Определение № 259 от 16.04.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Шумен, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500133 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. рег. №895/11.03.2024 г. /подадена чрез ССЕВ на 08.03.2024 г./ и уточнена с молба вх. рег. № 1978/09.04.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. “.....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт Н.Г.П.-А. срещу разпореждане №190/28.02.2024 г. по ч.гр.д. №116/2024 г. по описа на РС – Велики Преслав в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Х. Г. за сумата от 258,41 лева – договорна лихва, сумата от 1011,89 лева – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и за сумата от 102,59 лева - обезщетение за забава. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като съдът погрешно е счел, че в процесния договор за кредит липсва информация за ГПР, тъй като същата била посочена в приложения към договора за кредит и неразделна част от него – Стандартен европейски формуляр, видно от който ГПР е в размер на 48.90 %. Счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът за допълнителни услуги бил сключен на основание попълнено и подписано искане за допълнителни услуги, като съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от общите условия към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а се предоставяли на заемополучателя само при изрично негово писмено искане и след сключване на договор за допълнителни услуги. Неправилно съдът приел, че чрез сумите по договора за допълнителни услуги се увеличава размера на ГПР по договора, тъй като договорът за допълнителни услуги не бил част от основния договор за заем. Преценката 1 дали размерът на ГПР е правилно изчислен или не, с оглед целта на производството по чл.

410 от ГПК, била извън обхвата на хипотезата на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните му части и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №116/2024 г. по описа на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ...... заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Х. Г. за заплащане на следните суми: 1208,82 лв. – главница; 258,41 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 20.02.2024 г.; 1089,89 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.03.2023 г. до 20.02.2024 г.; 102,59 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 21.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем MicroCredit №9032-00132028 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9032-00132028, сключени между „МикроКредит“ АД и Г. Х. Г. на 10.02.2023 г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „МикроКредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение №01/21.07.2023 г. към рамков договор за продажба на вземанията от 30.03.2023г.

С обжалваното разпореждане №190/28.02.2024 г. по ч.гр.д. №116/2024 г. на РС – Велики Преслав, съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 258,41 лв.

– договорна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 20.02.2024 г.; 1011,89 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и 102,59 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 21.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението, както и в частта за разноските за сумата над 75 лв. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен ГПР по кредита. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита – сумата в размер на 1205,82 лв., претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.02.2024 г. до изплащане на вземането. По отношението на вземането за сумата в размер на 1011,89 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.03.2023 г. до 20.02.2024 г. е приел, че в случая не се касае за допълнителни услуги, а по естеството си цената на уговорената цена за пакета допълнителни услуги представлява скрита лихва над определената в договора. Така 2 размерът на ГПР излиза извън рамките определени в ЗПК – петкратния размер на законната лихва. Приел е, че предвиденото с договора възнаграждение за допълнителни услуги е несъразмерно с размера на кредита, поради което клаузата се явява нищожна. Изложени са мотиви, че независимо че възнаграждението е уговорено в отделен „договор“, същият не може да съществува без договора за потребителски кредит, поради което приел, че е част от договора за потребителски кредит не може да бъде разглеждан отделно.

От изложеното в жалбата и уточняващата молба се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите в размер на 258,41 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 20.02.2024 г.; 1 011,89 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и 102,59 лева – лихва за забава, начислена за периода от 21.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда с довода, че информацията относно ГПР е посочена в приложеният към договора за кредит и неразделна част от него – Стандартен европейски формуляр, поради което договора не бил недействителен.

Настоящия въззивен състав, намира разпореждането за правилно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР и твърдението на жалбоподателя, че информацията относно размера на ГПР, който е задължителен реквизит 3 на договора, се съдържала в приложения към договора за потребителски кредит Стандартен европейски формуляр, не може да санира липсата му в основния договор за кредит. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е именно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023 г. на ВКС по т.д. №2024/2022 г. І т.о., Решение №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021 г. ІV г.о., и др./. Ето защо и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за сумите 258,41 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 20.02.2024 г. и 102,59 лв.

– лихва за забава, начислена за периода от 21.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г..

Не са налице условия за издаване заповед за изпълнение и за сумата 1011,89 лв. суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.03.2023 г.

/падеж на първа неплатена вноска/ до 20.02.2024 г. /падеж на последна вноска/.

Видно от договора за допълнителни услуги и приложението същите са: 1. посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, 3. безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. разглеждане до минути; 5. преференциално обслужване; 6. право за участие в специални промоции. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от седемте услуги 4 какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.