Решение № 90 от 25.04.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Сандански, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20221250101002 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Б. Г., с ЕГН-**********, действащ чрез своята майка и законна представителка И. К. Г., от И. К. Г., с ЕГН**********, и от Б. Т. Г., с ЕГН-**********, и тримата от с.И., община С., ул.“Г.С.Р.“, № *, чрез пълномощника им адвокат В. Г., срещу община С., с адрес-с.С., п.к.****, пл.“******“, № *, представлявана от кмета на общината Е. Д. И., с която са предявени искове за заплащане на обезщетения, в размер на по 5000лв. за всеки от тях, за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на Б. Б. Г. от бездомно куче на 18.05.2022г. в района на детската градина в с.И., община С., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Правно основание: чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че И. К. Г. и Б. Т. Г. са родители на Б. Б. Г., който е на 12г.

Твърди се, че районът около детската градина на с.И., община С., се обитава повече от година от бездомно/безстопанствено куче-високо около 80см., с дълга бяло-черна козина, по порода наподобяваща Българско овчарско куче и Каракачанка. Твърди се, че на 18.05.2022г., около 16,30 часа, Б. Б. Г., придружаван от приятеля си А. К., е тръгнал към детската градина на с.И., за да закара братчето си, като след тях е тръгнало ръмжейки и гореописаното куче.

Твърди се, че Б. Б. Г. се е спънал от уплаха и е паднал, като върху се е хвърлило кучето, което го е ухапало няколко пъти по седалищните мускули. Твърди се, че пристигналите на място родители са заварили сина си да лежи на земята, плачейки, със скъсани и окървавени дрехи. Твърди се, че родителите веднага закарали сина си в ФСМП-С., където му е издаден фиш за спешна медицинска помощ и е приет в МБАЛ“Югозападна болница“-ООД гр.С. за лечение. Твърди се, че на детето са поставени 4 ваксини в рамките на няколко дни, извършвана е хирургична обработка на раните на глутеуса и многократно почистване на дълбоките рани. Твърди се, че следващите дни ищците са пътували всеки ден до Сандански за смяна на превръзките в болницата и закупуване на превързочни материали и медикаменти. Твърди се, че Б. Б. Г. заради уплахата от ухапването и последвалото лечение е спрял да посещава училище и е пропускал уроци и спортни занимания. Твърди се, че детето не е искало да излиза навън, тъй като се страхува от животни, поради което родителите винаги го придружават. Твърди се, че непълнолетният е непрекъснато напрегнат и 1 неспокоен, с оплаквания от замаяност, треперене, главоболие, шум в ушите и разстроен сън, поради което е воден от родителите му при психиатър, който му е поставил основна диагноза „разстройствов адаптацията“, придружаващи заболявания и усложнения:

„генерализирана тревожност“, и му е назначил терапия с медикаменти. Твърди се, че Б. Б. Г. дълго след проведената терапия продължава да изживява стреса от случката. Твърди се , че родителите на детето са преживели тежко увреждането на здравето на сина им от ухапването, като страдали от безсъние, тревожност, страх, кошмарни съновидения и раздразнителност. Твърди се, че същите се притеснявали от възможна поява на опасни усложнения след ухапването; страхували се, че преживяното от техния син ще остави емоционален отпечатък върху него за дълго време, че няма да може да преодолее страха от животни и да излиза спокоен навън; опасявали са се, че причинените от ухапването на детето им рани ще оставят белези по тялото му, които ще го загрозят и ще влияят негативно на самочувствието му. Твърди се, че родителите преживявали заедно със сина им неговите болки и страдания и това попречило на тяхното ежедневие. Твърди се, че описаните вреди са в пряка причинно-следствена връзка от ухапването на кучето. Твърди се, че ответната община не е изпълнила задължението си да контролира популацията на животинските видове и мерките за тяхната популация и да осигури на гражданите нормални, спокойни, безопасни и здравословни условия на живот. Твърди се, че длъжностните лица и лицата, действащи по възлагане от общината и нейните органи, е следвало да полагат дължимата грижа за ограничаването на популацията на бездомните кучета и опазването на гражданите от техните нападения в изпълнение на разпоредбите на ЗЗЖ. Твърди се, че в община С. не е била създадена достатъчно добра организация за изолацията на безстопанствените кучета от околните чрез настаняването им в приюти и не е упражнила достатъчно ефективен контрол над тези животни, като е допуснала чрез своето бездействие граждани да бъдат нападани от безстопанствени животни и да им причиняват телесни увреждания и психически травми, болки и страдания. По изложените съображения ищците предявяват искове за заплащане на обезщетения, в размер на по 5000лв. за всеки от тях,за причинените им неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания. В подкрепа на исковете се представят писмени доказателства и се сочат гласни такива.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете.

Ответникът оспорва твърдените от ищците вреди, интензитета на търпените болки и страдания и размера на претендираното обезщетението. Същият прави възражение за съпричиняване от страна на първия ищец, като твърди, че той е провокирал с поведението си кучето, което е спокойно и неагресивно, като поведението на първия ищец-падането на земята, е било предизвикателно спрямо кучето.В подкрепа на становището си ответникът не сочи доказателства.

По делото е назначена съдебно-психологична експертиза и е прието заключение на вещо лице.

Съдът е уведомил ДСП-С. за образуваното производство и по делото е постъпил социален доклад.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Б. Б. Г., с ЕГН-**********, е роден на 05.09.2009г. и негови родители са И. К. Г.а и Б. Т.

Г.. Семейството живее в с.И.. Районът около детската градина на това село около година се обитава от едро, безстопанствено куче, на цвят- черно с бели петна, с дълга козина, високо около 50-70см., порода-българско овчарско куче (св.П., св.Г., св.К.).

