Определение № 514 от 05.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. София, 03.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20228003902453 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7284/09.09.2022г. на С. С. С., чрез адв. Ц. В. А., срещу определение № 170 от 05.08.2022г. по т.д. № 320/2022г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което производството по исковата молба на жалбоподателката, с която е предявен иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, е прекратено като недопустимо поради изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА.

От съдебния състав е възприето, че от товарителница № 3194163, представена от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД с отговора на исковата молба, се доказва, че на 05.08.2010г. на адреса на жалбоподателката, посочен в договора за револвиращ заем от 07.07.2009г., за вземанията по който е било издадено арбитражно решение № 786/19.03.2010г. по в.а.д. № 786/2010г. на арбитър Бисерка Газдова и съдържащ споразумение за арбитраж, е било изпратено арбитражното решение. То е получено от лице, обитаващо адреса. Отделно от това по образуваното през 2013г. изпълнително дело пред ЧСИ Р. А. е било изпратено запорно съобщение до 1

„АМР Инвест“ АД, работодател на жалбоподателката, по което е получен отговор на 12.06.2013г. за признаване за основателно на вземането, върху което е наложен запорът, и най-късно в края на юни 2013г. , когато жалбоподателката не е получила заплатата си, тя е узнала за арбитражното решение.

Оплакванията на жалбоподателката са, че не е получила отговора на исковата молба, в който е било направено възражение за недопустимост на производството, нито приложенията към този отговор. Така са били нарушени нейните права, което е довело и до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт.

По същество се оспорва, че документите товарителница № 3194163 и запорното съобщение до „АМР Инвест“ АД са представени от ответника едва с отговора на исковата молба. Пратката по товарителница № 3194163 не е била получена от нея, от близко лице или лице, което живее на адреса.

Оспорва се авторството и съдържанието на товарителницата като изготвен за целите на процеса документ. Установяване на истинността на документа, според жалбоподателката, е в тежест на ответника. Същевременно по делото пред ЧСИ Р. А. няма нито един документ, изпратен до жалбоподателката. Не е връчвана покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и арбитражно решение. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд, но не е изпращан препис от арбитражното решение. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗМТА иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Жалбоподателката е получила препис от арбитражното решение на 10.11.2021г. по междувременно образуваното гр.д. № 869/2020г. пред Районен съд – Троян, във връзка с оспорено по реда на чл. 439 от ГПК изпълнение по изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д..

С подаден в настоящото производство отговор „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва подадената частна жалба. Възразява, че жалбоподателката – ищца по иска по чл. 47 от ЗМТА е била уведомена за 2 арбитражното решение от самия арбитражен съд. Решението е било връчено на 05.08.2010г., чрез куриерска фирма „Еконт“ с товарителница № 3194163 на посочения в договора за потребителски кредит адрес за кореспонденция.

Връчването е било на лице, живеещо на адреса, което се е съгласило да приеме пратката. Въз основа на издадени от Софийски градски съд изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20138480400359 по описа на ЧСИ Р. А.. Поканата за доброволно изпълнение ведно със запорно съобщение са били връчени на длъжника чрез работодателя „АМР Инвест“ АД. От работодателя е постъпил отговор, че вземането се признава и няма наложени запори. В последствие е било образувано и изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д., както и дело пред Районен съд – Троян, от което може да се направи извод, че срокът по чл. 47 от ЗМТА за предявяване на иска е изтекъл още през 2020г. Страната се позовава и на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА.

Във връзка с направени от дружеството „Профи Кредит България“ ЕООД доказателствени искания в настоящото производство е била дадена възможност да се представят преписи от относимите, според ответника, документи по образуваните изпълнителни дела (пред ЧСИ Р. Д.), както и документи по гр.д. № 896/2020г. на Районен съд – Троян. Доказателства не са били представени. С оглед оспорванията от страна на жалбоподателката на връчването на арбитражното решение, на ответното дружеството е била дадена възможност още да посочи и представи доказателства относно качеството на лицето, получило пратката по товарителница № 3194163, както и че то е обитавало адреса, където е получена пратката, но доказателства също не са били представени. Срокът за изпълнение на указанията е бил продължен до 18.03.2023г., а исканите удостоверения по т. 5 от последната постъпила молба на дружество от 31.01.2023г. за пред Районен съд – Троян, ЧСИ Р. Д., НБД“Население“ и Общинска администрация Троян – издадени още на 06.02.2023г. Не е било поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията, нито ответникът се е снабдил с издадените удостоверения.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, 3 от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.

С арбитражно решение № 786/19.03.2010г. по в.а.д. № 786/2010г. на арбитър Бисерка Газдова жалбоподателката е била осъдена да плати на „Профи Кредит България“ ЕООД парични суми по договор за револвиращ заем от 07.07.2009г.

С искова молба от 27.01.2022г. от жалбоподателката е поискала отмяна на решението на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА поради това, че не е получавала каквито и да било документи във връзка с воденото арбитражно производство, нито й е връчвано арбитражното споразумение. Допълнително е било изложено, че арбитражното решение е нищожно, тъй като е по потребителски спор.

