Определение № 34713 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34713 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110150117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Й. М. с ЕГН:

**********, М. Й. М. с ЕГН: **********, В. Я. Г. с ЕГН: ********** и В. Д. М. с ЕГН:

**********, чрез пълномощника си адв. Р. П., срещу М. Й. М. с ЕГН: **********, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване установено между страните, че ищците са собственици на спорния имот – реална част от имот с идентификатор ..............., с площ от 60 кв.м. и че е допусната грешка към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп.директор на АГКК, при която грешка спорната част от имота е неправилно заснета към имот с идентификатор ................, собственост на ответника, вместо към имот с идентификатор ..............., собственост на ищците.

Ищците твърдят, че на основание Нотариален акт за собственост №123, том XIII, дело №2207 от 18.05.1975г., придобит по давност и наследствено правоприемство, са собственици на дворно място, съставляващо имот с планоснимачен номер 47, за който е отреден парцел V, в кв. 1, като в акта е записано, че парцелът е с неуредени сметки по регулация. Сочат, че към момента на съставяне на нотариалния акт е бил в действие регулационен план на с. Ж., одобрен със Заповед №829 от 05.04.1965г., според който имотът съставлява УПИ V-47, кв. 1; по регулационен план на с. Ж., одобрен със Заповед № РД-5009-128 от ............1983г. имотът пак съставлява УПИ V- 4 7 , кв. 1; по действащия регулационен план, одобрен с Решение №83 по Протокол 24/30.03.2001г. от Столичен общински съвет и Заповед № РД-09-02/11.01.2006г. на кмета на Район Панчарево, имотът съставлява УПИ V-141, кв. 1; и по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-1836/17.06.2011г. на Изп.директор на АГКК, имотът представлява поземлен имот с идентификатор ..............., с адрес: Обл. София, общ. Столична, с. Ж., район Панчарево, ул. „ ............, и е с площ 976 кв.м. На изток имотът граничи с имот, собственост на ответника 1 според Нотариален акт №197, том LXII, дело 12470/1996г., с който е закупено дворно място, цялото от 590 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VI-141, за който е отреден планоснимачен №41, от кв. 1, местност с. Ж. по плана на гр. София – в същия нотариален акт също е записано, че имотът, предмет на сделката, е с неуредени сметки по регулация.

Ищците излагат твърдения, че през пролетта на 2024г. ответникът е вк.л земекопни машини и е започнал з.внителни дейности в своя имот, като заявява намерение да премине и към з.вняването на процесната реална част от 60 кв.м., за която твърди, че е негова. В резултат на това, ищците се противопоставят, като се опитват да възпрат навлизането в собствения им имот. Твърди се, че ответникът се е легитимирал като собственик на спорната реална част на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №42, том XVI, дело №3158 от 1996г., с който същият е признат за собственик на недвижим имот, придаден по регулация към собствения му парцел VI-141 от кв. 1, местност с. Ж. по плана на гр. София, а именно: празно дворно място от 60 кв.м. от имот №141, собственост на ищците. В нотариалния акт е записано, че е съставен по повод искане на СО-Район Панчарево, отправено с писмо № РД-94-П-882/02.08.1996г., приложена към него скица №67/01.06.1996г. на СО-Район Панчарево и декл.ции от предишните собственици (ищците) за уредени сметки по регулация. Ищците посочват, че след напраВ. справка в АГКК – София, процесната спорна част от 60 кв.м., която е предмет на Нотариален акт за собственост, придобит по регулация №42, том XVI, дело №3158 от 1996г., е грешно заснета и записана на името на ответника, вместо на тях. Сочи се, че същият Нотариален акт е съставен без да са били налице изискуемите от закона предпоставки. Оспорват описаните в акта декл.ции, че никога между тях и ответника не са уреждани сметки по регулация и че са се съгласявали да отстъпят този терен от 60 кв.м., който винаги са считали за свой, владеели са го необезпокоявано и никога не са губили владението върху него. Ищците излагат твърдения, че целият участък от 60 кв.м., предмет на посочения Нотариален акт, е бил винаги считан за част от техния имот, защото същите са имало знанието, че го притежават на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №123, том XIII, дело №2207 от 18.05.1975г. Посочва се, че ищците са поддържали имота – редовно са го косили, за да не избуява дива растителност в двора им. Твърди се, че ответникът не е имал физически достъп до процесната част поради значителната денивелация между нея и собствения му имот. Ищците релевират твърдения, че са собственици на спорната част от 60 кв.м., заснета като част от имота с идентификатор ................, вместо като част от техния имот с идентификатор ..............., която спорна част е предмет на Нотариален акт за собственост, придобит по регулация №42, том XVI, дело №3158 от 1996г., поради факта, че същите притежават тази част на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №123, том XIII, дело №2207 от 18.05.1975г. и никога не са уреждали, те или техните праводатели, сметки по регулация за тази част от имота си с никой, в това число и с ответника. При условията на евентуалност, ищците твърдят, че са придобили по давност спорната част, тъй като най-късно от 1965г., техните праводатели, а след това и лично те, са владеели целия имот, включително и процесната част, като същото 2 владение е било непрекъснато и необезпокоявано, държали са го лично като за свое. Молят за уважаване на иска.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е неоснователен, тъй като същият е недоказан. Ответникът твърди, че процесните 60 кв.м. не са собственост на ищците и не съставляват реална част от техния имот с идентификатор ................ Сочи, че спорната реална част е негова собственост, придобита по регулация и съставлява част от имота му, като същият е УПИ VI-141 от кв. 1 по регулационния план на гр. София, местността с. Ж., представляващ по КККР поземлен имот с идентификатор ................. С дворищно-регулационен план на кв. 1 по плана на гр.

