Определение № 1214 от 04.04.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. Перник, 04.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720101954 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх.рег.№ 2783/04.02.2025 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на решение № 20/09.01.2025 г. по гр.д. № 1954 по описа за 2024 г. на Районен съдПерник в частта за разноските, присъдени на ответника за заповедното производство.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в предоставения срок не е изразила становище.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Решението е връчено на ищеца на 27.01.2025 г., който е депозирал молбата за изменението му на 04.02.2025 г. - в срока за обжалването му. Тъй като искането касае намаляване на разноските, присъдени на насрещната страна, представянето на списък по чл.

80 ГПК не е необходимо, но за пълнота следва да се посочи, че такъв е приложен на л. 51 от делото. С оглед изложеното, съдът приема, че молбата е допустима.

По същество на молбата, съдът намира следното:

Неоснователно е възражението на ищеца, че за заповедното производство не се дължат разноски на ответника в качеството на длъжник по подаденото възражение. Независимо че законодателят не изисква възражението по чл. 414 ГПК да бъде мотивирано, с получаването на препис от заповедта за изпълнение длъжникът следва да организира защитата си в предвидения в ГПК срок, за което, в случай, че е сторил разноски по неоснователно подадено срещу него заявление, има право да му бъдат възстановени.

1

Видно от представения в заповедното производство договор за правна защита, че за заповедното производство длъжникът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /л. 53/.

Действително с решението по делото съдът не е разгледал своевременно направеното /в молба от 23.10.2024 г./ от ищцовото дружество възражение за прекомерност на възнаграждението, за което е направено оплакване в молбата по чл. 248 ГПК.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д.

№ 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в настоящия случай/.

В заповедното производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 50,00 лв. /в този смисъл Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-Перник/.

Предвид изложеното, на основание чл. 248 ГПК постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като дължимите от „Профи кредит България“ ЕООД разноски бъдат намалени на 50,00 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 20/09.01.2025 г. по гр.д. № 1954/2024 2 г. на РС-Перник в частта, с която „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, е осъден да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300,00 лв. /триста лева/ разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, КАТО ГИ НАМАЛЯВА на 50,00 лв. /петдесет лева/.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3