Определение № 1640 от 28.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1640 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 8266/19.03.2025г. по ч.гр.д.№ 3966/2025г. на ПдРС, ХVIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. Р. М. за вземания по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 03.08.2019г., сключен от длъжника с „Аксес файнанс“ООД, които вземания са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата на приложение № 1 към договор за цесия от 17.01.2024г.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че жлабоподателят е следвало да посдочи какви плащания били извършени по договора за кредит. Плащанията били от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в доказателствена тежест на длъжника и то не в заповедното, а в исковото производство.

Кредиторът имал задължение да изложи ясно и изчерпателно всички обстоятелства, от които произтича вземането му, както и да представи договора с длъжника- потребител.

Твърдението на заявителя, че вземането му в претендирания от него размер не е удовлетворено, било достатъчно за постановяването на заповед за изпълнение на парично задължение.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 3966/2025г. на ПдРС, ХVIII гр.с е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземания, произтичащи от горепосочения договор за кредит „Бяла карта“, включително и за главница в размер от 2799,28 лева. С 1 разпореждане от 05.03.2025г. заявлението е оставено без движение със следните указания: 1. да се уточни как е формирана претендираната главница в размер на 2799,28 лева, вкл. да изложи фактически твърдения по какви причини се претендира главница в по-голям размер от предоставената, видно от представения договор; в случай, че има сключени анекси към договора, заявителят да ги представи; 2. да се посочи на какво основание заявителят твърди да е настъпила изискуемостта на вземанията – краен падеж или предсрочна изискуемост; считано от кога и по какви причини, респ. предсрочната изискуемост обявена ли е на длъжника, кога, как; 3. да се посочи какви плащания са извършени по договора и кои вземания по него са погасени с тях; 4. след изпълнение на горните указания, да се формулира надлежно искане към съда.

С молба от 18.03.2025г. е уточнено, че първоначалният кредитен лимит е увеличен, съобразно с разпоредбите на раздел IV от договора за кредит и по реда на чл.7, ал.5 от договора. Останалите указания не са изпълнени, като са изложени подробни доводи относно правното естество на заповедното производство по чл.410 от ГПК и тежестта за доказване на правопогасяващите факти. В мотивите към обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че нито едно от указанията по разпореждането от 05.03.2025г. не е изпълнено.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения е налице, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

С молбата от жалбоподателя от 18.03.2025г. не са изпълнени не само указанията по т.т.2, 3 и 4 от разпореждането от 05.03.2025г., но и първото указание по това разпореждане, тъй като от направеното уточнение не става ясно, дали кредитният лимит е бил завишен по реда на раздел IV от договора- чрез сключване на анекс на определена дата по мобилния телефон на кредитополучателя, чрез имейл адреса му или чрез личния му акаунт, или при условията на чл.7, ал.5 от договора чрез извършване на трансакция, надхвърляща предоставения с договора кредитен лимит. Указанието по т.1 от горепосоченото разпореждане не вменява едно ненужно задължение за жалбоподателя, тъй като кредитният лимит, съгласно чл.2 от договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 03.08.2019г., е в размер от 100 лева и следва да има някакво ясно и точно обяснение нарастването на главницата до размер от 2799,28 лева. Указанията по т.2 и т.3 от разпореждането също не са неоснователни, тъй като не е без значение кога и как е настъпила изискуемостта на вземанията. При непълнота на информацията относно обстоятелствата, от които произтича вземането, заповедният съд разполага с правомощието да остави заявлението без движение със съответни указания и в случай, че същите не бъдат изпълнени, както е и в настоящия случай, да го отхвърли. В тази връзка следва само да се добави, че в т.12 от заявлението изрично е записано, че по договора за кредит е отпуснат кредитен лимит в размер от 2800 2 лева, което твърдение е в пряко противоречие със съдържанието на договора и ако то е вярно, следва между страните по договора да е сключен анекс към същия, какъвто не е представен.

Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена изцяло без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 8266/19.03.2025г. по ч.гр.д.№ 3966/2025г. на ПдРС, ХVIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. Р. М. за вземания по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 03.08.2019г., сключен от длъжника с „Аксес файнанс“ООД, които вземания са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата на приложение № 1 към договор за цесия от 17.01.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3