Решение № 3563 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3563 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502989 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска К. Д. Н., чрез назначения му особен представител адв. Е. К., срещу решение № II-55-20210344 от 11.11.2021 г. по гр.д. № 60370/2020 г. на СРС, 55 състав, в частта, с която по реда на чл.

422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът К. Д. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 2857,45 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.11.2016 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 182,32 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 15.09.2017 г. до 16.12.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 34,68 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.11.2016 г. - 30.04.2019 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 5,78 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 3 за периода от 31.12.2016 г. до 16.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 74454/2019 г. на СРС, ГО, 55 състав, както и в частта, с която ответникът е осъден да плати на дружеството сумата 1145,04 лв. съдебни разноски.

1

Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на същото. Твърди се, че по делото не е доказана годността на измервателното средство, че претендираната главница не съответства на реално потребеното количество топлинна енергия, както и че ответникът не е обвързан от сключения между етажната собственост на сградата и „Т.С.“ ЕООД договор за извършване на услугата дялово разпределение, тъй като към датата на сключването му не е бил собственик на имота и не е дал съгласието си за това.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД. С молба вх. № 34168/10.04.2023 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Предявеният иск с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ, за признаване на вземане в размер на сумата 3220,96 лв. - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2019 г., за процесния топлоснабден имот, следва да бъде уважен за признатия с първоинстанционното решение размер от 2857,45 лв. неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. 30.04.2019 г., за процесния топлоснабден имот, поради частичното му погасяване по давност.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 2

17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Топлофикация София“ ЕАД. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21/16.009.2002 г. по описа на нотариус М. Н.а, ответникът К. Д. Н. е собственик на процесния апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Няма данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период са действали различни общи условия: от 01.05.2016 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2019 г. – ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът-ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период (01.05.2016 г. – 30.04.2019 г.), на топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява нейната стойност – 3220,96 лв. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че бл. 9, гр. София, ж.к. „*******“, в процесния период, е бил непрекъснато топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), 3 съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че не е доказана годността на измервателното средство. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза действащият топломер е бил технически изправен, преминал през задължителни проверки през медец януари 2015 г., месец януари 2017 г. и месец януари 2019 г., като изпитанията са били проведени от лицензирани лаборатории Г.Т.“ ЕООД и „А. Б.-С.“ ЕООД.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че претендираната главница не съответства на реално потребеното количество топлинна енергия. Начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон е изчислено, от фирмата за дялово разпределение, реалното потребление на топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената и дължимата сума. Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза общият разход в лева за топлинна енергия за аб. № 228602, за процесния период, е в размер на 3220,96 лв. (3144,16 лв. по прогнозни изчисления, 188,51 лв. изравнителна сума за доплащане, 111,71 лв. платени).

Налице е виновно неизпълнение на задължението на К. Д. Н. за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания. Горното налага извод за дължимост от ответника по иска на сумата 3220,96 лв., представляваща неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2019 г., за апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.

Възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца, е основателно за периода 01.05.2016 г. – 31.10.2016 г., за който период се дължи сумата 363,51 лв. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г. (вземанията, дължими за времето от 01.05.2014 г. до 09.08.2016 г. вкл.), е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД – уговорено е в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2014 г., че вземането за цената на доставена топлоенергия става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване от кредитора на фактурата на интернет страницата на продавача, тоест след покана от кредитора. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2016 г. (тези от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл.) е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, 4 тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.12.2019 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията, дължими за периода 01.05.2016 г. – 31.10.2016 г., възлизащи на 363,51 лв. – цена на доставена топлинна енергия.

Поради частична основателност на възражението за изтекла погасителна давност, искът за заплащане на цената на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 2857,45 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. и отхвърлен за разликата между тази сума и пълния предявен размер от 3220,96 лв., която разлика възлиза на 363,51 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 31.10.2016 г.