Решение № 136 от 20.08.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 20.08.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при участието на секретаря Росица

Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 248 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето ЗЗД), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от М.Х., гражданка на Норвегия, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Б.В.З. от АК - гр.Пловдив, срещу Заповед № ЗД/Д-Н-145 от 20.12.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Шумен, с която детето П. А.Х. е настанено временно в семейство на роднини - О.А.М. и Б.Л.М., до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Заповедта се обжалва с доводи за нищожност, поради липса на териториална компетентност на издателя ѝ, предвид факта, че към момента на нейното постановяване детето е било с регистриран настоящ адрес ***, а реално се е намирало на територията на Република Полша, което изключва териториалната компетентност на Директора на ДСП - Шумен. Излагат се и доводи за допуснато нарушение на изискванията за форма, предвид непосочване на правното основание за настаняване на детето извън семейството, както и неизлагане на мотиви, подкрепящи волеизявлението в тази насока. Навеждат се аргументи за неизясняване на релевантните за направената преценка обстоятелства, доколкото не са изследвани всички възможности за закрила на детето в семейството, не е осъществена връзка със служителите от ДСП - район Лозенец по регистрирания настоящ адрес на детето и не е установено, че то живее в гр.София. Твърди се още, че искането за настаняване на детето извън семейството е подадено до ДСП - Шумен, за да бъде решен въпросът по определен начин, защото при сезиране на ДСП по настоящия адрес на детето би се установило, че преместването му в гр.Шумен не е в негов интерес. Предвид изложените аргументи се отправя искане за обявяване на атакуваната заповед за нищожна, а алтернативно – за отмяната ѝ като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващата М.Х. се представлява от адв.Б.Д., който в хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея подробни аргументи, като ги доразвива. Отправя искане за обявяване нищожността на заповедта, а алтернативно – за нейната отмяна, като претендира и присъждане на сторените деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Ответникът -

Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, се явява лично в съдебно заседание като оспорва жалбата с аргументи за нейната неоснователност. Твърди, че при постановяване на актове от вида на процесната заповед, всеки един административен орган разполага с териториална компетентност, като единственото задължение е след постановяване на акта, издателят да уведоми дирекцията, в която лицето има постоянен и настоящ адрес, с цел да не се допусне дублиране на производствата. Сочи, че при постановяване на властническото волеизявление се е ръководил от интересите на детето, поради което отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна Ч.А.Г., посредством упълномощен процесуален представител адв.И.Т.от ШАК, преупълномощен от адв.С.К., оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Представя нови писмени доказателства в подкрепа на заявеното становище за неоснователност на оспорването. Претендира деловодни разноски.

Заинтересованата страна О.А.М. в хода на устните състезания оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна.

Заинтересованата страна Б.А.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производство е Заповед № ЗД/Д-Н-145 от 20.12.2019г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, с която детето П. А.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с родители – майка М.Х.

– норвежки гражданин и баща Ч.А.Г. - български гражданин и гражданин на САЩ, е настанено временно в семейство на роднини - О.А.М. и Б.Л.М., с адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Детето П. А.Х. е родено на ***г. в Кралство Норвегия от майка М.Х. и баща Ч.А.Г..

От приобщените писмени доказателства се установява, че родителите на детето съжителствали на семейни начала в Кралство Норвегия, където бащата се преместил да живее през 2005 г. От съвместното си съжителство имат родени две деца – П. А.Х., роден на ***г. и Г.А.Х.., родена на ***г. През пролетта на 2017г. родителите на двете деца се разделили, като постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските права над децата. В края на 2017г. бащата установил от публикация в местната преса, че майката на децата му е задържана от полицейските органи на Кралство Норвегия по обвинение за финансови нарушения. По тази причина поел изцяло грижата за децата и през месец януари 2018 год. се завърнал в Република България заедно с тях.

След освобождаването ѝ през м.юни 2018г., оспорващата пристигнала в Република България и инициирала съдебно производство пред Софийски градски съд по чл.8 от Хагската конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на дете. Според данните, отразени в Социален доклад изх. №ПР/Д-Н/29-001/03.02.2020г. на ДСП - Шумен, с решение № 2859/19.04.2019г. по гр.д.№ 13665/2018г. СГС отхвърлил молбата на М.Х. за връщане на децата Г. и П. в Кралство Норвегия. Цитираното решение е потвърдено с решение № 2567/21.11.2019г. по гр.д.№ 3391/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, влязло в законна сила на 21.11.2019г., като необжалваемо (публикувано на страницата на САпС - http://194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/090765414F7D8CCCC22584BA0025789B).

С оглед необходимостта от провеждане на медицински преглед на детето П. А.Х. в гр.Варшава, Република Полша, бащата Ч.А.Г., придружен от сестра си О.А.М., извел двете деца от Република България, но при влизане в РПолша на 25.11.2019г. бил задържан във връзка с повдигнато срещу него обвинение в Кралство Норвегия и отправено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и екстрадиция. Впоследствие Ч.Г. бил освободен от ареста, но му била наложена забрана да напуска пределите на РПолша до приключване на воденото срещу него съдебно производство.

