Определение № 1090 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500887 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 3199 от 31.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 21164/2024 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. А. А., за вземания по договор за кредит от 17.06.2021 г., цедиран на заявителя. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържат се съображения за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Излагат се доводи за приложението на чл.23 ЗПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане с искане за уважаване на заявлението.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Пред районния съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника М. А. А. в качеството му на заемател. В заявлението се твърди, че заявителят е цесионер по договор за кредит, сключен на 17.06.2021г. с № ********** между „4финанс“ ЕООД и длъжника М. А.. Посочва се, че вземането е прехвърлено от 1

„4финанс“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него от 02.11.2023 г.

Приложено е копие от договора за потребителски кредит, сключен между цедента „4финанс“ ЕООД и кредитополчателя А., както и общите условия на договора за кредит.

От договора за потребителски кредит се установява, че „4финанс“ ЕООД е предоставил на М. А. сумата от 1300 лв. със задължение да я върне в срок от 30 дни при лихвен процент - 40,99 %, ГПР – 49,70 %. В договора е уговорена и такса за бързо разглеждане в размер на 268, 20 лв., като общата дължима сума по кредита е в размер на 1 612 лв.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че процесният договор за заем е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – тъй като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР и предвид неравноправност на клаузата за дължимост на таксата за бързо разглеждане на кредита на осн. чл. 10а ЗПК. Заповедният съд е посочил, че таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение и доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Приел е, че се касае за допълнително възнаграждение на кредитора, което е следвало да бъде включено в ГПР. Ето защо, заповедният съд е приел, че посочения в договора годишен процент на разходите от 49.70 % не отговаря на действителния такъв. По приложението на чл.23 ЗПК е прието, че принципно би подлежала на връщане само неплатената главница, но такава не е присъдена, тъй като въпреки дадените му указания, заявителят не е посочил какви са извършените плащания, съответно - кои вземания са погасени по договора. Според заповедния съд, доколкото е предвидено плащане на договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги, които са недължими, предвид чл. 23 ЗПК, следва да се изясни какви суми са платени, за да се прецени и за каква сума за главница евентуално да бъде издадена заповед за изпълнение.

Въззивният съд намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.

№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство.

Въззивният съд намира, че доколкото договорът за кредит е вероятно недействителен, то ще е в състояние да се произнесе и без да обездвижва на този етап от производството заявлението. В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

2

В случая съдът намира, че договорът за паричен заем е евентуално недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, нарушаващи правата на потребителя. Действително посоченият ГПР е под законоустановения максимум, но съществува обоснована вероятност същия да е заблуждаващ и да не отчита реалните разходи по кредита. В договора за потребителски кредит е предвидено заплащането от потребителя на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 268, 20 лева, която съдът намира за недействителна поради нарушаване на забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото те са част от дейността му по предоставяне на кредита. От приложените по делото общи условия по договора се установява, че процесната такса се дължи за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и получаване на отговор по него в срок до 15 минути от изпращането му или за приоритетно разглеждане на искането и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на следващия работен ден, в случай че искането е постъпило извън работното време на кредитора, в неработен ден или официален празник. Таксата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се начислява към вноските по кредита. Въззивният съд намира, че макар таксата да е уредена като дължима за т.нар. допълнителна, незадължителна услуга за бързото разглеждане на искането на потребителя за отпускане на креди, предвид естеството на посоченото действие на кредитора, същото представлява част от основната му дейност по предоставяне на кредита. По отношение на тази такса не намира приложение разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която дава възможност за получаване на такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги, тъй като същите нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора за кредит, а в случая се касае за услуга, включена в основната дейност на кредитора по предоставяне на паричната сума. Следователно се налага извод, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е договорена в нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК поради което се явява недействителна.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая с договора за паричен заем е установен ГПР в максималния размер от 49,70 %, който обаче вероятно не включва разходът на потребителя за таксата за бързо разглеждане.

Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за таксата за бързо разглеждане, която с оглед начина на уговарянето й и начина на заплащането й се явяват пряк разход по кредита и скрита печалба - допълнително възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде включена при формирането на ГПР ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ).

Налага се извод за евентуалното несъответствието на ГПР от 49,70 % с действително прилагания по договора ГПР, което обосновава извод за нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК досежно максимално допустимия размер на ГПР, както и нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК досежно задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, обосноваващо и вероятната недействителност на договора на осн.чл.22 от ЗПК.

Съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски.

Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на договора, заемателят дължи връщане 3 на полученото без основание. В случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на вземане по недействителния договор.

Същият не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на чл.23 ЗПК, тъй като това вземане не е предмет на цесията.

Ето защо подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение следва да бъде отхвърлено.

Частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди като правилно по гореизложените съображения.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3199 от 31.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 21164/2024 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4