Решение № 2881 от 12.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2881 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100512486 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13300/28.07.2023г., постановено по гр.д. № 19785/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, са уважени предявените от „БКС“ ООД срещу „Щрабаг“ ЕАД установителни искове с правна квалификация чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи сумата от 2064лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки и предоставени услуги, обективирани във фактура № 000003355/19.04.2018г., ведно със законната лихва от 23.03.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 612лв. – мораторна лихва за забава за периода от 20.04.2018г. до 23.03.2021г., за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д .№ 16388/2021г. по описа на СРС. Ответникът е осъден да плати и разноски в общ размер на 1 307,45лв.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретно сочи, че 1 няма произнасяне по възражението за погасяване по давност по съображения, че самият установителен иск не бил предявен в срок. Твърди се, че съдът не е обсъдил по същество нито едно от направените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания. В атакувания акт решаващите мотиви били базирани на издадена от ищеца фактура въз основа на опис и показания на свидетел – бивш служител на ответника, но не бил взет предвид факта, че фактурата материализирала няколко правоотношения, всяко от които предполагало доказване на различен фактически състав, за което нямало доказателства. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил възражения, в които се оспорва сключване на договор за покупка на бетон, съответно липсва на доказателства за същото, като предоставената фактура не материализирала правоотношение между страните, доколкото не била подписана от ответника, не била осчетоводена и не бил ползван данъчен кредит за същата. Дори и да са били водени преговори, то били от лице без представителна власт, съответно нямали обвързващо действие за отчетника. Представеният Опис от ищеца нямал дата и не бил ясно към коя дата отразявал описаните в него факти и обстоятелства, като се твърди, че бил съставен за целите на процеса. На следващо място, нямало и идентичност между вида бетон, посочен в Описа на ищеца и този в процесната фактура (в първия бил бетон с клас С 20/25, а във фактурата – С 15), като се твърди за липса на връзка между Описа и фактурата, така и в описа бил посочен превоз, но без уточнения, като липсвал елемент от договора за превоз, а именно мястото, до което да се извърши. В този смисъл доказателствата били противоречиви, поради което не доказвали наличието на основателни претенции и изискуеми вземания. По отношение на претенциите за заплащане на наем на кюбел и площадка за офис – във фактурата била описана сума за наем на площадка фургони (без да се посочва период), а в Описа било записано „март, фургон, площадка“, което не било ясно. Така и липсвал един от съществените елементи на правоотношението, доколкото нямало доказателства за предаване на държането на кюбела и площадката за фургон.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. С писмена молба оспорва въззивната жалба и претендира разноски в размер на 600лв. за адв.възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК (л.33-34).

С разпореждането за насрочване на делото настоящият състав е 2 констатирал, че подадената искова молба по отношение на претенцията относно бетона не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1, т.4 ГПК, за което са дадени указания по индивидуализиране относно вид, марка и клас, в изпълнение на които в срок е постъпила молба, с която указанията са изпълнение, като се уточнява, че претенцията за осъждане на ответника по първоначалния иск е да заплати сумата от 720лв. с ДДС, дължима по позиция 1 от процесната фактура № **********/19.04.2018г. и представляваща стойността на закупен от ответното дружество 9 куб.м. бетон, а именно:

„обикновен“, по марка М200 по клас по БДС ЕN 206-1 С12/15, съответстващ на клас по БДС ЕN 206-1/NA на В15.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: 1) наличие на сключен между страните действителен договор за покупко-продажба на посочените във фактура № **********/19.04.2018г. стоки (9 куб.м. бетон, „обикновен“, по марка М200 по клас по БДС ЕN 206-1 С12/15, съответстващ на клас по БДС ЕN 206-1/N A на В15); 2) изпълнение от страна на ищеца3 продавач на произтичащите от договора задължения - предаване в собственост на ответника на продуктите; 3) неизпълнение от страна на ответника-купувач на задължението за заплащане на уговорената цена. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора и изпълнение на задължението си за предоставяне на стоките. Доколкото ответникът не твърди да е извършил плащане по процесната фактура, същият не следва да доказва това обстоятелство.

Уважаването на предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: 1) съгласие на страните относно вещта, която се предоставя за временно ползване, и относно възнаграждението, т.е. валидно сключен договор за наем на конкретна вещ; 2) изпълнението на основното му задължение да наемодателя да отстъпи ползването на вещта.

