Решение № 128 от 02.09.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. З., 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100067 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „АПС Б.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н Т., бул. „Б.“ № *, чрез управителите Х.М.М. и П.В. - представлявано от юрк. Д. Р. - пълномощник на управителите, срещу М. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.З., ****, ул. „П.К.Я.“ №*, за сума в общ размер от 462.35 евро, формирана както следва:

1. главница в размер на 102.26 евро;

2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 3.07 евро за периода от 11.11.2020 г до 11.12.2020 г.;

3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 63.68 евро за период от 12.12.2020 г. до 30.10.2025 г.;

4. Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 293.34 евро;

5. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г., законна лихва за забава по 1

Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че във връзка с Разпореждане № 527 от 26.02.2026г. по ч.гр.д. № 1784/2025 г. по описа на РС-Р., в законоустановения срок, „АПС Б.Б.“ с ЕИК **** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца „АПС Б.Б.“ вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по ч.гр.д. № 1784/2025 г. по описа на РС - Р., и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Пълномщникът на ищеца сочи, че на 11.11.2020 година Длъжникът (Ответник) по делото М. И. Д., сключил Договор за потребителски кредит № **** със „С.-К.“ АД, по силата на който е получил сумата от 200 лева (102,26 евро), срещу което се съгласил да върне една вноска от 200 лева (102,26 евро), съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем 2 в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № **** на 11.11.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С. - К.“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, 3 при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, като ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 22.03.2024 г. „С.-К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, бул. „Б.“ № *, ап. *. Вземането срещу длъжника (ответник) по настоящото производство е индидуализирано в Приложениe № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Длъжникът (Ответникът) не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на ответника, има за цел ответникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на ответника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Алтернативно, моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба ( цитира Решение № 4

123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС)

Пълномощникът сочи още, че не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът М. И. Д., дължи на ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1784/2025 г. по описа на РС-Р..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител адв. Н.Д.

Счита иска за недопустим, тъй като ответникът не е уведомен валидно за цесията, респективно ищецът все още не е кредитодател (непълен фактически състав) и няма законово право да претендира връщане на чужд към момента кредит.

Счита иска за нищожен като излага следните съображения:

Моли съдът да обяви договорът за недействителен съгласно чл.22 ЗПК.

Алтернативно, ако съдът приеме, че договорът е реален, то моли да има предвид, че неустойката е в размер на почти три пъти размера на главницата, което е в противоречие с чл.26 ал.1, предл. 3 ЗЗД (добрите нрави) и следва да бъде обявена за нищожна незаконна претенция!

Ако съдът приеме, че ответникът все пак е получил сумата от 102. 26 евро като кредит, а не като връщане на дълг, безвъзмездно дарение или друго, то счита, че претенциите за лихви са напълно неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, тъй като ищеца не е представил никакви годни доказателства за срока на кредита, падежа му и размера на лихвите с които да е запознал валидно ответника.

Претендира разноски по делото.

В осз ищецът – редовно призован, не се представлява.

Ответникът се представлява от адв. Д., който поддържа отговора на 5 исковата молба и пледира за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 11.11.2020г. между „С.-к.“ АД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****.

В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 200лв., които подлежат на връщане на 1 вноска, в 30-дневен срок.

Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 0 %, а годишният процент на разходите при промоционални условия на 42, 58%.

Изготвен е погасителен план, в който не е предвидена вноска с начислена неустойка. Същевременно е предвидена вноска за удължаване с един лихвен период.

Съгласно чл.13 и чл.23 от ДПК, съответно чл. 17 и чл. 20 от ОУ към ДПК, заемателят се задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение - поръчител или банкова гаранция, по реда и начина и отговарящо на уговорената клауза: поръчителство следва да е на физическо лице, което отговаря кумулативно на следните условия: има минимален осигурителен доход от 1500 лева; да е във валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца при последния си работодател, да е навършило 21 годишна възраст; не е поръчител по други договори за заем; да представи служебна бележка от работодателя си за доход 6 месеца назад и т.н..

Банковата гаранция следва да бъде безусловна, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 30 дни след падежа на последната вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение за плащане на всички задължения по договора за заем.

В разглеждания ДПК обаче не е предвиден размер на неустойка за неосигуряване на обезпечение. Нещо повече – в СЕФ, на стр. 4 или л.16 от делото, се сочи, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в част Втора, т.8, се начислява неустойка от 0 лева.