София, местността с. Ж., одобрен със Заповед № РД-50-09-128/............1996г. на СО-Район Панчарево, към имота на ответника – тогава парцел, а понастоящем УПИ VI-141 е придадено по регулация празно дворно място с площ от 60 кв.м. от съседния имот пл.

№141, парцел V т. е. имота на ищците. Ответникът излага твърдения, че с Нотариален акт № 197, т. LXII, д. № 12470/18.06.1996г., чрез покупко-продажба от дядо си Милен Колев Крушкин, е придобил в собственост дворно място с площ от 590 кв.м., съставлящо урегулиран парцел VI-141 от кв. 1., местността с. Ж. по плана на гр. София, с неуредени сметки по регулация за 60 кв.м., като с придаването по регулация на същите към урегулиран парцел VI-141/имота на ответника/ от урегулиран парцел V-141/имота на ищците/ е уредител със ищците сметките по регулация за процесната реална част. За последното, ответникът свидетелства с приложените към отговора на исковата молба декл.ции с нотариална заверка на подписките на ищците, в които се изрично се заявява, че са получили, от него, стойността на дворното място, което се взема по силата на утвърдения регулационен план от собственото им дворно място, съставляващо имот пл. № 141 от кв. 1 и се придава към парцел VI-141 от кв. 1 по плана на с. Железника, както и че същите декл.ции следва да послужат за снабдяване с нотариален акт за собственост върху придаденото място.

Посочва се, че с Нотариален акт № 42, том XVI, дело № 3158 от 05.09.1996г., съставен съгласно чл. 134 ЗТСУ и на основание писмо № РД-94-М-882/02.08.1996г. и скица № 67/01.08.1996г. на СО-Район Панчарево, ответникът е признат за собственик на празно дворно място от 60 кв.м. от имот пл. № 141, собственост на ищците, придадено по регулация. Ответникът твърди, че имотът е надлежно трасиран и нанесен в кадастъра като поземлен имот с идентификатор ................. С оглед на това, че спорът е за ивица земя с площ от 60 кв.м. по границата между процесните имоти с идентификатор .............../ на ищците/ и с идентификатор ................/ на ответника/, то от съществено значение за определяне на действителната граница между тях са имуществените размествания, свързани с придаване на част от единия към другия имот по дворищно-регулационния план при действието на ЗТСУ/отм/. Твърди, че посоченият дворищно-регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50-09-128/............1996г., е приет при действието на ЗТСУ/отм/. и поначало има вещно действие, а по отношение на това кой е последният приложен дворищнорегулационен план, следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в ТР №3 от 1993г. на ОСГК на ВС; ТР №3 от 2011г. на ОСГК на ВКС; и ТР №8 от 2016г. на ОСГК на ВКС.

Същият, одобрен, дворищно-регулационен план е приложен и границата по този план 3 между двата процесни имота е станала действителната имотна граница, включително и към настоящия момент. Оспорва възраженията на ищците, че не са подписвали описаните в Нотариалния акт от 05.09.1996г. декл.ции. Ответникът излага твърдения, че не е налице грешка в одобрените със заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри относно нанасянето на имотите на ищците и неговия собствен с посочените по-горе идентификатори. Ответникът налага извода, че след като е собственик на спорните 60 кв.м., за което му е съставен и нотариален акт, вписан в кадастралната скица на имота му, то е очевидно, че същите са правилно заснети в кадастралната карта и кадастралните регистри, и включени в неговия имот с идентификатор ................, вместо в имота на ищците с идентификатор ..............., от който са взети по дворищо-регулационния план от 1996г. Оспорва твърдението на ищците, че са придобили спорната реална част по давност, тъй като след 1996г., когато е приложена дворищната регулация и съответно е придобита собствеността върху процесната реална част, същите не упражняват владение върху мястото от 60 кв.м. като свое респективно не е налице един от елементите за придобиване на вещ по давност по чл. 79 във вр. с чл. 68 ЗС, а именно намерението за св.е като своя. Ответникът оспорва твърденията на ищците, че са били предприети от него, изравнителни дейности по терена, както и че същите редовно са поддържали процесната реална част. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал.3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предмет на делото е твърдяното от ищците субективно материално право на собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване установено спрямо ответника, че ищците са собственици на реална част от имот с идентификатор ..............., с площ 60 кв.м., коя част е неправилно заснета към имот с идентификатор .................

Исковете са допустими.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прок.ни от човека съобразно правото на собственост. В случаите на предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална 4 част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. Следователно предявеният иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху реална част от поземлен имот е допустим. В този смисъл мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.