Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 918 от 12.12.2019, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Касационно административно наказателно дело 1311/2019
Вид
Решение № 918
Подписан
12.12.2019
Състав
ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА КРИВИРАЛЧЕВА, ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА, ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 918/12.12.2019г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар

Антоанета Метанова и с участието на прокурора

Станка Димитрова изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА по к.н.а.х. дело № 1311 по описа на съда за 2019 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик против решение № 597/10.10.2019 г., постановено по н.а.х. дело № 999/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 18-1006-003137 от 05.10.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Р.А.Ч. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева, на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, като е намален размерът на наложената глоба от 3 000 лева на 300 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочено е, че районният съд не се е съобразил с разпоредбата на § 21б към закона за изменение и допълнение на ЗДвП, обнародван в ДВ, бр. 60/2019 в сила от 16.08.2019 г., който за ППС над 3.5 тона изключва приложението на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди като законосъобразно наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Р.А.Ч., редовно призован, не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик намира подадената жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 01.10.2018 г. около 15.35 часа Р.А.Ч. е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № *** с прикачено полуремарке „**“ с рег. № **, собственост на „Ар Ас Ей Транспорт“ ЕООД, като се е движел по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София на 89 км. Без да е заплатил винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. В следствие на констатираното нарушение му е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка, районният съд правилно е приел от правна страна, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на нарушението, както и че деянието не може да се определи като маловажен случай, с оглед характера на засегнатите обществени отношения. При постановяване на решението си обаче районният съд е изменил наложената санкция като е намалил същата от 3 000 лева на 300 лева, като е приел, че в случая следва да намери приложение по-благоприятния закон, приет в ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г. Съдът се е позовал на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районни съд, че в случая следва да намерят приложение разпоредбите от ЗДвП, които са по-брагоприятни за нарушителя. В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП действително е налице изменение, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 16.08.2019 г., съгласно която: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“. В случая обаче е следвало да се прецени и текстът на § 21б. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, според който „Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т.

1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв.“.

Безспорно от представените по делото писмени доказателства се установява, че нарушителят е управлявал ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. За посочените обстоятелства може да се направи извод и от съдържанието на оспореното наказателно постановление, където е посочено, че водачът управлява МПС влекач „**“ от Категория N3 с рег. № **** и прикачено полуремарке „***“ от Категория N4 с рег. № ***. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП от категория N3 – моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари са превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t.

С оглед на гореизложеното, настоящата касационна инстанция, намира, че за констатираното нарушение по-благоприятната разпоредба, която следва да бъде приложена се съдържа в § 21б от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, която предвижда глоба в размер 2 000 лева.

Предвид изложените мотиви, решението на Районен съд - Пазарджик следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което да се измени процесното наказателно постановление, като се намали размерът на наложената глоба от 3 000 лева на 2 000 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 597/10.10.2019 г., постановено по н.а.х. дело № 999/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-1006-003137 от

05.10.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Р.А.Ч. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева, на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.

5 от ЗДвП, като

НАМАЛЯВА размера на глобата от 3 000 /три хиляди/ лева на 2 000/две хиляди/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/