Решение № 140 от 17.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. С., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яница С. Събева Ченалова

Членове:

Пламен Д. С.ов

ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. С.ов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600352 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда на РС- С..

С присъда № 32/12.02.24 г. постановена по НОХД № 458/2023г. на Районен съд гр. С. съдът е оневинил изцяло подсъдимия Р. К. Г. род. ***г. в гр.

ВТ., жител и живущ в с. С., общ. К., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, като го е признал за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 04.07.2018г. до 05.07.2018г. от бензиностанция „З.“, находяща се на главен път І-6, южно от село О., общ.

Т., в условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – входна врата, чрез използване на моторно превозно средство – марка „Форд“, модел“Транзит“ с рег. № *** и чрез използване на технически средства - клещи, отверки и гидория, отнел чужди движими вещи – 2 бр. климатици „Осака“14-ки; кафемашина италианска; кафемелачка италианска; хладилна витрина хоризонтална за сладкарски изделия с агрегат; фризер ракла „Зануси“; хладилна витрина вертикална за безалкохолни напитки; 6 броя комплекти баварски маси с две пейки; 3 броя моноблок с арматура за порцеланово казанче; ел. бойлер „Елдом“ 80л.;бойлер ел. проточен“Елдом“10л.; 5 броя врати от алуминиева дограма с орнаментно стъкло и каси; шкаф с мивка и смесител за баня; тента с размери 6х1,80м.; компютърна конфигурация; маркуч с пистолет за зареждане с автомобилна газ и пистолет за зареждане на газови бутилки, всичко на обща стойност 5227 лева, собственост на ЕТ „Зуки-Бьове – К. З., представлявано от 1

К. З. от гр. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата е отхвърлен и искът за непозволено увреждане – за имуществени вреди в размер на 2265лв., в едно със законната лихва, считано от датата на деянието.

Против постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него, в които държавното обвинение излага аргументи за незаконосъобразност на присъдата. Извеждат се съображения за ненадлежен доказателствен анализ, извършен от районния съд. Предлага се въззивната инстанция да отмени присъдата и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. Р. К. Г. за виновен за престъплението, за което е предаден на съд, съответно по чл.195, ал.1, т.3и т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В допълнителния протест се твърди, че съдът е направил превратен анализ на доказателствените материали и в резултат на това е достигнал до неправилни изводи за липса на безспорни и категорични доказателства за наличието на субективна съставомерност на деянието.

Претендира се, че доколкото в мотивите е направено някакво тълкуване на доказателствата, същото е направено произволно и превратно, като им е придаден смисъл и съдържание, което нямат. Позоваването на доказателствата е осъществено съвсем избирателно и тенденциозно, като, без да бъдат подложени на анализ, са преекспонирани доказателствата, обосноваващи защитната теза. Заявява се, че фактическите и правни изводи, изложени от съда не само страдат от липса на доказателствена обоснованост, но и са напълно лишени от логика особено на изяснената и приета от съда фактическа обстановка.

В съответствие с оплакванията и доводите, представителят на РП С., изготвил протеста, отправя искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на друга, с която подсъдимият Р. К.

Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от гражданския ищец ЕТ „Зуки-Бьове – К. З., представлявано от К. З. от гр. Т., чрез пълномощника й адв. Х. М. от АК-С.З., с която се оспорва присъдата и също се прави анализ на свидетелските показания. След изготвянето на мотивите към присъдата не е направено допълнение към жалбата.

В съдебно заседание представителят на ОП – С. изцяло поддържа протеста, ведно със съдържащите се в него оплаквания и доводите, които ги обосновават. Моли последната да бъде отменена, като вместо това подсъдимият бъде осъден по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подс. Р. К. Г. - адв.С. М. от АК-С.З. оспорва протеста и становището на ОП – С.. В пледоарията си по същество на делото застъпва 2 становище, че правилният прочит на доказателствата обосновава правния извод за липса на престъпно деяние, осъществено от подсъдимия. Моли съда да не постановява отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, поради липса на мотиви.

Гражданският ищец ЕТ „З.Б. – К. З., представлявано от К. З. от гр. Т. чрез повереника си адв. Х. Р. М. от АК-С.З. заявява, че поддържа въззивната жалба и протеста и желае подсъдимият да бъде осъден и предявеният от тях граждански иск уважен.

В лична защита по същество на делото подсъдимият заявява, че се присъединява и изцяло подкрепя изявленията на защитника си.

В последната си дума подсъдимият подкрепя искането на защитника си за потвърждаване на оправдателната присъда.

Окръжен съд - С., след запознаване с доводите и възраженията на страните, с материалите по делото и проверявания съдебен акт, в рамките на визираните му от чл. 313 и сл. НПК процесуални правомощия, намери постановената присъда за незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – липса на мотиви - липса на надлежно обсъждане на всички доказателства, както и на обосновани правни съображения за постановяването на оправдателната присъда. Всичко това обуславя неяснота във волята на съда и формира абсолютното отменително основание на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 предл. І-во НПК – допуснато съществено процесуално нарушение в атакуваната присъда, която няма мотиви и това е довело до ограничаване процесуалните права на страните.

Съображенията за това са следните:

Районният съд във фактическата си обстановка е приел за установено, че бензиностанция „З.“, находяща се на главен път I-6, южно от с. О., общ. Т., собственост на ЕТ „З.Б. - К. З.“ със собственик и представляващ св. К. С. З. към м. юни 2018 г. не функционирала, като не бил монтиран СОТ и нямало назначена физическа охрана. Св. З.З. ходел да наглежда периодично обекта.

