Решение № 318 от 04.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Бургас, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20242100500204 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *, ап. **, в качеството му на Управител на етажната собственост на сграда с кадастрален идентификатор ***, чрез процесуален представител адвокат Галина Найденова от БАК и адвокат Ивайло Найденов от БАК с адрес за връчване на книжа и призоваване: гр. Бургас, ***, ет.3, офис 318, против Решение № 2551 от 22.12.2023г., постановено по гр.дело № 2262/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отменил решенията на общото събрание на етажната собственост на сградата, находяща се на адрес: гр. Бургас, ж. к. „Л.“, бл. 100, ет.5, ап. **, взети на 16.02.2023 г. като незаконосъобразни и е присъдил разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че съдът неправилно е приел, че подадената искова молба е допустима, тъй като срокът по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС не е спазен, а е недопустимо със свидетелски показания да се установява спазването на изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Позовава се на съдебна практика.

1

Посочва, че констатираните по съществото на спора нарушения по отношение на атакуваните решения не се установяват, БРС е въвел несъществуващи изисквания за валидност на протокола, а ищецът не е доказал, че е оспорил протокола в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Излага подробни съображения, като моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноските.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Х. Х., ЕГН ********* от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. ***, чрез адвокат Мариана Трифонова, с който счита подадената жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и правилно и мотивирано. Прави анализ на събраните гласни доказателства, като намира, че е логично нейният доверител да бъде уведомен съответно за решенията на проведеното ОС на ЕС, което е проведено без неговото знание, тъй като не са били уведомени за провеждането му собственици на търговски обекти в сградата. Счита, че посоченият от страна на въззивника свидетел е дал показания, които са правилно кредитирини от съда досежно допустимостта на исковете. Оспорва мястото на което е проведено събранието, лицето водило протокола на последното, както и идеалните части, притежавани от участниците в общото събрание, имащи значение за законосъобразното му провеждане. Излага подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция по чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

При производство по чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата за оспорване решения на етажната собственост се подава в 30-дневен срок от получаване на решението по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Направено е възражение от въззивника – управител на етажната собственост на блок 100 в ж.к. „Лазур“, че молбата по чл.40 от ЗУЕС е недопустима, тъй като протоколът с който е обявено решението на ОС на ЕС е съставен от управителя Артем Сахаров и А.

2

А. и поставен на входната врата на сградата на 23.02.2023 г., а исковата молба е подадена в съда на 18.04.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона 30-дневен срок за обжалване решенията на ОС на ЕС. Районният съд е достигнал до извод, че молбата е подадена в срока по чл.40 ал.2 от ЗУЕС като се е позовал на свидетелските показания на Н. К., че протоколът от проведеното на 16.02.2023 г. общо събрание е бил закачен на табло вътре в сградата, в дясно от входа, в противоречие на посоченото в самия протокол за залепване. От друга страна, свидетелката е посочила, че А. А. не притежава качеството собственик, ползвател или обитател по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, поради което процедурата е била опорочена. От показанията на свидетелката П. Г. се установява, че същата е узнала да проведеното събрание на 22.03.2023 г., на която дата е узнал и въззиваемият М. Х.. Настоящата инстанция намира, че изводът на районният съд за допустимост на предявената претенция е правилен, поради което направеното възражение за изтекъл срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС не се споделя.

За да удовлетвори претенцията районният съд е счел, че са налице нарушения по смисъла на чл.16, ал.4 и 5 от ЗУЕС, поради което е отменил взетите решения на ОС на ЕС от дата 16.02.2023 г., касаещи блок 100 в ж.к.

„Лазур“, гр. Бургас. По отношение на избрания протоколчик на проведеното общо събрание – адвокат Галина Найденова, съдът е установил, че същата не притежава собственост в процесния блок и не е представено пълномощно за това, същата да е била упълномощена от друг собственик в жилищния блок, поради което е счетено, че е налице нарушение по ЗУЕС. В закона липсва изискване протоколчикът да притежава недвижима собственост в процесния имот. Изискването е само същият да води протокола и да го подпише. В този смисъл констатираното нарушение не се установява от втората инстанция. Не са налице и констатираните нарушения по чл.16, ал.5 от ЗУЕС, които са довели до извода, че е съставен неистински частен документ, който не удостоверява надлежно обстоятелствата във връзка с проведеното ОС на ЕС.

Позовавайки се на показанията на разпитаната свидетелка К. за това, че протоколът е бил воден от адвокат Ивайло Найденов, при условие, че за протоколчик е избрана адвокат Найденова, както и твърдението, че е имало обсъждания и са задавани много въпроси, които не са отразени в протокола, съдът е достигнал до извода за нарушения по чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Тези изводи на първоинстанционният съд не се споделят от настоящата инстанция.

3

Разказаното от свидетелката К., че адвокат Найденов де факто е водил протокола, не означава наличие на нарушение по ЗУЕС. Няма пречка същият да е подпомагал адвокат Найденова при водене на протокола, а последният да бъде подписан от адвокат Найденова.

