Решение № 45 от 30.03.2015, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 623/2014
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 30.03.2015
- Състав
- МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за лицата и семейството
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № гр. Варна, ………………2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 623 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на трима от ответниците в първоинстанционното производство срещу решение № 50/03.01.14г. по гр.д. № 81/13г. на ОС-Търговище, както следва:
1. Въззивна жалба на „РОСАГРОФОНД” ООД, гр. Сливен чрез адв. М. Д. от ВАК против решението във всичките му части, вкл. и в частта за разноските. Счита се, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва се решаващият извод на съда, че ищцата К.
В. към момента на сключване на оспорените едностранни сделки и договорите, не е могла да разбира действията си и да ги ръководи, което води до унищожаване на всички сделки. Счита се, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза е вътрешно противоречиво и поради това неправилно, но въпреки оспорването му, съдът е отказал назначаването на повторна или тройна СПЕ единствено с довода, че вещото лице е компетентно.
Наведени са подробни доводи за неправилност на заключението на в.л. д-р Балукова. На следващо място се поддържа, че решаващият съд неправилно е кредитирал показанията на една група свидетели, игнорирайки тези на друга група, което е нарушение и на нормата на чл. 172 от ГПК. Претендира се отмяна изцяло на решението и отхвърляне на предявените искове. Отправено е доказателствено искане да се назначи повторна тройна или единична СПЕ с подробно описани задачи. В с.з. представител не се явява, но в писмено становище се прави изявлението, че се поддържа подадената въззивна жалба в частта му, с която са унищожени упълномощаването, направено от ищцата В. на А.С., на преупълномощаването от С. на В.В. и на сключения от В., представлявана от В. продажба на описаните земеделски земи на дружеството-въззивник.
2. Въззивна жалба на Г.В.Т. *** против решението в частите му, с които е унищожено извършеното преупълномощаване от А.А.С. като пълномощник на К.
Й. В., поставена под пълно запрещение, представлявана от настойника си Й.Б.Т., в полза на Г.В.Т., с рег. номера 8500 и 8501 от 17.08.2010г. на 24-ти нотариус Светлозар Стоилов-Шумен; и е унищожена сключената с посоченото по-горе пълномощно прехвърлителна сделка: продажба, удостоверена с нотариален акт, вписан в СлВп в гр. Провадия вх. № 1446, том 3, акт 36, с която
Т., като пълномощник на К. В. и преупълномощен от Ал. С., прехвърлил сам на себе си чрез договор за продажба, собствения на ищцата недвижим имот – дворно място в с. Цонево, община Провадия с площ от 1400 кв. м., представляващ ПИ IV-135 в кв. 12 по плана на селото, ведно с жилищната сграда от 96 кв.м. Поддържа се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, както и при противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се извода на съда, че именно към процесните периоди на извършване на упълномощаванията и на сключване на прехвърлителните сделки, първоначалната ищца К. В. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Счита се, че заключението на СПЕ, обосновало този извод е неправилно и изготвено въз основа на друго експертно заключение, което не е приобщено към доказателствения материал по настоящото дело по предвидения процесуален способ. Поддържа се, че заключението на в.л. д-р Балукова е некомпетентно и пристрастно, привеждайки аргументи в тази насока, извлечени от отговорите на вещото лице в с.з. и от интерпретацията на относимите към заключението доказателства. Отделно от това се счита, че съдът не е направил пълна и точна преценка на всички доказателства по делото, вкл. и на свидетелските такива. В тази връзка се счита за основателно искането за назначаване на повторна СПЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на така предявените искове.
Отправено е искане за назначаване на повторна тройна СПЕ с посочени въпроси. В с.з. въззивникът поддържа лично подадената жалба, а становището си по съществото на спора развива в допълнително депозирани писмени бележки.
На горните две въззивни жалби е даден отговор на 11.03.14г. от ищцата К. В., представлявана от настойника си Й.Т., чрез адв. Г.Г. ***, с който същите са оспорени като неоснователни.
Счита се, че доказателственото искане за назначаване на повторна СПЕ е недопустимо на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК, а по см. на чл. 267, ал. 2 от ГПК е и неоснователно, тъй като не съществува такава необходимост.
3. Въззивна жалба от Я.В.Д. от гр. Шумен, действаща чрез адв. Б. Б. от ШАК срещу решението в частите му, с които е унищожено упълномощаването, направено от К. Й. В. на А.А.С. с пълномощно № 8498 за заверка на подписа и № 8499 за заверка на съдържанието, извършени на 17.08. 2010г. от 24-ти нотариус Св. Стоилов в гр. Шумен, защото упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си, както и е унищожена прехвърлителната сделка: продажба, извършена с нот. акт № 143, т. V, дело 778/2010 г. на заместник-нотариуса по заместване на 24-ти нотариус, на 04.11.2010г., с която ответникът А.С., като пълномощник на К. В. е продал на ответницата Я.В.Д., собствения на ищцата недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 94 кв.м., заедно с изба от 50 кв.м. и с правото на строеж върху общинска земя, намираща се на ул.“Софийско шосе“ № 19, на осн. чл. 31 от ЗЗД. Счита се, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /не обсъждане на всички доказателства по делото; неправилно кредитиране на част от свидетелските показания; незачитане на момента, от който е влязло в сила решението за поставяне под запрещение на ищцата; недопускане на повторна СПЕ/, нарушение на материалния закон /прието е извършването на действия по внушение, което е унищожаемост на осн. чл. 29 от ЗЗД, а не по чл. 31 от ЗЗД; неправилно е унищожен и договора за покупко-продажба, тъй като унищожаването на упълномощителната сделка, въз основа на която договорът е сключен, не води до унищожаемост и на самия договор, а последния би бил сключен без представителна власт и евентуално би бил висящо недействителен – чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто иск няма предявен/ и необоснованост.