От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че ищецът като доставчик е издал фактура № **********/19.04.2018г. за сумата от 2064лв. с ДДС с посочен получател ответника, съгласно която са описани 4бр. стоки/услуги, както следва: 1. Бетон С15, количество (9), единична цена 80лв., обща стойност 720лв.; 2. Превоз, престой, вътрешен превоз на обща стойност 200лв.; 3. Наем Кюбел 10.11.2017-17.04.2018г. (5м.) единична цена 150лв. обща стойност 750лв.; 4.

Наем пласт.фургон 1бр. обща цена 50лв., като фактурата в графата „получил“ е отбелязан Н.И. и подпис на лицето. Приет е и „ОПИС“ от ищеца, в който са описани стоки и услуги, както следа: № 1. 30.03.2018г. „бетон“ 9м3; № 2.

Превоз на бетон от 30.03.2018г. (1 курс); № 3. Наем кюбел 10.11.2017г. 17.04.2018г. 5м.; № 4 март фургон – площадка 1 бр., като отбелязванията по количество са попълнени в графа „С20/25“, като в описа в графа „получил“ е изписано: „ЩРАБАГ ЕАД – Н.И.а“ с положен подпис, както и печат на дружеството сложен върху подписа.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в режим на довеждане на ищеца – св.Н.И., който дава показания, че през процесния период 2017-2018г. работил при ответника като главен ръководител на обект –„Завод за преработка на златна руда Ада тепе“, като ответното дружество било главен изпълнител, като между страните в процеса имало отношения, като работниците на ответното дружество нощували в 4 техния хотел, за което имали договор, и към края на проекта се наложило да складират един контейнер на тяхната база, когато трябвало да освобождават площадката, така и бил закупен един бетоновоз с бетон, което се наложило поради аварийна ситуация. Изяснява, че по отношение на доставки на бетон работили с други две фирми, съответно ответното дружество не било сред тях и трябвало разрешение от възложителя, но поради спешната ситуация се наложило. Дава показания, че бетоновозът бил на обекта цял ден като на 2-3 места наливал бетон, който бил нисък клас било допустимо да бъде положен, като стандартното бетониране било с помпа, но не можела да се достави такава и за по-малки количества се наливало с кюбел. Сочи, че в предходен момент св.И. помолил ответното дружество да осигурят кюбел, който след това се разбрали да стои на обекта, за да могат да го ползват. Сочи, че по отношение на доставката на бетон са имали устна договорка, за което се разписал на документи, вкл. фактура, която е била предадена на счетоводството на ответника, но няма информация дали е била осчетоводена.

Дава показания, че това, което е подписал е зависело от неговата преценка, за което бил упълномощен от страна на ответника да носи такава отговорност, като възлагането е направил устно.

Приети е заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че процесната фактура не е била осчетоводена при ответника, съответно не фигурира в дневника на покупки подаден в НАП, така и не е ползван данъчен кредит от ответника по начисления ДДС, тъй като не е била декларирана пред НАП.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

5

Исковата претенция се основава на твърдения за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане стойността на доставени от ищеца стоки по договори за покупко-продажба и доставка на бетон, т.е. включва цената на обекта на продажбата (чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.318, ал.1 ТЗ) и извозването му (т.е. разноски по см. на чл.330, ал.1 ТЗ), както и неплатена наемна цена на ползван кюбел и фургон (чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД вр. 286, ал.1 ТЗ). Релевантните към предмета на делото въпроси са наличие на валидно сключен договор за продажба, предаване на стоката, предмет на договора, така и сключен договор за наем и предаване фактическата власт върху наетите обекти. Съгласно правилата на разпределение на доказателствената тежест, доказването на посочените обстоятелства е в тежест на ищеца.

По отношение на продажбата и разноските по предаване на стоката отношенията между страните са се развили на плоскостта на договор за продажба. Договорът за търговска продажба на движими вещи е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните- продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажбапродавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката. Спорът е пренесен пред настоящата инстанция за решаване на въпросите възникнало ли е между страните облигационно правоотношение въз основа на договор за търговска продажба и изпълнил ли е задължението си продавачът по същото, ищец в първоинстанционното производство.