Решение № 375 от 12.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Смолян, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100253 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца *** ЕООД срещу ответника П. С.

М. с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240 ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че П. С. М. с ЕГН **********, с адрес: **,дължи на „***” ЕООД гр.София, сумата от 30 544.80лв.

(тридесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), от които:- 23 111.10лв. - оставаща несъдебна главница по Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г - 7433.70лв.лихва за забава върху претендираната главница за периода от 01.12.2020г. до дата на подаване на заявлението в съда-30.11.2023г, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-30.11.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че на 30.09.2008г. в гр. Смолян е сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г. между ***” АД /***/ с ЕИК ***, в качеството на Кредитор и П. С. М. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател.

По силата на този договор „***” ЕАД /***/ отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 30 000лв. (тридесет хиляди лева).

Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен процент за кредити в национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в размер на 1,8%. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,9% годишно. Кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски.

Крайният срок за погасяване е 30.09.2018г. След усвояване на Кредита 1 кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останала непогасена главница в размер на 26111,10лв. и съответните лихви. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита-30.09.2018г., вземането е станало изцяло изискуемо.

Междувременно, на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 27.02.2013г. и приложенията към него между „***” АД, с ЕИК *** и „***” ЕООД, с ЕИК ***, задължението на П. С. М. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г., е изкупено от „***” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „***” ЕООД. Съгласно приложено пълномощно Цесионера - „***” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента „***” ЕАД, да извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия са изпратени на посочения в договора постоянен адрес на П. С. М.. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. Въпреки това, моли на основание чл.235 ал.3 ГПК да бъде прието, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от „***” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

На 31.05.2021г. е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК със заявител „***“ ЕООД в PC Смолян срещу П. С. М. с ЕГН ********** за сумата в размер на 3810.83лв., дължими по Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г., от които: - Главница 3000лв., частично от общо дължима главница в размер на 26 111.10лв. Лихва за забава - 810.83 лв. /за претендиралата главница/. За сумите е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 569 по описа на Районен съд град Смолян за 2021 г. След подадено възражение от страна на длъжника и съответно водено производство по реда на чл.422 ГПК, PC Смолян с Решение № 259 от 12.06.2023г. по гр. дело № 179/2022г. признава за установено, че „***“ ЕООД има парично вземане от П. С. М. с ЕГН **********, в размер на 3810.83лв., дължими по Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г., от които: - Главница 3000лв., частично от общо дължима главница в размер на 26 111.10лв., ведно със законна лихва от 01.06.2021 г. до изплащане на задължението; - Лихва за забава 810.83 лв. за периода от 01.06.2018г. до 01.06.2021 г. „***” ЕООД пристъпи към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.Смолян за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата: 30 544.80лв.(тридесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), от които: - 23 111.10лв. - оставаща несъдебна главница по Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г - 7433.70лв. - лихва за забава върху претендираната главница за периода от 01 12.2020г. до дата на подаване на заявлението в съда. Образувано е частно гражданско дело № 1114/2023г., по което е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми.

Срещу издадената заповед ответникът П. С. М. е подал възражение, за което бяхме уведомени със съобщение, надлежно връчено ми на 29.01.2024г. Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора не е осъществено. Не ми е известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

За ответника процесуалният му представител адв.О. поддържа становище за отхвърляне на исковете.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника П. С. М., чрез адв.О., не се оспорва сключването на договора за потребителски кредит. Правят се възражения, че 2 договора е недействителен на основание чл.14, ал.1 вр. чл.7 т.6,7 и 8 от Закона за потребителския кредит в сила към датата на сключването му. Ответникът прави възражение, че в договора за кредит не е посочена обща стойност на плащанията, дължими от кредитополучателя. съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК /отм./ тя следва да включва всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати.

