Решение № 2481 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2481 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20241100503597 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 03638/25.01.2024 г. по регистъра на ЧСИ М.Б. от „Топлофикация София“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 5155/2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд срещу Отказа на частния съдебен изпълнител за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 546 лева на процесуалния представител на взискателя С. С. и отказа да намали пропорционалната такса.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено. Посочва, че задължението е платено в срока за доброволно плащане, като по делото не са извършвани от процесуалния представител действия по водене на изпълнителното дело. Поддържа, че такива действия не представляват подаването на отговор на възражение на длъжника срещу постановление за разноски.

Твърди се още, че в случая се касае за длъжник, който е сред така нар. „сигурни платци“, поради което действията на процесуалния представител се изчерпват със сезиране на съдебния изпълнител и образуване на изпълнителното производство. Навежда доводи за липса на фактическа и правна сложност на делото. При тези аргументи моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено.

С жалбата се обжалва и отказът на частния съдебен изпълнител да намали пропорционалната такса. Релевират се съображения, че същата се определя според материалния интерес, в който не следва да се включва адвокатското възнаграждение. Моли 1 таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ да бъде съответно намалена.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя С. С. чрез процесуален представител. Поддържа становище за недопустимост на жалбата. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата, като конкретно се сочат извършените от процеусалния представител действия по водене на производството. Намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото същото като брутен размер е незначително по-висок от предвидения нормативен нетен минимум.

В мотиви на ЧСИ са развити съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че адвокатският хонорар не се явява прекомерно завишен, като се акцентира, че процесуално представителство е налице не само при активни процесуални действия, но и при т.нар. пасивни – получаване на книжа, призовки, съобщения и други. Оспорва доводите във връзка с пропорционалната такса, като счита, че адвокатското възнаграждение е част от подлежащия на събиране материален интерес.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Въз основа на молба с вх. № 53937 от 24.11.2023 г. С. С. е образувано изпълнително дело № 5155/2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

С Разпореждане от 24.11.2023 г. на частни съдебен изпълните е приел адвокатско възнаграждение за водене на делото от процесуалния представител на взискателя в размер на 300 лева.

Със съобщение от 30.11.2023 г. частният съдебен изпълнител е указал на взискателя да посочи конкретни изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането.

С молба от 01.12.2023 г. взискателят чрез процесуалния представител е посочил конкретен изпълнителен способ, чрез който да бъде удовлетворено вземането.

С Постановление от 04.12.2023 г. на частния съдебен изпълнител са приети разноски по изпълнителното дело № 5155/2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд в общ размер на 612 лева, от които 546 лева за адвокатско възнаграждение, 66 лева такси по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 69515/04.12.2023 г.. Същата, ведно с постановление за разноски от 04.12.2023 г. и препис от подлежащия на изпълнение акт, е връчена на 05.12.2023 г..

На 07.12.2023 г. в е постъпило плащане в размер на 1899,50 лева съответстващо на посочената в поканата за доброволно изпълнение дължима сума. Като основание в платежното нареждане е вписано „ИД 20238380405155“.

На 18.12.2023 г. е постъпило възражение от „Топлофикация София“ ЕАД срещу приетите по делото разноски. Отправено е искане към частния съдебен изпълнител за намаляване на размера на адвокатския хонорар до сумата от 200 лева поради прекомерност на същия, както и за преизчисляване на пропорционалната такса, като в същата да не бъде включван адвокатският хонорар.

Взискателят взима становище по депозираното възражение, като са изложени доводи за неоснователност на обективираните в него искания.

С Разпореждане от 12.01.2024 г. съдебният изпълнител е постановил отказ да уважи 2 искането на длъжника, обективирнао в постъпилото на 18.12.2023 г. възражение.

Актът на частния съдебен изпълнител е връчен на длъжника на 17.01.2024 г..

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, респективно пропорционалната такса, което съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване. Жалбата е подадена в срока п о чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице. При това положение същата се явява допустима.

Съдът не споделя доводите на взискателя за недопустимост на жалбата.

