Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 318 от 15.02.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1460/2023
Вид
Решение № 318
Подписан
15.02.2024
В сила
23.06.2026
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 109а · Закон за собствеността
  • чл. 38 · Закон за собствеността
  • чл. 50 · Закон за собствеността
  • чл. 63 · Закон за собствеността
  • чл. 64 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Бургас, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20232120101460 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Р. И. Р. и Н. А. Т. , представлявани от адвокат М. З., против Е. Н. Б. - В., В. Д. В. и К. Д. В. негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС за преустановяване на прякото и неоснователно въздействие и посегателство върху правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, описан в исковата молба, което пречи на допустимото и пълноценно ползване на имота, както и за осъждане на ответниците да премахнат последиците от това въздействие и да възстановят положението по отношение на подхода - стълбището към собствения им апартамент, съществуващо отпреди извършеното от тях нарушение, съгласно проектната документация на сградата.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици, съответно първият от тях Р. И. Р. е собственик на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор ****, изградена и находяща се в поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на град Б., както и на 94/280 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на град Б., с адрес: град Б., ул. ***, целият с площ от 280 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно на ползване: ниско застрояване до 10 метра. Твърди се, че вторият ответник Н. А. Т. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, изградена и находяща се в поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на град Бургас, с адрес на имота: град Б., ул. ****, целият с площ от 280 кв.м., 1 трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра.

В исковата молба е посочено още, че ответниците са собственици на апартамент, застроен на около 42 кв.м., находящ се в югоизточната част на първи - партерен етаж от същата жилищна сграда с идентификатор № *****, с вход към двора, състоящ се от стая, кухня, тоалетна, антре, килер и външно стълбищ, придобит съответно по силата на замяна и продажба на недвижим имот и наследство, ведно със съответните идеални част от общите части на сградата.

В исковата молба е посочено, че ответниците са си позволили без съгласието на останалите собственици на недвижимия имот - дворното място, да променят входа/ подхода към собствения си апартамент от дворното място и да изградят стълбище с изградени нови стъпала, заемащи и отнемащи част от собственото дворно място, като променят съществуващия подход към апартамента си, разширят собствения си апартамент, обособявайки ново входно помещение, засягайки по този начин и общи части на сградата външни стени, без за това да са налице каквито и да е разрешени, съгласие от собствениците на поземления имот и на сградата, респективно без наличие на каквито и да е строителни разрешения, проекти и книжа и други.

Ищците излагат, че въпреки опитите им да намерят доброволно разрешение на така възникналия проблем и ответниците доброволно да възстановят съществуващото фактическо положение - подход към апартамента си и преустановят неправомерното засягане на правото им на собственост върху дворното място това до момента не е сторено и се отказват каквито и да е контакти и разумни разговори с тях за разрешаване. Ищците твърдят, че посредством действията си ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост върху дворното място и поземления имот в пълен обем, като противоправно са изградили върху част от него ново стълбище подход, заемащо част от дворното място върху което ответниците нямат право на собственост. Изложено е, че са осъществили действията си и поддържат създаденото в резултат на тези действия състояние на имота, без да имат за това каквото и да е право - вещно право на собственост върху дворното място, учредено ограничено вещно право върху същото и/или облигационни права. В исковата молба са изложени подробни правни доводи.

Поради изложеното ищците отправят искане за постановяване на решение, с което да бъде преустановено прякото и неоснователно въздействие и посегателство върху правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на град Б., находящ се на посочения адрес, което пречи на допустимото и пълноценно ползване на имота, като ответниците бъдат осъдени да премахнат последиците от това въздействие и да възстановят положението по отношение на подхода, представляващ стълбище към собствения им апартамент, съществуващо отпреди извършеното от тях нарушение, съгласно проектната документация на сградата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на 2 предявения иск. В същия е посочено, че единственото вярно твърдение, изложено в исковата молба е това, че между ищцата и ответниците е имало срещи, които са били по повод водено съдебно производство по административно дело № 129 по описа на Административен съд - Бургас за 2 0 2 1 г. С решението, постановено по посоченото дело, цитираното разрешение за строеж е отменено. С решение № 11582 от 14.12.2022 година, постановено по административно дело № 6707 по описа на Върховен административен съд за 2022 г. е оставено в сила посоченото решение.

Производството по посоченото дело е образувано по повод жалба от ответната страна Е. Н. Б. - В.. Предвид приключилото съдебно производство от община Б. и ищцата Р. Р. е открито административно производство по премахване на незаконно извършено от нея строителство, за което представят писмо. В исковата молба е посочено, че обстоятелството, че в следствие на реализирани законно признати права от Е. Н. Б.- В. ищцата Р. Р. ще понесе последиците от незаконно изпълненото от последната строителство в процесния поземлен имот, е провокирало предявяване на исковата молба.

