Определение № 2470 от 18.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2470 гр. Варна, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500957 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 38621/14.05.2024 г. на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, подадена чрез адв. А. Д. – ВАК, срещу определени № 4999/26.04.2024 г., постановено по гр.д. № 5004/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че с искова молба с вх. № 34034/24.04.2024 г. се търси идентична съдебна защита с тази по искова молба, заведена с вх.№ 12677/14.02.2024 г., по която е образувано гр.д. №1852/2024 г. по описа на РС-Варна, 39-ти с-в, и е заявен идентичен петитум.

Излага се, че с предявената искова молба с вх. № 34034/24.04.2024 г. съдът е сезиран да осъди „Неткредит” ООД да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 30,70 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на гаранция, с която ответникът се е обогатил неоснователно, поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ************** от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ************** от 10.03.2023 г. кредитополучателят можел многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения 1 лимит (500 лева). Въпреки че между страните бил сключен рамков договор, между тях възниквали отделно правоотношение по всеки един транш за всяка отделна усвоена от кредитополучателя заемна сума с различен падеж и начисляване на отделна неустойка за непредоставяне на гаранция.

Съгласно твърденията, изложени в искова молба с вх. № 34034/24.04.2024 г., предмет на гр. д. № 5004/2024 г., на 01.09.2023 г. кредитополучателят е получил по банков път сумата в размер на 200 лева, като посочената главница е с падеж 17.09.2023 г., а начислената неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита е в размер на 30,70 лева. От приложеното платежно нареждане се установявало, че погасяването на задължението на кредитополучателя в пълен размер е извършено на 08.09.2023 г.

От приложените по гр. д. № 5004/2024 г. доказателства се установявало, че с искова молба с вх. № 34034/24.04.2024 г. се търси различна съдебна защита по отделно заемно правоотношение от тази с искова молба, заведена с вх.№ 12677/14.02.2024 г., която касае заемно правоотношение за потребителски кредит, усвоен на 05.06.2023 г., с падеж 21.06.2023 г., погасен на 10.06.2023 г.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.

За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по подадена искова молба с вх.

№ 34034/24.04.2024 г. от Г. А. К., ЕГН **********, срещу „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 30,70 лв., представляваща платена без основание неустойка за непредоставяне на гаранция по договора за потребителски кредит № **************/10.03.2023 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

С обжалваното определени № 4999/26.04.2024 г. съдът е прекратил производството по делото като е приел, че е налице хипотезата на чл. 126, ал.

1 от ГПК. Позовал се е на това, че от извършената проверка в ЕИСС било установено, че гр.д. 1852/2024 г. по описа на ВРС е образувано по идентична 2 искова молба с вх. № 12677/14.02.2024 г., по което е постановено определение №4601/17.04.2024 г., с което производството е насрочено в открито съдебно заседание по реда на чл.140 ГПК. Изложил е съображения, че настоящото производство е със същите страни и предмет, изложени са същите обстоятелства и е заявен идентичен петитум, а исковата молба е постъпила в съда на 24.04.2024 г. Съдът е приел, че е налице е висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане, по идентични искови молби, поради което и следва да се приложи разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК - производството по настоящото дело като по-късно заведено следва да се прекрати служебно от съда.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, жалбоподателят основава вземането си срещу ответника „Неткредит” ООД на това, че на 10.03.2023 г. между тях е сключен договора за потребителски кредит № **************, по силата на който кредитополучателят може многократно да усвоява траншове по кредита. На 01.09.2023 г. е бил усвоен такъв транш в размер на 200 лв. като получената сума е възстановена на 08.09.2023 г. Заедно с тази сума, жалбоподателят е платил на ответника и сумата от 30,70 лв., представляваща неустойка по чл. 6 от договора за непредоставяне на обезпечение /гаранция/ по заема. Жалбоподателят обосновава твърдения, че клаузата на чл. 6 от договора е нищожна, поради което и, искайки констатирането на тази нищожност, претендира връщане на заплатената неустойка на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. При сравнение на тази претенция с претенцията, която е предявена с исковата молба с вх. № 12677/14.02.2024 г., въз основа на която е образувано гр.д. 1852/2024 г. по описа на ВРС, се установява, че между двете претенции са налице общи факти. На първо място, претенцията по гр.д. 1852/2024 г. по описа на ВРС се основава на същия договор между страните от 10.03.2023 г., както и тази по настоящото дело. На второ място, налице са идентични твърдения за нищожност на клаузата по чл. 6 от договора. Налице са обаче различия, които не са отчетени от първоинстанционния съд. Не е отчетено това, че както се посочи по-горе, сумата е могла да бъде усвоена на части, като по гр.д.

1852/2024 г. се претендира възстановяване на недължимо платена неустойка, която е платена по предшестващо получена сума от договора. Тази сума е получена на 05.06.2023 г. като е възстановена на 10.06.2023 г. заедно с неустойката. За последната е възникнало самостоятелно вземане по чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, което се различава от вземането, предявено в настоящото производство. Различието между двете вземания се състои в това, че двете суми са платени на различни дати, а вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД възниква от момента на плащането. Именно поради това следва да бъде счетено, че в двете производства се претендират различни вземания като само наличието на общи факти за двете не ги прави идентични. Поради това, не е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, както е приел ВРС, поради което и 3 постановеното от него определение е неправилно.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определени № 4999/26.04.2024 г., постановено по гр.д. № 5004/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4