещу З. Д. М., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, причинено на 25.12.2018 г. около 22.00 часа, от които 15 000,00 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, силен емоционален стрес и социален дискомфорт, както и 400,00 лв. имуществени вреди, представляващи разноски за заплатени здравни осигуровки, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на увреждането - 25.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че с влязло в сила Определение № 341/ 07.

05.2019 г., постановено по НОХД № 340/ 2019г. по описа на PC - П. е одобрено споразумение, с което ответникът З. Д. М. е признат за виновен в това, че на 25.12.2018 г. около 22.00 часа в гр. П. на ул. „П.“ № * - пред дома на С. О. М., чрез нанасяне на три удара с метална тръба по лявата й ръка в областта на предмишницата, вдигната от М., за да се предпази и е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост с разместване на фрагментите по ширина, причинило трайно затрудняване на движението на левия й горен крайник за период от около 3-5 месеца престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Със същия съдебен акт на дееца е наложено наказание „ Пробация“, изразяващо се в следните пробционни мерки за контрол и въздействие, а именно: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „ задължителни пробационни срещи“ / и двете мерки за срок от две години/, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 100 часа годишно за срок от една година.

2

Твърди се също, че непосредствено след инцидента на място е пристигнала медицинска помощ, като пострадалия ищец е била отведена в МБАЛ „Р.“ - гр. П., където при прегледа и било установено, че ръката й е счупена и е наложителна операция. Понеже ищеца е била с прекъснати здравни осигуровки и без налични средства, в болницата единствено са й обездвижили лявата ръка, промили получената разкъсано-контузна рана и изписали медикаменти за лечение. На 03.01.2019 г. ищеца с помощ от сина й, който е дошъл от Г. успява да си плати здравните осигуровки на стойност от 400,00 лв. Непосредствено след това е посетила болница МБАЛ „Р.“, д-р Ц., за да й бъде направена нужната операция, но в отговор получила, че е късно за операция понеже има сериозен риск. Посетила и болница в гр. С., където потвърдили казаното от докторите в гр. П. МБАЛ „Р.“. От изложеното в исковата молба се акцентира, че ищеца вследствие на нанесената телесна повреда й е била ограничена възможността да работи и да може да подпомага финансово семейството си.

Твърди се, че в резултат от деянието на ответника ищеца е изживяла голям стрес и шок, претърпяла е силни физически болки и страдания по време на оздравителния процес, който са продължили около осем месеца.

Взимала е медикаменти, които до известна степен облекчавали болката й.

Здравословното й състояние се е отразило и на съня й в продължение около шест месеца. Дълго време се е затруднявала да извършва елементарни действия свързани с обичайните ежедневни нужди - събличане, обличане, къпане, готвене, пране и др. За всичко й били помагали двете й дъщери и съпруга й.

Поддържа се от ищеца, че към настоящия момент след изминаване на две години от случилото се тя продължава да изпитва болки в областта на лакътя и в областта на горната част на лявата мишница. Все още не може да спи на лявата си страна, поради болки. Към момента все още не може да си служи пълноценно с ръката, така както си е служила преди нанасянето й на телесната повреда от ответника. Не може да извършва движения в пълния обем. Продължава да се затруднява в извършването на елементарните действия с лявата ръка. Макар и рядко болките в областта на лявата ръка продължават. По твърдения на ищеца болките се засилват при промяна на времето, като ищеца си служи само е дясната ръка и в следствие на прекомерното натоварване на дясната й ръка е започнала да се подува и да я боли, което е довело до лекуване на същата.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника З.М..

Видно от приложения препис от протокол за проведено открито съдебно заседание по НОХД № 340/2019г. по описа на PC- П., състав на този съд с Определение №341/07.05.2019г. е одобрил споразумение, с което е прекратил наказателното производство водено срещу ответника З.М., който 3 го е признал за виновен в това, че на 25.12.2018г. в гр. П. на ул. „П.“, около 22.00 часа пред дома на С.М. е нанесъл три удара с метална тръба по лявата й ръка в областта на предмишницата, от което й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост с разместване на фрагментите по ширина, причинило трайно затрудняване на движението на левия и горен крайник за период от около 3-5 месеца - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

За извършено от З. Д. М. престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл. 381 от НПК, във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2б „Б“ от НК му е наложено наказание „пробация“, изразяващо се в съвкупност от следните пробационните мерки за контрол и въздейтвие, а именно: „ задължителн регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи: / и девете мерки за срок от две години/ и бъзвъзмезден труд в полза на обществото - 100 часа годишно за срок от една година.