Изложен е правен довод, че в противоречие с принципа за добросъвестност по чл.3 от ГПК ищцовата страна спестява на съда истината, че за въпросното външно стълбище още през 2017 година ищците са направили искане до община Б. за предприемане на действия за неговото премахване по реда на ЗУТ. С писмо, адресирано да всеки един от ищците, те са надлежно уведомени, че при огледа на мястото е констатирано, че в югоизточната част на жилищната сграда в посочен поземлен имот съществува външно стълбище към жилище на първия етаж. В писмения отговор е цитирано съдържанието на документа и е посочено, че за строежа се съхранява одобрен проект от 07.05.1959 година, в който е предвидено изграждане на външно стълбище към жилище на първи етаж в югоизточната част на жилищната сграда. Изложено е, че предвид констатациите от извършената проверка не са налице обстоятелства за започване на административно производство по реда на ЗУТ за премахване на външно стълбище към жилище на първи жилищен етаж, изградено в югоизточната част на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор **** по КК на град Б., УПИ II, кв.167 по плана на ЗЦГЧ, находящ се на посочения административен адрес. В писмения отговор е изложен довод за приложение на т.3 от Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017 година по т.д. №4/2015 година на ВКС, ОСГК. В писмения отговор е изложено, че външното стълбище не представлява незаконно строителство, тъй като същото е предвидено с одобрена проектна документация. По тези подробно изложените правни доводи ответниците считат, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице първото от двете кумулативни условия за уважаване на иска, съобразно цитираното тълкувателно решение. На следващо място в писмения отговор е посочено, че от изложеното в жалбата не става ясно съществуващото на място външно стълбище какво конкретно отрицателно въздействие оказва върху правната сфера на ищците и какви конкретни техни права са ограничени.

В отговора се сочи, че е налице признание на самите ищци за 3 обстоятелството, че в проектната документация за жилищната сграда е предвидено външно стълбище, което да осигурява подхода към жилището на ищците. Ответниците намира, че след като жилищната сграда е проектирана и изпълнена още през 60 - те години на миналия век с външно стълбище, което да осигурява подхода към жилището на ищците, т о с неговото съществуване не се създават пречки по - големи от обикновените по смисъла на чл. 50 от ЗС.

В писмения отговор е посочено, че жилищната сграда е проектирана и изпълнена на място с външно стълбище, което да осигурява подхода към жилището на ответниците, поради което същото и като конструкция и като предназначение представлява част от жилищната сграда в поземления имот.

Ответниците излагат, че в съдебната практика е прието, че разпоредбата на чл. 64 от ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. Изложено е още, че в съдебната практика неотменно се застъпва становището, че собственикът на дворното място не може да създава ограничения за суперфициарния собственик в тази зона на дворното място около жилищната сграда, представляваща т.нар. „прилежаща площ“ на сградата, определена по реда на Наредба № 7/2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и съответно не може да се претендира, че за действия или поддържани състояния в тази зона от суперфициарния собственик на собственика му се създават пречки за използване на дворното място, по големи от обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Ищецът Н. Т. се явява лично. Двамата се представлява от адв. З., чрез който поддържат предявената исквоа претенция . Считат, че в конретния случай приложение следва да намери нормата на чл. 63 от ЗС, а не нормите на ЗУТ. Молят за присъждане на стор.те разноски.

Ответниците, редовно призовани за същото съдебно заседание, не явяват се лично. Представляват се от процесуалния си представител адв. С. .

Последният излага доводи за неоснователност на исковата претенция. Моли за присъждане на стоР.те разноски.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, че ищцата Р. И. Р. е собственик на апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор ***, изградена и находяща се в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на град Б., както и на 94/280 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на град Б., с адрес: град Б., ул. *****, целият с площ от 280 кв.м. Не е спорно и че Н. А. Т. е собственик на самостоятелен обект с 4 идентификатор № *****, находящ се на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор ******, изградена и находяща се в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на град Б., както и на 47/280 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № *****по КККР на град Бургас.

Горните обстоятелства се установяват и от представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.09.2016г. (л. 6) и Нотариален акт за даР.е на недвижим имот от 16.12.2022г. (л. 9).

Между страните липсва спор, че ответниците са собственици на апартамент, застроен на около 42 кв.м., находящ се в югоизточната част на първи - партерен етаж от същата жилищна сграда с идентификатор № *****, с вход към двора, състоящ се от стая, кухня, тоалетна, антре, килер и външно стълбищ, придобит съответно по силата на замяна и продажба на недвижим имот и наследство, ведно със съответните идеални част от общите части на сградата, както и с 47/282 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.