Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260040 от 08.02.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1214/2020
Вид
Решение № 260040
Подписан
08.02.2021
В сила
07.04.2022
Състав
ХРИСТО ЛЕНКОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 104, ал.1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.36, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.50 · Семеен кодекс
  • чл.51, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 08.02.2021 г. Град Пазарджик

В

И М Е

Т О Н А Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На осми януари, две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка

Миладинова

Като разгледа докладваното от

Районен съдия Г.

Гражданско дело №1214 по описа за

2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД от ищеца в настоящото производство – С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***, срещу П.И.Р., ЕГН-**********, с адрес-***

, с цена на иска – 14 000.00 лв.

В исковата молба, депозирана в съда, се твърди, че ищецът С.Х.Х., с ЕГН ********** и ответницата П.И.Р., с ЕГН ********** са бивши съпрузи, които са имали сключен брак от 19.10.1996 г., и прекратен с решение на Районен съд - Пазарджик по гр. д. № 539/2019 г., от 22.04.2019 г.

Фактическата раздяла между съпрузите настъпила през януари 2019 г., когато П.Р. напуснала семейното жилище. Бракът е прекратен по реда на чл.50 от СК - по взаимно съгласие на съпрузите, като с решението съдът е утвърдил постигнатото споразумение относно недължимост на издръжката между молителите, както и по отношение на фамилното име на ответницата след развода.

Твърди се, че за задоволяване на семейни нужди ищеца през 2010 г. изтеглил банков кредит от „БАНКА ДСК" АД с договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010 г. в размер на 16 000 лв. В продължение на няколко години кредитът бил погасяван редовно от сметката на ищеца, като за обезпечението му бил сключен и договор за залог върху вземания. Същият бил използван за ремонт и обзавеждане на козметичното студио на ответницата в гр.Пазарджик. На 26.11.2015 г. С.Х.Х. сключил нов Договор за потребителски кредит за кредит за текущо потребление с „БАНКА ДСК" АД, за сумата от 18 000 лева, като с част от този кредит е погасено изцяло задължението по кредита от 29.06.2010 г към „БАНКА ДСК" АД, в размер на 8 000 лева, а останалата част от парите - 10 000 лева бил използван за заплащане на цената на лек автомобил - ФИАТ, модел „БРАВО", с рег.№ РА **** **, на *.08.2016 г„ на „ЕВРОКАР" ООД, закупен на името на ответницата - П.Р., или за задоволяване на семейни нужди. Изплатената сума от ищеца по кредита преди рефинансирането му е била в размер на 10 000 лева, следователно претенцията към ответницата е за 1/2 от нея, или 5 000 лева.

Твърди се, че на *.12.2018 г., С.Х.Х. сключил нов Договор за потребителски кредит за кредит за текущо потребление с „БАНКА ДСК" АД, за сумата от 15 000 лева, като с част от този кредит е погасено изцяло задължението по кредита от 26.11.2015 г., към „БАНКА ДСК" АД, в размер на 10 000 лева, а останалата част от парите - 5 000 лева бил използван за заплащане на цената на лек автомобил - Шкода, модел „****", с рег.№ РА **** **. Изплатената сума от ищеца по кредита преди рефинансирането му е била в размер на 3 000 лева, следователно претенцията към ответницата е за 1/2 от нея, или 1 500 лева. След фактическата раздяла и до настоящия момент ищеца продължавал да погасява кредита от *.12.2018 г., към „БАНКА ДСК" АД в размер на 15 000 лева, следователно претенцията към ответницата е за 1/2 от нея, или 7 500 лева. При прекратяването на брака между страните същите не са уредили изрично имуществените си отношения във връзка с тези кредити.

Твърди се, че ищецът

С.Х., в качеството си на кредитополучател по тези договори за потребителски кредити е заплащал вноските за погасяването им, и ги е погасявал чрез преводи от работодател на работна заплата. Сочи се, че съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването.

Твърди се, че двамата бивши съпрузи по силата на чл.36, ал.2 СК са съдлъжници по кредита, получен по Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010 г. с „БАНКА ДСК“ АД, Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015 г. с „БАНКА ДСК“ АД, и Договор за кредит за текущо потребление от *.12.2018 г. с „БАНКА ДСК“ АД, сключени само от единия съпруг ищеца С.Х.. Твърди се, че сумите получени по договорите с „БАНКА ДСК" АД от 2010 г., 2016 г., и от 2018 г., са изразходвани за семейни нужди, а с извършеното от ищеца плащане, за него е възникнало регресно право срещу другия съдлъжник за припадащата му се част от платеното за погасяването на дълга към този момент.

Счита се, че поради гореизложеното ответника - П.Р. дължи сумата от 14 000 лв., представляваща 1/2 ид. ч. от солидарно поетите от съпрузите по време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити от 29.06.2010 г., 26.11.2015 г. и от *.12.2018 г., като е платено за погасяването на дълга от ищеца сума в размер на 28 000 лв. - такъв, какъвто е бил в момента на погасяването се дължи от ответника, поради което следва да се осъди ответника да заплати на ищеца пълния претендиран размер от 14 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.06.2020 г. - датата на искова молба, явяваща се и покана за плащане, тъй като с оглед нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това което е платено за погасяването, /решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV г. о. на ВКС/.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника П.И.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 127, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал.2 от СК и чл.86 ЗЗД да заплати на ищеца С.Х.Х. сумата от 14 000 лв., представляваща 1/2 от получени банкови заеми по Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010 г. с „БАНКА ДСК“ АД, Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015 г. с „БАНКА ДСК“ АД, и Договор за кредит за текущо потребление от *.12.2018 г. с „БАНКА ДСК“ АД, използвани за задоволяване на семейни нужди, по които заеми ищеца е заплатил за погасяването им сума от 28 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.06.2020 г., до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на направените в производството разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 1* от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се счита, че в исковата молба има допуснати нередности, с оглед изискванията на чл.127 от ГПК.