От Медицинското свидетелство № 15 от 12.02.2019 г. на името на С. О.

М., се установява, че пострадалата е съобщила, че на 25.12.2018г. е ударена с метален предмет в областта на лява предмишница. Положена й е гипсова имболизация по повод фрактура ма улна. Имболизацията е свалена на 12.02.2019 г. в 09:00 часа.

От амбулаторен лист № 47 от11.01.2019 г., се установява, че на С. О. М. е поставена основна диагноза: „Счупване на други части на костите на предмишницата. Касае се за пациентка на 51 г., на която на 25.12.2018 г. е ударена с тежък метален предмет. Усетила силна болка в областта на предмишницата на лява ръка. След РО гр. Установена фрактура на предмишницата. Извършена е имбулизация. Фрактура на улна в горна диафизарна част, с дислокация.Обективно състояние: лек оток, палпаторна болезненост в областта на лява предмишница. Ограничени движения.

Шина.Терапия:заглушавена на гипса“. От амбулаторен лист № 102 от 24.01.2019 г., се установява , „Ро гр. на лява предмишница: Състояние след фрактура на лява лакътна кост. Недостатъчен калус. Терапия:заглушаване на гипса“.

В друг амбулаторен лист № 166 от 12.02.2019 г. е посочено: „ Посещава кабинета за преглед с оглед проследяване и отстраняване на гипса. Обективно състояние: Лека палпаторна болезненост в областта на лява предмишница.

Ограничени движения. Шина. Състояние след фрактура на лява лакътна кост.

Терапия; Отсраняване на гипса, дадени указания за раздвижване“.

В хода на производството по делото е била назначена съдебномедицинска експертиза изпълнена от д-р И. А. Л. - специалист по съдебна медицина. Експертът дава следното заключение: От деянието на ответника З.М. на 25.12.2018г, ищцата С.М. е получила следните травматични 4 увреждания: Счупване на лакътната кост на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване в движението на горен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни. Полученото травматично увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети. Обикновено счупването на лакътната кост се получава при директна травма и най- честият механизъм е при защитни движения, при които ръката се изнася пред главата, при които се излага лакътната кост на директен удар. Приблизителния възстановителен период при този тип счупване е от порядъка на 3-4 месеца. От личен преглед на С.М. на 22.10.2020г. в гр. П. вещото лице е установило: движенията в лакътната става са леко ограничени около 20% по отношение на максимално разгъване, както й в раменната става по отношение на максимално отвеждане и вътрешна ротация. Същият посочва, че непълното възстановяване в обема на движение най - вероятно се дължи на непровеждане на пълен курс рехабилитация и от това, че има забавяне в първоначалната й медицинска регистрация, която е на 11.01.2019г., а инцидента, който й нанася травма от 25.12.2018г., видно от амбулаторен лист № 47.

От разпитания по делото свидетел М. се установява, че е разбрала за инцидента с нейната майка от създалата се суматоха в квартала. Посочва, че майка й е дошла при нея цялата обляна в кръв, като дори костта й се е виждала, след което са я закарали в болница. Три дни майка й била на легло и за всичко се е грижела тя. Не е могла да се облича и съблича сама. Към настоящия момент все още тя й е помагала, защото от прекалененото натоварване на дясната й ръка, започнала да изпитва болки. Приемала е хапчета и използвала мехлеми за болката, но продължава да я боли. Сочи, че преди случката майка й работила в Г. земеделска работа - прибиране на тютюн, беритбата на грозде и маслините. След инцидента ръката й се подула, а костта й била навътре. След случката тя не можела да спи на лявата страна.

Освен за майка й свидетелката се грижела и за домакинството в къщата. Била е необходима операция, но не разполагали със средства, поради което и изчакали брат й да си дойде от чужбина за да плати.

От показанията на свидетеля Д. М. – син, се установява, че в нощта на инцидента З.М. е пиел със сина му на двора, при което са се скарали и ответникът е направил опит да намушка с нож сина си. Тогава свидетелят Д.