По време на пребиваването си в посолството на РПолша, О.А.М. подала Искане за предприемане на мярка за закрила до ДСП - Шумен, с което поискала децата на брат ѝ да бъдат настанени в нейното семейство, предвид наличието на вероятност родителите на децата да бъдат осъдени, доколкото срещу Ч.Г. имало висящо екстрадиционно производство пред полския съд, а срещу М.Х. - висящо наказателно производство в Кралство Норвегия за извършено финансово нарушение. Цитираната молба била препратена с писмо изх.№ Ко-23-662/04.12.2019г. по описа на Посолството на РБ в гр.Варшава, като посланикът на РБългария в гр.Варшава уведомил ДСП - Шумен, че децата се намират на територията на ръководеното от него посолство и изразил становище, че подкрепя искането на О.А.М. за настаняване на децата в нейното семейство, предвид невъзможността същите да бъдат отглеждани в нормална семейна среда и да посещават учебно/детско заведение на територията на посолството, неясната перспектива пред родителите и невъзможността да изпълняват родителските си права.

Писмо изх.№

Ко-23-662/04.12.2019г. и искането за предприемане на мярка за закрила, подадено от О.А.М., били входирани в деловодството на ДСП - Шумен на 06.12.2019г., видно от положените върху тях входящи номера.

Междувременно О.А.М. се върнала в Република България и заедно със съпруга си на 20.12.2019г. депозирали декларации по чл.24, ал.3 от ЗЗД, с които дали съгласие детето П. А.Х. да бъде настанено в семейството им.

На същата дата в

ДСП - Шумен била входирана и декларация от Ч.Г., в която последният заявил съгласието си децата му Г. и П. да бъдат настанени при родителите му или в семейството на сестра му, тъй като самият той временно нямал възможност да се грижи за тях.

На 20.12.2019г. З.Ч.– социален работник при ДСП - Шумен, изготвила социален доклад, в който изразила становище, че П. А.Х. се явява дете в риск по смисъла на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗД, поради което е налице необходимост същото да бъде настанено за отглеждане в семейството на О.А.М. и Б.Л.М..

Със Заповед

№ЗД/Д-Н-145/20.12.2019 г. на Директора на ДСП - Шумен, след преценка, че детето П. А.Х. е изложено на риск по смисъла на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗД, същото е настанено в семейството на неговите роднини по бащина линия О.А.М. и Б.Л.М. по административен ред, до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗД. В цитираната заповед е отразено на английски език, че е връчена на оспорващата на 3/2-20. Доколкото не е изрично удостоверено дали датата е изписана в поредност месец, ден, година (както е прието в САЩ), или в поредност ден, месец година, а съпътстващият го текст е изписан на латиница е на латиница, съдът приема, че заповедта е връчена на по-благоприятната за оспорващата дата – 2 март 2020г. Ответната страна по същество и не оспорва, че жалбата до директора на РДСП - Шумен е депозирана в срок, а и това е видно от решението на последния, с което се е произнесъл по съществото на същата.

С Искова молба изх.№СЛ/Д-Н/724-001/17.01.2020г., депозирана в Районен съд-гр.Шумен на 20.01.2020г., на основание чл.28 от ЗЗД, във вр.с чл.26, ал.2, във вр.с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД Директорът на ДСП - Шумен поискал от съда да настани детето П.

А.Х. в семейство на роднини – заинтересованите страни О.А.М. и Б.Л.М..

Несъгласна със

Заповед №ЗД/Д-Н-145/20.12.2019г. на Директора на ДСП - Шумен, М.Х. я оспорила пред Директора на РДСП-гр.Шумен с жалба вх.№ СЛД-Н/724-009/02.03.2020г. по описа на ДСП - Шумен.

Същите действия

Директорът на ДСП - Шумен е предприел и по отношение на детето Г.А.Х.. - със Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. детето е настанено по административен ред в семейството на неговите роднини по бащина линия О.А.М. и Б.Л.М., до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗД, а на 20.01.2020г. в РС - гр.Шумен е внесена искова молба за настаняването му при посочените роднини с решение на съда по реда на чл.28 от ЗЗД. М.Х. обжалвала и въпросната заповед по административен ред.

Със Заповед №

30-22054#1 от 18.03.2020г. Директорът на РДСП - Шумен се произнесъл по жалбите на М.Х. срещу Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. и Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. на Директора на ДСП-гр.Шумен, като потвърдил атакуваните пред него административни актове. За да постанови този правен резултат горестоящият административен орган е приел, че Директорът на ДСП - Шумен притежава териториална компетентност да се произнесе по исканията за настаняване на децата Г. и П. в семейството на О. и Б.М., доколкото последните са с местоживеене *** има териториална компетентност за осъществяване на необходимите проучвания на тяхната годност и капацитет. Освен това е приел, че Директорът на ДСП - Шумен е бил сезиран от Посолството на РБ в РПолша, където са се намирали децата и същите са били в риск, тъй като е имало вероятност родителите им да не могат да изпълняват родителските си права, поради течащите наказателни процедури срещу тях, което е наложило спешното им настаняване при роднини съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД, предвид заявеното искане и съгласие от страна на О.М. – леля по бащина линия. Относно възраженията, че не е била уведомена майката на децата, горестоящият административен орган посочил, че РДСП - Шумен не е имала данни за адрес на същата, а на известният им такъв в гр.Шумен оспорващата не е открита. ДСП - Шумен не е имала информация, че майката живее в гр.София, още повече, че представеният от последната договор за наем на жилище е от 31.01.2020г., а това е станало известно на ДСП - Шумен през м.февруари 2020г., при положение, че оспорваните заповеди са издадени на 20.12.2019г. Въз основа на изложените аргументи е заключено, че с оглед интересите на децата, а именно запазване на психическото, социалното и интелектуалното им развитие, до отпадане на основанието за предприетата мярка за закрила спрямо тях, същите следва да бъдат настанени в семейство на роднини по бащина линия – О. и Б.М..

Разпечатката съдържа 43 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b69b7ada-a8b8-475c-aa7b-6b14554ffc21