Акт № 6723 от 05.11.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 9720/2026
- Подписан
- 05.11.2026
- В сила
- 05.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6723 гр. София, 05.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100509720 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9720/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. С. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №9113 от 17.05.2026 г постановено по гр.д.
№47196/2025 г на СРС , 341 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че въззивникът дължи сумата от 964,06 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 24.07.2024 г. до окончателното заплащане; както и въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София сумата 37,93 евро разноски в заповедното производство и сумата 413,60 евро разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. ВАС е отменил т.6.1.1 от Методиката към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването , поради което не трябва да се начисляват суми за сградна инсталация и въобще за топлинна енергия . . СТЕ не изчислява топлинната енергия „по независим начин“ .
Документите по който е работило вещото лице не са приложени по делото , включително данни за метрологична проверка на топломера . Ноторно известно е , че уредите за дялово разпределение през летния сезон отчитат доставена топлинна енергия . Няма данни дали 1 абонатната станция е въведена в експлоатация и дали отговаря на техническите изисквания .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по въззивната жалба и по частната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.06.2026 г, поради което въззивната жалба от 22.06.2026 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част като краен резултат.
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът-въззивник е потребител на топлинна енергия за процесния имот .
Приетата пред СРС СТЕ установява , че Етажната собственост , в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца , както и че на място има монтирана абонатна станция със съответните топломери . Извършени са редовни отчети по уредите , като въззивникът не е ползвал отопление за имота , а само топла вода /битово горещо водоснабдяване/. Топломерите са преминавали метрологичен контрол и са били годни средства за измерване за процесния период . Топлинната енергия е законосъобразно отчетена и начислена .
От отмяната на части от Методиката към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването не следва , че не трябва да се начисляват на ответника никакви суми за сградна инсталация , още по-малко за топлинна енергия . Междувременно е постановено Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 , с което е прието , че е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за 2 отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението на СЕС е посочено , че в определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент / решението на СЕС не касае отчетената топлинна енергия за отопление и топла вода в конкретния имот /. За т.6.1.1 от методиката СЕС е посочил , че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.
В случая по делото не са представени доказателства от ответника , от които съдът да заключи , че процесната сграда-етажна собственост има специфични характеристики , които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответниците по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия .
Възможно е и обратното – да са начислени на ответницата по-ниски сметки от действително дължимите . По тази причина и на основание чл.162 ГПК като краен резултат правилно СРС е приел , че искът за цена на топлинна енергия е доказан по основание , а също и частично по размер.
Не е необходимо всички документи , по които са работили вещите лица да се представят по делото . Не става ясно как според въззивника трябва да се изчислява „по независим начин“ доставената топлинна енергия . Измерването , отчитането и начисляването на топлинната енергия е уредено в съответната Наредба за топлоснабдяването и в ОУ на ищеца .
Недоказан е доводът на въззивника , че уредите му за дялово разпределение през летния сезон отчитат фиктивно доставена топлинна енергия . В приетата пред СРС СТЕ липсва подобна констатация , нито е установено , че абонатната станция не е въведена в експлоатация и/или не отговаря на техническите изисквания . Отделно , на въззивника въобще не са начислявани суми за отопление на имота .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно като краен резултат и трябва да се потвърди в обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9113 от 17.05.2026 г постановено по гр.д.№47196/2025 г на СРС , 341 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че В. С. С. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 964,06 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2021 г.
30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. №********, ведно със законната лихва от 24.07.2024 г. до окончателното заплащане; за която сума е 3 издадена /частично/ заповед № 28454 от 10.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №45156/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав ; както и В. С. С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София сумата 37,93 евро разноски в заповедното производство и сумата 413,60 евро разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. С. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* сумата от 105 евро разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под равностойност в евро на 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4