Решение № 1847 от 16.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330205966 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 727387-F712816/26.09.2023 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в НАП, с което на ФАБРИК БГ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

1

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

При извършена проверка на 17.06.2023г. в на обект кафе - бар „Фабрик" находяща се в гр.Пловдив, ул. „Отец Паисий" №31, стопанисван от „Фабрик БГ" ООД, ЕИК по Булстат 201988307 се констатира,че фирмата в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е осигурило съхраняването на свидетелството за регистрация на регистрираното за конкретният обект фискално устройство на територията на обекта.

Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл.3 със стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ/ИАСУТД.

Дружеството не е осигурило съхраняването на свидетелството на ФУ/ИАСУТД тип „Epson" с ИН на ФУ ED348166 и ИН на ФП 44348166.

Същото не е било представено на органите по приходи по време на извършената проверка на 17.06.2023г.

Спор по така изложените факти не е формиран по делото, поради което съдът ги приема за съответни на действителността.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

От представените по делото доказателства се установява, че по делото е издадено и второ НП № 727389-F12818/26.09.2023г. за абсолютно същите фактически параметри, по-конкретно за неосигуряване съхраняването на свидетелството на ФУ/ИАСУТД тип „Epson" с ИН на ФУ ED348166 и ИН на ФП 44348166.

От представеното по делото писмо доказателство- протокол за извършена проверка в обекта се установява, всъщност, че в случая не се касае за нарушаване принципа за не бис ин идем, доколкото при проверката е констатирано несъхраняване на документите за два самостоятелни апарата.

2

От изложено следва, че е налице техническа грешка, дължаща се на използване от контролните органи на метода копи-пейст, като в двата АУАН и двете НП са отразени едно и също фискално устройство , а второто, посочено в протокола, е останало изцяло неотразено.

Посочената техническа грешка, обаче в случая е особено съществена и представлява неотстраним порок на АУАН и НП , доколкото касае не някакъв страничен елемент, а основния съставомерен факт в този процес, а именно фискалното устройство, чиито документи не са съхранявани.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и 3 непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието.).

Точно до тази яснота не се достига в посочения случай, доколкото както жалбоподателят, така и съдът са в неведение каква е действителната воля на наказващия орган по кое НП за кое фискално устройство всъщност да санкционира дееца. Посочено рефлектира пряко върху правото на защита, доколкото жалбоподателят и на съдебна фаза не 4 знае за кое устройство по кое АНД следва да се защитава.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Посоченият порок в съдържанието на НП, е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи за кое ФУ е наказан всъщност дееца по процесното НП.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно, ясно и недвусмислено изложение на съставомерните факти, обаче единственото правомощие на съда е да отмени НП.

ПО НЕПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.

Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на практиката на СЕС, особено като се отчете, че за едно и също нарушение всъщност са наложени две самостоятелни санкции, в два самостоятелни процеса.

Съгласно трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на Административен съд-Пловдив:

„при липсата на хармонизация на

5 законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, сред които водещо място заема принципът на пропорционалността.

Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели , тоест в съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се използват средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в наймалка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза“

В този изричен смисъл Решение на осми състав от 20 юни 2013 година по дело C 259/12 по отправено от Български съд преюдициално запитване, както и Решение №944/26.5.2022г. на Административен Съд Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 601 по описа за 2022, Решение № 816/09.05.2022 год. на Административен Съд - Пловдив, ХIХ к.н.а.х дело № 523 по описа на съда за 2022 год, Решение № 815/ 09.05.2022 год.

Административен Съд - Пловдив, ХIХ състав к.н.а.х дело № 657 по описа на съда за 2022 год, Решение № 862 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 540 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 870 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 438 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 871 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 871 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1059/10.06.2022 на Административен Съд - Пловдив, ХХ състав, КНАД № 889 по описа за 2022 год.

В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е разяснено по задължителен за съдилищата в държавите членки ред, че за да се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид:

-видът и тежестта на нарушението;

6

-тежестта на налаганата санкция както и начинът за определянето на нейния размер;

-преследваните цели.

Във всеки конкретен случай, както пропорционалността, така и преследването на легитимна цел следва да бъдат убедително доказани.

Уточнено е, че такава легитимна цел може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами. В случаите, когато е налице данъчна измама, наказаният субект не може да се защитава чрез позоваване на правото на съюза. Когато обаче не е налице данъчна измама, преценката следва да е особено внимателно, доколкото санкцията може и да е непропорционална.