Определение № 6280 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6280 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510804 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 265935 от 05.08.2025 г. от „А1 България“ ЕАД, чрез адв. Л.Р. срещу разпореждане № 119231 от 29.07.2025 г. по ч.гр.д. № 37773/2025 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, в която е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „ДИКО ДИНАМИК КОНСУЛТИНТ“ ООД, в ликвидация за сумата от 1130,08 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор 506244636, партида 110476385, ID на договор М7193514 от 01.11.2023 г,. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 32,02 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 14.03.2025 г. – 25.06.2025 г.

В жалбата се излагат подробни съображения относно неоснователността на обжалваното разпореждане, като се сочи, че неправилно съда е преценил, че ще се реализира неоснователно разместване на блага. Счита, че въпросът за нищожността на неустойката следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността на страните, функциите на неустойката и възможността неизправния длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Поддържа се, че определянето на неустойка за срока на договора е последица от търговско планиране, поради което размерът й не може да бъде прекомерен и икономически притеснителен. Ето защо, жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане и съответно издадена заповед за изпълнение за отхвърлените с него вземания за неустойка и мораторна лихва.

1

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, частично относно вземането за неустойка и мораторна лихва върху нея, в обжалваното разпореждане, сезираният съд е приел, че е налице основание за отхвърляне на заявлението по отношение на претендираната неустойка, равняваща се на дължимите абонаментни такси до края на срока на договора, тъй като неустоечната клауза е нищожна. В случая така уговорената неустойка в размер, който е равен на дължимите до крайния срок на договора месечни абонаментни такси излиза извън присъщите й функции и води до неоснователно обогатяване на заявителя, тъй като макар и при прекратен договор за доставка на мобилни услуги, при които длъжникът няма да ползва услугата, кредиторът ще има право да получи такса за абонамент, което по същество представлява цена за предоставена услуга, без реално да е предоставил уговорената услуга.

В производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът дължи извършването на преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение произтича от нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Преценката на съда на валидността на договорната клауза за неустойка във връзка със съответствието й с добрите нрави се дължи на база заявените от кредитора твърдения относно претендираното право и приложения договор, когато такъв е сключен с потребител. Сключена между телекомуникационния оператор и КЗП съдебна спогодба, сочена в жалбата, е неотносима в случая.

Съгласно мотивната част на TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС начинът на определяне на неустойката, както и границите , не са уредени с императивни правни норми, поради което договарянето без краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на неустойката. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД срещу „ДИКО ДИНАМИК КОНСУЛТИНТ“ ООД, в ликвидация, се претендира неустойка при прекратяване на договора в размер на дължимите месечни вноски, считано от датата на прекратяване на договор а до изтичане на определения в договора срок за всеки мобилен номер, за която неустойка са издадени две фактури на обща стойност 1130,08 лв.

Настоящият състав счита, че уговорката при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният да заплати оставащите месечните абонаментни такси до края на срока на договора, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна 2 и санкционна функция - мобилният оператор по разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но освобождавайки се от задължение за изпълнение. Изводите на СРС са съобразени с нормативната уредба и обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. При отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение за основното вземане за неустойка в общ размер на 1130,08 лв., неоснователно се явява и акцесорното вземане за мораторна лихва, индивидуализирано в обжалваното разпореждане.

Предвид това, настоящата жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 119231 от 29.07.2025 г. по ч.гр.д. № 37773/2025 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, в която е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „ДИКО ДИНАМИК КОНСУЛТИНТ“ ООД, в ликвидация за сумата от 1130,08 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор 506244636, партида 110476385, I D на договор М7193514 от 01.11.2023 г,. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 32,02 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 14.03.2025 г. – 25.06.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3