Към инкриминираната дата подсъдимият работел в автосервиз, собственост на св. Николай Койчев в гр. К.. Често сервизът се посещавал от лице, което както подсъдимият, така и останалите работещи там, наричали Г.С., заради марката на бусовете, които управлявал. Г.С. посещавал сервиза за смяна на масла и гуми. На подсъдимия и на колегите му било известно, че същият се занимава с продажба на стоки втора употреба, които внася от чужбина. В разговор между това лице и подсъдимия станало въпрос, че Г.С. може да му предложи да закупи вещи от бензиностанция, която ще се продава и трябва всички вещи отвътре да бъдат изнесени. Г.С. обяснил, че може да продаде на подсъдимия маси и пейки от бензиностанцията и тъй като на последния му били необходими се съгласил да ги закупи. Едновременно с това подсъдимият предложил и на собственика на сервиза да закупи вещи от бензиностанцията. Г.С. завел подсъдимия до бензиностанцията, показал му къде се намира, отворил плъзгащата врата и двамата огледали какво има вътре като двамата. След това подсъдимият и Г.С. показали снимки на тези вещи и 3 свидетеля Н.П. - собственик на сервиза, решил да закупи хладилна витрина, фризери, тента и други вещи, като и двамата с подсъдимия заплатили на Г.С. сумата от по 150-200 лева.

Тъй като вещите били обемисти подсъдимият имал нужда от бус, с който да ги транспортира, като за целта помолил свидетеля П.С. да му предостави буса си, за да го използва при пренасянето на вещите. Самият подсъдим знаел, че П.С. има такъв бус, тъй като последният бил приятел с шефа му и често както шефът му, както и самият той ползвали този бус. За да помагат в товаренето на вещите свидетеля П.С. изпратил и трима от неговите работници.

Така на 04.07.2018 г. около 17.00 ч. подс. Р. К. Г. взел буса „Форд Транзит“ с рег. № ***, бял на цвят и заедно със свидетелите С. М. и Б.Д. отишли до бензиностанция „З.“. Подс. Р. Г. спрял автомобила пред входната врата на бензиностанцията, като я отворил с брадвичка, чието острие прокарал между двете половини на плъзгащата врата. След като по този начин направил малък отвор между двете крила с ръце и с помощта на двамата свидетели отворили вратата. Свидетелите С. М. и Б.Д. го попитали защо отваря вратата по този начин, а подсъдимият им обяснил, че в обекта няма ел. захранване и няма как да я отвори. Тримата влезли вътре и изнесли няколко дървени маси и пейки, които натоварили в буса. След това си тръгнали. В гр.

К. ги оставили в дома на подс. Р. Г..

На следващия ден - 05.07.2018 г. със същия автомобил подс. Р. Г. и свидетелите С. М., Б.Д. и С.О. М. отишли отново до бензиностанцията „З.“.

Използвайки различни инструменти - клещи, отвертки, гидория, подс. Р. Г. демонтирал част от вещите в обекта. Тримата свидетели ги изнасяли и товарели в автомобила. Св. Б.Д. свалил вратите от алуминиева дограма заедно с касите. Изнесли още фризер, хладилна витрина, кафемашина, кафемелачка, климатици, тоалетни гърнета (моноблок). Свидетелите С. М. и С. М. демонтирали тентата, използвайки стълба, която намерили захвърлена в градинката. След като натоварили множество вещи в автомобила, те тръгнали от там. Занесли ги в автосервиз „Радо“ в с. Енина, общ. К., който се стопанисвал от собственика на буса П.С..

Общо от бензиностанция „З.“ подс. Р. Г. взел следните вещи кафемашина, кафемелачка, хоризонтална хладилна витрина, фризер ракла „Зануси“, вертикална хладилна витрина, 3 бр. маси и 4 пейки, 2 бр. моноблок, бойлер ел. „Елдом“ 80л.; 3 бр. врати от алуминиева дограма и каси, шкаф с мивка и смесител за баня и 1 бр. тента

На 06.07.2018 г. около 06.00 ч. св. З.З. отишъл да нагледа бензиностанцията. Тогава установил извършената кражба и сигнализирал в РУ - Т.. За последно той посетил обекта на 30.06.2018 г. След като огледал обстойно установил липсващите вещи, които заявил подробно в протокола си за разпит.

Бил извършен оглед на местопроизшествие - на бензиностанция „З.“, при който били намерени и иззети дактилоскопни следи. Видно от заключението 4 на изготвената дактилоскопна експертиза, отразено в Протокол № 38/15.02.2019 г. на НТЛ при ОДМВР - С., една от следите съвпадала с отпечатъка на първи пръст на св. С. М..

С протоколи за доброволно предаване подс. Р. Г. предал следните вещи, взети от бензиностация „З.“: шкаф с мивка и смесител за баня, 2 бр. моноблок, кафемашина, кафемелачка, 3 бр. маси, 4 бр. пейки, 3 бр. врати от алуминиева дограма и каси, фризер ракла „Зануси“, хоризонтална хладилна витрина, бойлер ел. „Елдом“ 80л., вертикална хладилна витрина, тента. С разписка вещите били върнати на св. З.З..

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението на която общата стойност на отнетите движими вещи от бензиностанция „З.“, собственост на ЕТ „З.Б. - К. З.“ по справедлива пазарна цена към процесния период възлиза на 5227 лева.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът безрезервно е кредитирал изцяло обясненията на подс. Г., свидетелите Н.П., С. Р. и Н.К. досежно уговорките с така наречения „Г.С.“, като базирайки се на тях е приел, че „лицето Г.С. е предложило на подсъдимия да закупи посочените вещи, т. е. последният действал със съзнанието, че заплащайки по-рано за тях на Г.С. ги е закупил от него или съответно от лицето, на което Г.С. ще предаде сумата“.