На 18.05.2022г., около 16,30 часа, Б. Б. Г. заедно с братовчед си А. К. тръгнали да приберат братчето на последния от детската градина. На излизане от детската градина горепосоченото куче тръгнало след тях и започнало да ръмжи по Б. Г., който се забързал от страх. Кучето се нахвърлило върху Б. Г., който се спънал и паднал на земята, след което кучето го захапало в областта малко под таза. А. К. успял да издърпа кучето на страни и видял по дрехите на братовчед си кръв, както и рани от ухапването (св. А. К.).

Непълнолетният бил заведен от родителите си в Центъра за спешна медицинска помощ, където след като били констатирани травматичните увреди от ухапването-няколко разкъсно- 2 контузни рани в лява глутеална област и по задната повърхност на ляво бедро, медиците извършили лаваж на раните с кислородна вода и браунол, сложили стерилни превръзки и започнали имунизация по схема (фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед, ведно с направени изследвания).

Видно от медицинско свидетелство № 46/2022г., издадено на 31.05.2022г. от д-р К. А. е, че по тялото на Б. Б. Г. са причинени следните рани от нахапването: 1.кръгла рана от задновътрешната от задната страна на лявото бедро с размери 0,5/0,5см., 2.кръгла ранаот задновъншнатаот задната страна на лявото бедро на 13см. от първата, с размери 0,8/0,8см. и 3. белег с розовобелезникав цвят, линейна форма и размери 3/0,4см., от задната страна на лявото бедро, на около 2см. над по-външно разположената рана, които рани са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В периода от 19.05. до 25.05.2022г. Б. Б. Г. бил на домашно лечение (медицинска бележка от д-р И. Х.) и не е посещавал училище (служебна бележка от ІV ОУ-гр.С.).

След инцидента Б. Б. Г. се страхувал да не бъде нападнат отново от кучето, поради което ходел на училище, придружаван от родителите си и не се прибирал сам (св.К., св.Г.).

Родителите му също се страхували (св.Г., св.К.).

На 30.05.2022г. непълнолетният посетил д-р Т. Б./психиатър/ за консултация. При прегледа било установено, че той е психомоторно-напрегнат, неспокоен, със свръхмерни притеснения и страхове; персистиращ тревожен синдром, поради което му е предписана медикаментозна терапия (амбулаторен лист № 625/30.05.2022г.).

При Б. Б. Г. е налице посттравматичен стрес и ирационален страх от кучета (заключението на вещото лице). При И. Г.а и Б. Т. Г. са налице завишени нива на ситуативна и личностна тревожност, като приживяното събитие, включващо опасност за психическото и физическото състояние на техния син, е довело до изменения в емоционалността им, свързани с тревожност и стрес елементи, които могат да бъдат актуални неопределен период от време (заключението на вещото лице). При разпита си вещото лице сочи, че описаната психотравма и на тримата ищци е в пряка връзка с инцидента с кучето, като психотравмата им е различна: при майката най-вече изпъква невротизъм, при бащата-депресия, а при детето-страхови състояния.

За инцидента със сина й И. Г. подала жалба до кмета на общината на 26.05.2022г.

(приложена по делото).

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им-ищците твърдят, че са претърпели вреди от бездействието на ответната община, която чрез своите органи и длъжностни лица не е положила дължимата грижа за ограничаване популацията на бездомните кучета и не ги е опазила от техни нападения, тъй като на 18.05.2022г. непълнолетният Б. Б. Г., чийто родители са И. К. Г.а и Б. Т. Г., е бил нападнат и ухапан от бездомно куче, обитаващо района на с.И., община С..

3

В практиката си ВКС приема, че исковете за заплащане на обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомно куче, са с правно основание чл.49 от ЗЗД и пасивно легитимирана страна по тях е съответната община, на територията на която е извършено деянието, поради което възражението на процесуалния представител на ищците срещу доклада на съда е неоснователно (напр. решение № 308 от 03.01.2018г. по гр.д.№1068/2017г.-ІVг.о., решение № 324 от 28.07.2011г. по гр.д.№ 924/2010г.- ІVг.о., решение № 262 от 11.05.2010г. по гр.д.№ 1155/2009г.- ІV г.о. и др.).

Предявените искове са частично основателни:

Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. За да се уважи предявения иск е необходимо кумулативната даденост на следните предпоставки: 1.вреди причинени на ищците; 2.вредите да са причинени от лице/лица, на които ответникът е възложил работа;

3.вредите да са причинени при или по повод изпълнението на тази работа; 4. причинна връзка между вредите и работата на изпълнителя й и 5. Работникът/служителят да има вина за причиняването на вредите. Докато вината се предполага до доказване на противното, останалите елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се докажат от ищците.

Установи се, че на 18.05.2022г., около 16,30 часа, в с.И., община С., Б. Б. Г. е бил нападнат и ухапан от куче. Последното е безстопанствено (показанията на разпитаните по делото свидетели, които описват външния вид на кучето и сочат, че около година то обитава района около детската градина и автобусната спирка, където се шляе и спи, без каишка и намордник, като няма конкретен човек, който да се грижи за него, както и че е имало и други инциденти свързани с него). Ответната община, чрез своите органи е бездействала-не е изпълнявала, възложената й със Закона за защита на животните /глава пета-„Безстопанствени животни”, чл.40 и сл./, дейност по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета- изолирането им в определени за целта места (приюти) и вземане на мерки за предотвратяване на тяхно агресивно поведение към хора или животни. Ответната община не твърди (поради което не й е възложена доказателствена тежест), нито ангажира доказателства, че е положила дължимата грижа за изпълнение на вменените й законови задължени.