Съдът счита, че оспорване на размера на разноските, включително по съображения за прекомерността им, следва да бъде заявено в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, както в случаите, когато се подава до съда жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, така и когато длъжника претендира да бъде приложена от ЧСИ разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК чрез изменение на произнасянето си относно разноските. В случая по изпълнителното дело са определени по основание и размер с Постановление от 04.12.2023 г. на частния съдебен изпълнител са приети разноски в общ размер на 612 лева, от които 546 лева за адвокатско възнаграждение. Постановлението е връчено заедно с поканата за доброволно изпълнение на 05.12.2023 г., а възражението за прекомерност е постъпило в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В процесния случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право с взискател С. С. е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. При това положение се налага изводът, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадения изпълнителен лист срещу него.

Следователно няма основание за отпадане отговорността му за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда намира следното:

По процесното изпълнително дело взискател С. е претендирал адвокатско възнаграждение в общ размер на 546 лева, което е прието в същия размер от частния съдебен изпълнител с Постановление от 04.12.2023 г. за разноски, връчено на длъжника на 3

05.12.2023 г..

По делото са представени договор за правна услуга пред ЧСИ от ноември 2023 г., в който е посочено уговорено възнаграждение за следните услуги: 1. Снабдяване с изпълнителен лист по гр.д. № 63360/2022 г. по описа на СРС, 25 състав, в размер на 60 лева (50 лева+10 лева фиск) и 2. Образуване на изпълнително дело в размер 240 лева (200 лева +40 лева фиск). В договора е записано, че така уговореното възнаграждение в общ размер на 300 лева е платено в брой. Представен е и договор за правна услуга пред ЧСИ от декември 2023 г., в който е посочено уговорено възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.д. срещу „Топлофикция София“ ЕАД в размер 246 лева (205 лева +41 лева фиск). В договора е записано, че така уговореното възнаграждение в общ размер на 246 лева е платено в брой. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се вписва в договора за правна помощ, като същият се прилага по делото и има характер на разписка, с която страната удостоверява не само че е договорила, но и че е заплатила договореното възнаграждение. Настоящият случай е точно такъв, поради което следва да се приеме, че по делото са налице доказателства, че претендираните пред частния съдебен изпълнител разноски са действително направени.

На следващо място, съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно юридическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява трудност.

При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, процесуалният представител на взискателя е депозирал втора молба от 01.12.2023 г. след указания на съдебния изпълнител, с която е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ, каквото искане не е имало в първоначалната молба. Посочване от взискателя в сезиращата съдебния изпълнител молба на изпълнителни способи е свързано с изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК. Депозираната впоследствие молба от 01.12.2023 г. по указания на съдебния изпълнител съдът приема именно като такава отстраняваща нередовността на сезиралата го молба за образуване на изпълнително дело, доколкото в последната липсва посочване на начин на удовлетворяване на вземането. За това действие не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това за образуване на изпълнително производство.

4

В случая с разпореждането от 24.11.2023 г. за образуване на изпълнително производство е разпоредено да бъде изпратена и покана за доброволно изпълнение, който акт на частния съдебен изпълнител е бил изпълнен и такава е била връчена на длъжника на 05.12.2023 г.. До изтичане на посочения в поканата за доброволно изпълнение срок за погасяване на задължението не е било необходимо извършване на допълнителни действия по принудително събиране на дълга, като такива не са били предприемани. Видно от материалите по делото в срока за доброволно изпълнение – 07.12.2023 г. е постъпило плащане, по сметка на частния съдебен изпълнител, погасяващо изцяло задължението, посочено в поканата.

С оглед така предприетите действия се налага извод за липса на фактическа и правна сложност по изпълнителното дело, приключило с плащане на задължението в срока за доброволно плащане, обусловило липсата на необходимост от предприемането на конкретни принудителни действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Предвид ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя, които са свързани предимно с образуване на изпълнителното производство, въззивният съд намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Адвокатското възнаграждение по изложените съображения следва да бъде съобразено единствено с разпоредбата на чл. 10, ал.