Що се отнася до вписване в протокола на предложения и оспорвания на участници в общото събрание, които не са отразени в самия протокол, съдът намира, че по делото няма данни за оспорване съдържанието на протокола от проведеното ОС на ЕС по смисъла на чл.16, ал.9 от ЗУЕС от страна на ищеца – въззиваем. С оглед момента на подаване на исковата молба, въззиваемият е следвало да поиска поправка на протокола в седмичен срок от съобщението по ал.7, но не по-късно от един месец ако последния отсъства, което следва да се отправи в писмен вид до управителя. По делото не са представени писмени доказателства в тази връзка, поради което съдът счита, че атакувания протокол се е стабилизирал и поради това притежава доказателствена сила за отразените в него действия и взети решения от ОС на ЕС.

При това положение настоящата съдебна инстанция следва да разгледа направените оплаквания в исковата молба, досежно взетите решения от етажната собственост. Взети са общо 5 решения от общото събрание на етажната собственост, включващи съответно: 1. Избор на управител и възлагане на регистрация на етажната собственост в общината; 2. Изготвяне на книга на собствениците; 3. Приемане на правилник за вътрешния ред в етажната собственост;4. Определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградатарежийни, почистване, разходи за ел. енергия и др.;5. Определяне размера на паричите вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. В исковата молба е направено възражение за незаконосъобразност на взетото решение № 4 - за заплащане в трикратен размер на месечните парични вноски за управление и поддръжка на общите части, отнасящи се до обектите в сградата, осъществяващи търговска дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързано с достъп на външни лица, които следва да заплащат разходи за управление и поддръжка на общите части в трикратен размер. По отношение на това решение взето на основание чл.51, ал.5 от ЗУЕС, съдът намира същото за законосъобразно. То се отнася само за тези лица, които упражняват дейност в обект, който е разположен в етажната собственост и 4 споделя общ вход с жилищната част на сградата. Именно те дължат от трикратен до петкратен размер за управление и поддръжка на общите части съгласно посочената по-горе разпоредба. По отношение на обекти, отговарящи на чл.51, ал.6 от ЗУЕС и притежаващи отделен вход, разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост се разпределят по равно според броя на собствениците, съгласно ал.1 на чл.51 от ЗУЕС. В този смисъл съдът намира, че взетото решение е съобразено с изискванията на чл.51, ал.5 от ЗУЕС и в този смисъл не е незаконосъобразно.

Евентуално за пълнота е следвало да се добави и хипотезата на ал.6 на чл.51 от ЗУЕС.

Останалите оплаквания са по т.6 и т.7 от исковата молба, касаещи кворума за участие в общото събрание и в гласуването, представяне на пълномощни и начин на упълномощаване, както и оплакване във връзка с изчисляване процента на идеални части на всеки от присъстващите, които представлява и от къде черпи информация за това управителят описвайки тези данни, както и досежно тяхната достоверност.

Липсата на пълномощни по делото се обяснява с обстоятелството, че собствениците са присъствали лично, поради което не се е налагало да бъдат представлявани по упълномощаване.

Един от основните спорове по делото се състои в установяване на притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата, доколкото те предпоставят спазване на императивните разпоредби на чл.15, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, в контекста на проведено събрание с час по-късно от обявеното по физически разлепените на хартиен носител покани в комплекса.

От приложените по делото нотариални актове става ясно, че делът от общите части на сградата, прилежани към всеки един СОС, е посочен в квадратни метра, а не в проценти.

Настоящият състав не е сезиран с искане за допускане на експертиза, която би изяснила въпроса, като пред БРС също не е поискано това доказателство. Обяснението на въззивника в отговора на исковата молба, досежно кворума на събранието и изчисляването му, свързано с обстоятелството, че управителят Сахаров е и законен представител на инвеститора, построил сградата, поради което разполага със списък на всички 5 самостоятелни обекти и информация за притежаваните от собствениците идеални части, не представлява годно доказателство в тази насока.

За да бъде ясно и точно определен кворумът и притежаваните от собствениците ид.ч. от общите части на сградата, с оглед направеното оспорване от въззиваемата страна е следвало да бъде поискано назначаването на съдебно-техническа експертиза за установяване на съответствието на вписаните обстоятелства по приложения списък с действителното положение.

Липсата им води до заключение за основателност на предявения иск само поради процедурни пропуски при свикването и провеждането на ОС.

Това налага обжалваното решение, което като краен резултат се явява правилно, да бъде потвърдено с настоящите мотиви.

На въззиваемия М. Х. следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък, в размер на 850 лв.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2551 от 22.12.2023г., постановено по гр.дело № 2262/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, находяща се на адрес: гр.

Бургас, ж. к. „Лазур“, бл. 100, да заплати на М. Х. Х., ЕГН ********* от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. ***,сумата от 850лева –разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.