Решение № 8203 от 06.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8203 гр. София, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110129528 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу Н. С.

П., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 29.10.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57132/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски за прозиводството. Ю

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. Я. С., оспорва 1 предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недопустими и неоснователни. Оспорва за ответника да е налице легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, а и не било ясно за кой топлоснабден имот претенцията се отнася.

Оспорва ищецът да е установил общите условия да са публикувани. Счита, че приложими са общите условия от 2014 г. Оспорва от представените с исковата молба документи да се установяват правнорелевантни за спора факти. Заявява възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице на страната на ищеца [******] не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед заявеното възражение за погасяване на част от вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

С доклада по делото съдът е обявил на страните, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече по силата на императивна норма на закона – чл. 3 ЗМДВИП.

Във връзка с направените с отговора на исковата молба възражения страните са уведомени, че с оглед изложените от ищеца в исковтаа молба твърдения, приложими към процесния период са общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, като на основание чл.155 ГПК и предвид, че съдържанието им е публично достъпно на следния ел.адрес:[******], последното не се нуждае от доказване в производството.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно 2 право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

От събраните по делото писмени доказатества се установява, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период. Като доказателство е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен на 05.11.1990 г. в[******] между Главно управление на строителните войски и Н. С. П. въз основа на заповед № 811/26.07.1990 г.на началника на Поделение [******]я, одобрена от началника на Главно управление на строителни войски [******], като въз основа на същия ответникът е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот[******], на осми жилищен етаж в сградата на [******], построен върху държавна земя в [******]. Служебно установено е в производството, че ответникът има регистрирани постоянен и настоящ адрес на адреса на процесния имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот и липсата на данни и твърдения да е извършено разпореждане с правото на собственост.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.

№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.

Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл 3 да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

По делото са представени протокол от проведено на 18.11.2001 г. общо събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с [******], за доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и и ндикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [******]. Списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурирал с кубатура 138,92 куб.м., а с общите части 175,04 куб.м.

През исковия период в имота на ответника не е имало отоплителни тела, както и узаконен водомер, по който да се отчита количеството ТЕ за подгряване на вода, с оглед което и това количество е начислявано по нормативен път за един брой потребител (обстоятелство, отразено и в съставените документи за главен отчет, подписани за потребителя). Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация също е начислявана въз основа на нормативно установената формула и отопляемия обем на жилището. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че дяловото разпределение за периода е извършено в съответствие със ЗЕ, Методиката, приложение към Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването и общите условия, приложими към договора. Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия за периода експертът е посочил, че за периода 06.2019 г. – 04.2021 г. (съобразно служебно поставената от съда задача) възлизат на сумата 1311,60 лева, като същата представлява дължимата цена на ТЕ след извършеното изравняване.

Разпечатката съдържа 33 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b696db62-b6a9-4713-a818-a3884bed2aa0