Решение № 3333 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3333 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330104751 по описа за 2023 година

„Й EТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК 130460283 е предявило установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Е. К. Г., че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 2509,10 лв., представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от сключени договори за мобилни услуги, за които са издадени фактури за периода от 05.09.2020 г. до 05.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е изадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №6643/29.9.2022г. по ч. гр. д. №13257/2022г. на Районен съд Пловдив, 10 гр.с.

Ищцовото дружество твърди, че съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги ответникът имал незаплатени задължения за предоставени услуги и лизингови вноски по Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от *** , Договор за лизинг за базови аксесоари № *** , Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 10.06.2020 г

Твърди, че за претендираните задължения са издадени фактури, както и 1 че поради предсрочното прекратяване на договора била начислена неустойка.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от представителя на ответника, като в съдебно заседание е формулирано искане да бъде постановено решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че исковата претенция е основателна до размера на претендираните с исковата молба суми.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в открито съдебно заседание, че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил доказателства за заплатени разноски в размер на 100,36 лева – държавна такса, и 762,76 лева – адвокатско възнаграждение, разноски за заповедното производство и за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.

К. Г. ЕГН:**********, ДЪЛЖИ на „ЙEТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК 130460283, следните суми: сумата от 2509,10 лв., представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от сключени договори за мобилни услуги, за които са издадени фактури за периода от 05.09.2020 г. до 05.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е изадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №6643/29.9.2022г. по ч. гр. д. №13257/2022г. на Районен съд Пловдив, 10 гр.с.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Е. К. Г. ЕГН:********** да заплати на „ЙEТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК 130460283, следните суми: общо 863.12 лева - разноски за заповедното производство и за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3