Въззивницата подробно е коментирала събрания по делото доказателствен материал и е направила своите правни изводи, относими към предмета на делото – че към датите на едностранната сделка и на договора, ищцата е била способна да се грижи за своите работи и да ръководи постъпките си. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове. Направено е искане да се допусне повторна СПЕ – единична или тройна, със същите задачи, определени от ТОС, като експерта се съобрази с всички доказателства по делото, вкл. и нотариална покана от 28.04.11г., подписана от ищцата и изложеното от вещото лице-графолог в с.з. на 04.12.13г.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от правоприемниците на първоначалната ищца К.
В., починала на 21.06.14г. – наследниците й по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т. /конституирани като страни с нарочно определение на въззивния съд № 23/13.01.15г./. Въззивната жалба се счита за неосноватнелна и се претендира решението да бъде потвърдено. Оспорва се допустимостта и основателността на направеното доказателствено искане.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба и от Г.В.Т., с който жалбата се счита за допустима и основателна. Споделя се основателността на доказателственото искане.
В с.з. пред настоящата инстанция въззиваемите Т. и Т. поддържат чрез процесуалния си представител дадените отговори и по същество становището си за неоснователност на подадените жалби.
С цитираното по-горе определение № 23/13.01.15г. е прекратено въззивното производство по въззивната жалба на „РОСАГРОФОНД” ООД, гр. Сливен, имаща за предмет първоинстанционното решение в частите му, които не касаят сделки, свързани с придобиването от дружеството на имоти на първоначалната ищца.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:
Производството е било образувано първоначално пред ШОС /гр.д. № 678/12г./, а след това е продължено разглеждането му пред ТОС, по подадената от К. Й.
В., действаща чрез настойника си Й.Т., против А.А.С., Я.В.Д., Г.В.Т., В.Д.В. и „Росагрофонд” ООД, гр. Сливен искова молба, като са били предявени следните обективно кумулативно съединени искове: на осн. чл. 31, ал. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на извършеното от
К. В. на 17.08.10г. упълномощаване на А.С., поради това че не е могла при извършването му да разбира и ръководи действията си; на последващите упълномощавания въз основа на горното унищожаемо пълномощно, извършени от А.С. на Г.Т. също от дата 17.08.10г. и на В.В. от дата 19.08.10г.; както и на сключените въз основа на упълномощаването и последващите преупълномощавания сделки с недвижими имоти – продажба по НА № 143/04.11.10г., с която е продаден на ответницата Д. жилищен имот в гр. Шумен; продажба по НА, вписан в СВ-Провадия вх. рег. № 1446, акт том 3, акт № 36; с която е продаден на ответника Т. имот, представляващ дворно място, ведно с жилщната сграда в същото, находящи се в с. Цонево, общ. Дългопол; и на продажба по НА, вписан в СВ-Провадия вх. рег. № 3168, акт том 8, акт № 129, с която са прехвърлени на ответника „Росагрофонд” ООД, гр. Сливен описаните земеделски земи в землището на с. Цонево, общ. Дългопол; и в условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – да се постанови спрямо ответниците, че посочените по-горе три продажби не произвеждат действие за ищцата, доколкото нейните представители и лицата, с които са договаряли, са се споразумели във вреда на представляваната, договаряйки продажна цена, която значително е по-ниска от пазарната цена за съответните имоти. Наведените твърдения в исковата молба са били, че с влязло в сила решение по гр.д. № 569/11г. на ШОС ищцата В. е била поставена под пълно запрещение, а Й.Т. е назначен от органа по настойничеството за неин настойник на 09.04.12г. Посочено е било, че при извършване на първото упълномощаване от 17.08.10г. В. макар и да не е била запретена, тя не е могла да разбира и ръководи действията си, поради което даденото на същата дата пълномощно е унищожаемо. Наведени са твърдения, че още след смъртта на съпруга си през 2005г. В. е проявила признаци на атеросклеротична деменция, което й е пречело правилно да разбира фактите, да ги интерпретира правилно и да реагира адекватно и това състояние е била налично към 17.08.10г. Изведени са аргументи за наличието на това състояние от медицински документи и от непосредствените впечатления на лицата от нейното обкръжение, както и от заключението по проведена психиатрична експертиза по време на ДП № 1161/11г. на РУП Шумен. По тази причина се твърди, че извършеното на 17.08.10г. упълномощаване от В. на С. е унищожаемо, а освен това са унищожаеми и следващите преупълномощавания от С. на Терзиийски и В., както и сключените въз основа на тези пълномощни договори с недвижими имоти на В.
В предвидения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника Т., в който е изложено, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочил е, че в адвокатската му кантора го е посетил ответника С. през лятото на 2010г. и е споделил, че той и жената, с която живее на семейни начала – Зекия, се грижат за В. и тъй като тя е много благодарна за това, е пожелала да им даде права да се разпореждат с имотите й. Поради необходимостта от снабдяване с множество документи, съветът на ответника Т. е бил В. да упълномощи С. да извърши всички тези действия от нейно име. В. се съгласила да даде генерално пълномощно, което Т. е изготвил лично и заедно с нотариус Св. Стоилов са посетили ищцата в дома й на 28.07.10г., където В. е потвърдила волята си и се е подписала върху пълномощното. По-късно е било изготвено от Т. по искане на С. още едно пълномощно за разпореждане с други имоти на В.
Разпечатката съдържа 29 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b69f4d84-b9dd-455c-a899-8636c4302960