Не се установява до 27.10.2021г., три месеца преди подаване на исковата молба по чл. 47 от ЗМТА (27.01.2021г.), арбитражното решение да е било връчено на страната. От „Профи Кредит България“ ЕООД е представена товарителница № 3194163 за връчване на решението на 05.08.2010г. на адреса, посочен от жалбоподателката в договора, но не на жалбоподателката лично, а друго лице – К. К.. При възражението на жалбоподателката, че пратката по товарителница № 3194163 не е била получена от нея, от близко лице или лице, което живее на адреса, в тежест на ответника е било да установи кое е лицето, получило пратката, и че то е обитавало адреса. Както се посочи, на ответника е била дадена възможност да посочи и представи доказателства за тези обстоятелства, за което са били издадени и съдебни удостоверения, но доказателства не са били представени. Поради това настоящият съдебен състав приема, че връчване на арбитражното решение в арбитражното производство не се установява, при което не е необходимо произнасяне относно оспорванията на истинността (автентичността) на документа – подписа на К. К. върху товарителницата, така както е било поискано от жалбоподателката.

Въз основа на арбитражното решение по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА са били издадени изпълнителни листи по т.д. № 6420/2012г. на Софийски 4 градски съд (на 20.11.2012г. и от 21.01.2013г.), като са били образувани две изпълнителни дела – изпълнително дело № 20138480400359 по описа на ЧСИ Р. А., рег. № 848 на КЧСИ, и изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д., рег. № 880 на КЧСИ.

Не се установява в хода на изпълнително дело № 20138480400359 по описа на ЧСИ Р. А. жалбоподателката да е узнала за арбитражното решение, както и неговото съдържание.

По това дело е било изпратено запорно съобщение до „АМР Инвест“ АД, работодател, с посочване на номера на делото на Софийски градски съд, по което са били издадени изпълнителните листи, но не и че те са били издадени въз основа на арбитражно решение. От дружеството е бил подаден отговор на 12.06.2013г., че вземането, върху което е наложен запорът, се признава, но и с допълнително изявление, че при размера на получаваното от жалбоподателката трудово възнаграждение удръжки не могат да бъдат правени и ако частният съдебен изпълнител прецени, да укаже какви удръжки да бъдат правени, щом възнаграждението е под минималната работна заплата.

Не се установява до жалбоподателката да е била изпращана и получавана покана за доброволно изпълнение, включително чрез работодателя, при което тя да е била уведомена за издаденото арбитражно решение (с посочването му в покана за доброволно изпълнение или с приложени изпълнителните листи, където арбитражното решение е посочено). Не се установява също от заплатата на жалбоподателката да са били правени удръжки, както и изобщо по изпълнителното дело да са били извършвани други изпълнителни действия.

По изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д. до жалбоподателката е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

Взискател по делото е дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, цесионер по сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за цесия от 08.08.2018г. В това производство жалбоподателката е узнала за арбитражното решение. Обстоятелството е признато от самата нея в исковата й молба по иска по чл. 47 от ГПК – че незабавно е възразила пред частния съдебен изпълнител, че не дължи плащане, тъй като не е уведомявана за абритражното производство, при което е било образувано и гр.д. № 869/2020г. пред Районен съд – Троян за оспорване, по реда на чл. 439 от ГПК, 5 изпълнението по изпълнително дело. Т.е. поне от 2020г. жалбоподателката е знаела за арбитражното решение.

При тези установени обстоятелства частната жалба по делото е неоснователна.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗМТА иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от три месеца от деня, в който молителят е получил решението. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на иск по чл. 47 от ЗМТА. Той тече от датата на връчване на решението от арбитражния съд или от узнаването му, което може да е с получаването на покана за доброволно изпълнение в образувано изпълнително производство, щом в поканата ясно е индивидуализирано основанието, на което е издаден изпълнителният лист (арбитражното решение) или с прилагането към поканата на изпълнителния лист, в който е индивидуализирано изпълнителното основание. Индиция за знание, че арбитражното решение е постановено, съответно неговото съдържание, могат да бъдат изявления и действия на осъдената страна в образуваното изпълнително производство или във връзка с него.

В случая не се установява връчване на жалбоподателката – ищца по иска по чл. 47 от ЗМТА на арбитражното решение № 786/19.03.2010г. по в.а.д.

№ 786/2010г. на арбитър Бисерка Газдова. Не се установява, че пратката по товарителница № 3194163 е била получена от нея, от близко лице или от лице, което живее на адреса. Същевременно няма основание решението да се смята получено по реда на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА - не се касае за случай на старателно издирване, нито за отказ решението да бъде получено от жалбоподаетлката. Не се установява получаване на покана за доброволно изпълнение в образуваното изпълнително дело пред ЧСИ Р. А., която да съдържа индивидуализация на изпълнителното основание, нито че са приложени издадените от Софийски градски съд изпълнителни листи. Липсва и поведение на жалбоподателката, съставляващо индиция, че е узнала за издаденото арбитражно решение. По-конкретно не се установява, че по образуваното през 2013г. изпълнително дело пред ЧСИ Р. А. са били правени удръжки от трудовото възнаграждение на жалбоподателката, за да се приеме, 6 че поне от края на месец юни 2013г., когато тя не е получила заплатата си, е узнала за арбитражното решение. Изводите на състава на ВКС по обжалваното определение не се споделят от настоящия съдебен състав.