Ответникът оспорва изцяло, както по основание, така и по размер предявените искове. Сочи се, че по делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак е сключен на 19.10.1996 г., от който брак имат родено едно пълнолетно дете - Х.С.Х., както и че страните са във фактическа раздяла от месец януари на 2019 г. и в тази връзка с Решение № 539 от 22.04.2019 г., на РС – Пазарджик, постановен по гр.д.№ 539/2019г„ по описа на Районен съд-Пазарджик този брак е прекратен, постановено по реда на чл.50 от СК, като със същото това решение е утвърдено и постигнатото между тях споразумение и то не само относно упражняването на родителските права, издръжката, ползването на семейното жилище, фамилното име на съпругата, както се твърди в исковата молба, но и по отношение на всички свои лични и имуществените отношения между съпрузите и наличието на взаимно съгласие, че имуществените отношения са уредени при прекратяването на брака и няма да има бъдещи имуществени претенции от съпрузите. Твърди се, че съпрузите са приели за уредени всички спорове помежду си за дължими изискуеми вземания до прекратяването на брака /вкл. и периода на фактическата раздяла/ и занапред, като никой от тях няма каквито и да е претенции по отношение на другия. Волята на страните по споразумението ги обвързва по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения, включително и по наличието на непогасени кредити, тъй като споразумението в тази му част има значението на спогодба, предвид на което намира предявените искове за неоснователни.

Оспорва се обстоятелството, че е теглен твърдяния в исковата молба Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010г., в размер на 16000лв. Такъв кредит не бил известен на ответницата. Оспорва твърдението, че такъв кредит е бил използван за ремонт и обзавеждане на козметично студио на ответницата, както и за други семейни нужди. Другият кредит отпуснат от „Банка ДСК"АД на 26.11.2015г. за сумата от 18 000лв., бил сключен без знанието на Р., която разбрала за него едва през 2016г. Твърди се , че същият е бил изтеглен и ползван не за семейни нужди, а за нужди на майката и брата на ищеца, за закупуване на плетачни машини. Оспорва се обстоятелството, че този заем е използван за погасяването па кредит от 29.06.2010 г., както и че с този кредит е заплатена сумата от 10000лв. за покриване на част от цената на лек автомобил- Фиат, модел „Браво", с peг. № РАЕ **** **. на *.08.2016г. Сочи се, че другият кредит отпуснат от „Банка ДСК"АД на *.12.2018г. за сумата от 15 000 лв., е бил сключен изцяло за лични нужди на ищеца. Оспорва се обстоятелството, че със суми от този кредит е погасяван тегления от ищеца кредит от 26.11.2015г., както и за закупуването на лек автомобил - Шкода, модел „****", с рег. № РА **** **.

В случай, че съдът намери претенциите на ищеца за основателни, при условията на евентуалност ответницата прави възражение за прихващане по смисъла на чл. 104, ал.1, изр. второ от ЗЗД, на вземането на ищеца с вземане на ответника е правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. представляващо погасени вноски по Договора за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция от 17.06.2013г., отпуснат от „МКБ Юнионбанк“АД и Анекс№2 от 14.04.2016г. с „Първа инвестиционна банка"АД, равняващи се на дължимата от ищцата част за периода от 14.03.2014г. до 16.01.2017г. в размер на 17 830 лв.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът е приел за съвместно разглеждане направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане по смисъла на чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗЗД на вземането на ищеца с вземане на ответника с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, представляващо погасени вноски по Договора за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция от 17.06.2013г., отпуснат от „МКБ Юнионбанк“АД и Анекс№2 от 14.04.2016г. с „Първа инвестиционна банка"АД, равняващи се на дължимата от ищцата част за периода от 14.03.2014г. до 16.01.2017г. в размер на 17 830 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

От приетия по делото Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010г., се установява, че същият е бил сключен между „Банка ДСК“ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.

София , от една страна, и С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***, в качеството си на „кредитополучател“. По силата на сключеният договор, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 16 000.00 лева, а кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатият кредит в срок от 72 месеца.

Видно от приетите по делото доказателства, на 26.11.2015г. между „Банка ДСК“ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София , от една страна, и С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***, бил сключен нов договор за кредит- договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015г. Въз основа на сключеният договор, банката отпуснала на кредитополучателя Х. кредит за текущо потребление в размер на 18 000.00лв., като срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца., считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна банкова сметка *** С.Х.Х., ЕГН- **********.

На *.12.2018г. в гр. Пазарджик бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от *.12.2018г. /приложен по делото/, със страни „Банка ДСК“ЕАД /кредитор/ и С.Х.Х., ЕГН- ********** / кредитополучател/. По силата на така сключеният договор за кредит, кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 15 000.00лв., със срок за издължаване на кредита – 72 месеца, считано от датата на усвояването му. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна банкова сметка *** С.Х.Х., ЕГН- **********, като следвало да бъде погасяван чрез същата банкова сметка ***, съгласно съответният погасителен план /Приложение 1/.