Последицата от недействителността на договора за кредит е посочена в чл. 14 ал.2 ЗПК /отм. ДВ бр. 18/2010г./ - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От мотивите на Решение № 259/12.06.2023г. по гр. дело № 179/2022г. на PC Смолян е видно, че към датата на приключване на съдебното дирене ответникът е платил на кредитора сумата от 6 882,00 лева, която следва да бъде отнесена за погасяване само на главница, а не на лихви, и с нея да бъде намалено задължението му за заплащане на получената чиста стойност на кредита - 30 000,00 лева. Последицата от недействителността на договора за кредит е посочена в чл. 14 ал.2 ЗПК /отм. ДВ бр. 18/2010г./ - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От мотивите на Решение № 259/12.06.2023г. по гр. дело № 179/2022г. на PC Смолян е видно, че към датата на приключване на съдебното дирене ответникът е платил на кредитора сумата от 6 882,00 лева, която следва да бъде отнесена за погасяване само на главница, а не на лихви, и с нея да бъде намалено задължението му за заплащане на получената чиста стойност на кредита - 30 000,00 лева. С отговора се прави и възражение, че претендираните суми за главница и за договорна лихва са погасени по давност.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключението по назначената ССчЕ, установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че на 30.09.2008г. в гр. Смолян е сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г. между „***” АД /***/ с ЕИК ***, в качеството на Кредитор, и П. С. М. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател.

По силата договора „***” ЕАД /***/ предоставя на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 30 000лв. Кредитът е следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни погасителни вноски. Крайният срок за погасяване е 30.09.2018г.

Поради че поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита-30.09.2018г., вземането е станало изцяло изискуемо.

На основание сключения Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 27.02.2013г. и приложенията към него между „***” АД, с ЕИК *** и „***” ЕООД, с ЕИК ***, задължението на П. С. М. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 от 30.09.2008г., е изкупено от „***” ЕООД. Съдът намира, че уведомлението за цесията е редовно връчено на ответника, с връчването на исковата молба, тъй като е приложено към исковата молба и на основание чл.235, ал.3 от ГПК това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда

Според заключението по назначената ССчЕ сумата по Договор за потребителски кредит обезпечен със залог на вземане № РК08- 00221 в размер 30 000,00 лева е преведена на 30.09.2008г. по банкова сметка при „***” АД с титуляр на сметката П. С.

М..

На 20.06.2012 длъжникът е подал молба, с която заявява, че ще внася по кредита по 500лв. По Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК0800221 от 30.09.2008 г. са извършени погасителни вноски в общ размер 6879,93 лева, като с направените погасителни вноски са извършени погасявания, както следва: 2016,91 лева – за главница - 4863,02 лева – за договорна лихва. Според представеното от „***” ЕООД П. С. М. не е извършвал погасителни вноски по Договор за потребителски кредит обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 след датата на цесията – 27.02.2013 г.

3

От заключението по ССчЕ се установява, че размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.11.2023г. е 27 983,09 лева.

С помощта на изчислителния модул Калкулатор за законна лихва НАП, размерът на законната лихва върху претендираната в исковата молба главница (23 111,10 лв.), дължима от кредитополучателя за периода от 01.12.2020 г. до 29.11.2023 г. вещото лице е изчислило в размер на 7 492,64 лева.

Вещото лице дава варианти на заключение за евентуално дължимия размер на Първи вариант за заключение на евентуално дължимия размер на претендираните вземания за главница и договорната лихва с оглед възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.

Според първи вариант ва заключението по ССчЕ претендираните вземания за главница и договорна лихва, като отчита възражението на ответника за погасяване по давност, са в размер на: За главницата – петгодишна давност, а за възнаградителна лихва – тригодишна погасителна давност, като давностният срок, съгласно императивната норма на чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на настъпването на изискуемостта на всяка отделна погасителна вноска,

По този вариант на заключението началният момент, от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. В исковата молба се твърди, че крайният срок за издължаване на кредита е изтекъл на 30.09.2018г., т.е. това е датата на падежа на последната от 120 броя погасителни вноски. Доколкото от тълкуването на клаузите на договора за кредит се установява, че вноските са месечни (чл.1 от договора), то към 29.11.2023г., когато е подадено заявлението в РС Смолян е изтекла 5 – годишната погасителна давност за всички вноски в частта им за главницата, с изключение на последната, 120-та на брой в размер на 485,93 лева, както и е изтекла приложимата 3- годишна давност за всички вноски в частта на лихвата.