Решение № 135 от 27.04.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. гр.Велинград, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100448 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр чл. 86 ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., против Л. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ №3, обл.Пазарджик, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 2677,77 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) - представляващи главница, ведно със законна лихва от 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 540,57 лв. (петстотин и четиридесет лева и петдесет и седем стотинки) - представляващи обезщетение за забава, считано от 11.04.2023 г. до 28.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 743/30.10.2024 г. по ч.гр.дело № 1348/2024 г. по описа на РС – Велинград за 2024 г..

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 1

743/30.10.2024 г. по ч.гр.дело № 1348/2024 г., по описа на РС – Велинград за 2024 г, като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда. Твърди, че по силата на сключен на 07.04.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и Л.

Х. М. Договор за потребителски кредит № PLUS-****, на ответницата е отпуснат кредит в размер на 12000 лв., при застрахователната премия в размер на 2786.40 лв.. Сочи се, че договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като е инициирано от страна на ответницата. Твърди се, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 18 405 лв., от които възнаградителна лихва в размер на 3618.60 лв.и ответницата се е задължила да върне сумата в срок до 15.04.2026 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 306.75 лв., при първа погасителна вноска 15.05.2021г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит. Сочи се, че ответницата не е изпълнявала в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което е изпратено Уведомително писмо, връчено на 09.10.2024 г., с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се, че е начислена лихва за забава за периода от 16.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда28.10.2024 г., която е в общ размер на 2758.83 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Твърди се, че на 11.04.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-**** от дата 07.04.2021 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-**** от дата 09.10.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Предвид изложеното се моли съдът 2 да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Сочи се банкова сметка.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата изразява становище, че исковата молба е неоснователна. Възразява се, че ответницата е уведомявана надлежно, тъй като от представените уведомления и обратни разписки не става ясно дали ответницата е уведомена, пратката е върната, и няма отбелязване че е получена. Поради изложеното моли исковата молба да бъде оставена без движение или да се прекрати производството по делото. Оспорва допустимостта на иска като подаден от ненадлежно активно легитимирана страна, както и поради липса на правен интерес.Оспорва датата на настъпване на предсрочна изискуемост, тъй като ищеца не е посочил точна дата и не става ясно от коя дата според Кредитора е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Прави искане кредитора да посочи точната дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост. Да уточни по кой договор твърди, че му се дължи плащане, тъй като първо е посочил „Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS **** от 07.04.2021г., и Приложение № CARD - ****.", а на следващо място твърди че е начислено обезщетение за забава в размер на 2758.83 /т.е., за период от 16.06.2022г., като за периода 13.03.2020г.- 14.07.2020г., не е начислявана лихва за забава или неустойка, при положение, че договора е подписан на 07.04.2021г.. Оспорва исковете по основание и по размер. Счита, че Договорът и Приложение № CARD ****11, е нищожен на основание ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК.Твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за кредит лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал.

1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са допусканията, които са използвани при изчисляването му. Твърди, че обстоятелствата, че Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS **** от дата 07.04.2021г., и Приложение № CARD - **** за паричен заем и Договорът за допълнителни услуги са сключени в един и същи ден, кредиторът е включил размера на възнаграждението за 3 допълнителни услуги в погасителния план по кредита, безспорно сочат, че разходът е бил известен на кредитора към датата на сключване на Договора за заем. Поддържа се, че императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е нарушено, като незаконосъобразно не е включено възнаграждението за допълнителни услуги в размера на ГПР. Излага се, че ако бъде включено, то действителният размер на ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва. Поради това се твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за кредит, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. Твърди, че посочването в Договора за кредит на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от 33П. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор за заем е недействителен. Поддържа, че се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и възнаграждението по допълнителни пакет от услуги представлява пряк разход, свързан с кредита, поради което следва да бъде включено в ГПР. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 41,17 % накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна, не произвеждат никакво действие и следва да се приеме, че не е уговорена между страните по процесния Договор за кредит.

Излага, че недействителността относно договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че Споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги също е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправно, като нарушаващо изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Поради изложеното моли да се обяви договора за кредит и споразумението за допълнителни услуги за недействителни. Поддържа, че посоченият погасителен план не съответства на ЗЗП и ЗПК, тъй като не отразява размера на погасителната вноска, размера на лихвата, как формиран и как с отразява на окончателната вноска. Излага, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не 4 дължи лихва и други разходи, то съда следва да отхвърли иска като изцяло неоснователен както главния, така и предявения в условията на евентуалност.

Твърди, че са погасени задължения в размер на над 13 000 лв., по цитирания договор за кредит видно от приложени преписи от вносни бележки, поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответника е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което е предоставило на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.

По наведените с отговора на исковата молба възражения, че клаузите на договора са индивидуално уговорени, алтернативно, че не противоречат на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

По делото е приложено ч. гр. дело № 1348/2024 г. по описа на Районен съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 743 от 30.10.2024 г. за процесните суми. В дадения от съда срок, ответникът Л. Х. М. е упражнила правото си на възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок.

По делото е приет договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- ****, сключен на 07.04.2021 г., между ответника Л. Х. М. в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на кредитор. Съгласно договора дружеството 5 предоставя на ответника заемна сума в размер на 12000 лв., а ответникът се задължава да я върне с 60 погасителни вноски. Страните са уговорили лихвен процент 10.79 % и годишен процент на разходите по кредита 13.07 % и в договора е посочено, че общата стойност на плащанията по договора е в размер на 18405 лв., а начина на усвояване по банкова сметка, посочена от кредитополучателя.

Представено е още Приложение към договора, сключен между ответника Л. Х. М. в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на кредитор.