Решение № 649 от 15.06.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500629 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №261066/09.11.2020 г., постановено по гр.д.№14536/2018 г. на СГС, ГО, I-12 състав, с което по предявени от А. П. П. и П. Г.

О.., искове с правно основание чл.49 от ЗЗ, против Център за спешна медицинска помощ – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение от по 800 000 лв., за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Г.

В. П. – съпруг на първата и баща на втората ищца, настъпила на 04.08.2018 г., причинена в резултат от бездействието от страна на ЦСМП-София да изпълни основното си задължение – да осигури спешна и неотложна медицинска помощ. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените искове, като е осъдил ответника да заплати на всяка от ищците сумата от по 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума за периода от 01.11.2018 г. до окончателното плащане, като е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от решението са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№295349/27.11.2020 г. ответникът Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - София, чрез адв. В.К., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Съдът е приел, че исковете са доказани по основание, и че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД с допълнителните изисквания на чл.49 от ЗЗД, като възложеното на ответника задължение да оказва спешна медицинска помощ на болни и пострадали физически лица, на процесната дата не е изпълнено. Приел е, че бездействието е противоправно, като е игнорирана обективната невъзможност на ответника да осигури посещение на 1 болния П., не е несъмнено установена пряка причинно-следствена връзка между смъртта на пациента и бездействието на ответника, като съдът е възложил на ответника доказателствената тежест за опровергаването на причинната връзка. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД, като е определен завишен размер на обезщетението, присъдено на всеки от ответниците. Настоява за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло и по двата иска, а при условията на евентуалност – за чувствително намаляване на присъденото обезщетение и на двете ищци.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията н ачл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна, както и на третото лице – помагач на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.

№304761/21.12.2020 г., подаден от ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, чрез юрк. С. Х., в който се поддържа становище за основателност на въззивната жалба на ответника. Не е налице непрофесионално и нехуманно отношение към пациента и неговите близки от страна на служители на ЦСМП София. Ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване какви реанимационни дейности са могли, а и е следвало да бъдат извършени от екип на ЦСМП, за да се спаси живота на пациента. От събраните гласни доказателства се установява, че в процесната нощ екипите са обслужвали пациенти в много тежко състояние, изискващо медицински приоритет, съгласно правилата на Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Определеният от съда размер от 150 000 лв. на обезщетението не отговаря на действително претърпените вреди от ищците. Настоява се за уважаване на въззивната жалба на ответника, като се отмени изцяло първоинстанционното решение.

Ищците не са депозирали отговор на въззивната жалба на ответника, но в срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана Насрещна въззивна жалба вх.№301282/11.12.2020 г., подадена от А. П. П. и П. Г. О.., двете чрез адв. И.С., срещу решението в неговата отхвърлителна част изцяло. Сочи се неоснователно занижаване на размера на присъденото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на исковете до пълния им предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции, приложено към насрещната въззивна жалба. С Определение от 06.11.2018 г. ищците са били частично освободени от задължението за внасяне на държавна такса за първоинстанционното производство, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, за сумата над размера от 400 лв. /над 200 лв. за всяка от двете ищци/. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на насрещните страни – ответника ЦСМП – София, и третото лице – помагач „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД.

В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор вх.№279171/15.02.2021 г., 2 подаден от Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - София, чрез адв. В.К., в който се застъпва становище за неоснователност на депозираната насрещна въззивна жалба. Оспорва се направената в жалбата на ищците интерпретация на използваното в справката на ответника за заетостта на екипите на ЦСМП съкращение „о.м.“, като се уточнява, че в документацията на ЦСМП с посочената абревиатура означава „оставен на място“, т.е. че пациента не е транспортиран до болнично заведение. Тъй като този въпрос се повдига едва с насрещната въззивна жалба, с отговора се представя допълнение на вече приетата по делото справка. Поддържа се становище, че исковете не са доказани по размер, претенцията не съответства на стандартите на живот в страната, не е съобразена със състоянието и възрастта на починалия, характера на заболяването, песимистичната прогноза. Настоява се насрещната въззивна жалба да се остави без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Извън срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор на насрещната въззивна жалба с вх.№284 444/25.02.2021 г., подаден от „ЗАД ОЗК - Застраховане“АД, чрез юрк.

С. Х.. Поддържа се становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Оспорват се твърденията на ищците, че онкологичното заболяване на пациента е датирало „по-малко от 20 дни преди настъпването на смъртта“ и че същото е било в начален етап. Настоява се за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение, и постановяването на решение, с което изцяло да се отхвърлят исковите претенции.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите, страните не са направили доказателствени искания.

На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното решение, съдът от правна страна съобразява, че съгласно установената съдебна практика, предпоставките за ангажиране на отговорността на възложителя на основание чл.49 от ЗЗД, са: 1. Вреди, причинени на пострадалия; 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа; 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4. Причинителят да има вина за вредите.

Отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна функция. Тя е отговорност за чуждо виновно противоправно действие или бездействие.

Противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената обща забрана да не се вреди другиму.

Бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършването на действието /в т.см. Решение №136/27.06.2019 г. по гр.д.№501/2019 г. на ВКС – 3-то гр. отд./. Безвиновната отговорност по чл.49 от ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана медицинска помощ, включително и спешна 3 такава, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правно регламентирана дейност /Решение №103/25.07.2019 г. по гр.д.

№2700/2018г. на ВКС – 3-то гр. отд./. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Нормата на чл.81, ал.2 от ЗЗ свързва правото на достъпна медицинска помощ с прилагане на принципите на своевременност, достатъчност, качество и равнопоставеност при оказване на тази помощ. Качествените критерии за медицинските услуги се основават на утвърдените по реда на Закона за лечебните заведения медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, чието изпълнение се преценява при търсене на отговорност за непозволено увреждане. Причинно-следствената връзка на противоправното поведение с вредите, които делинквентът виновно е причинил при или по повод изпълнението на работата, е материално-правна предпоставка за пораждане на гаранционнообезпечителната отговорност на възложителя. Тя представлява отношение на зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, т.е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а следва да се докаже, като доказателствената тежест за това лежи върху ищеца.

Съобразявайки така приетите принципни положения, в конкретния случай съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че съпругът на първата ищца и баща на втората ищца – Г. В. П., е страдал от онкологично белодробно заболяване, установено в Епикриза от 17.07.2018 г. издадена от Болница Токуда. Не се спори, че на 04.08.2018 г. след обяд състоянието на Г. П. внезапно се е влошило, като същият получава затруднение в дишането, по повод на което неговата съпруга - първата ищца А. П. П., се обажда на телефон 112 и настоява за посещение от екип на ЦСМП – София. Не се спори, че при това обаждане успешно е осъществена връзка с ЦСМП – София, както и че в периода от момента на получаване на първото повикване, до констатиране на смъртта на Г. В. П. в 22.00 часа от дежурен лекар от 17-то ДКЦ – д-р Н. Д., посещение от екип на ЦСМП – София не е направено. Спори се по наличието на част от елементите на фактическия състав на осъществен деликт от служителите на ЦСМП – София – по наличието на противоправност на бездействието на служителите на ЦСМП – София да осъществят посещение на адреса от медицински екип в посочения интервал от време, както и по наличието на причинна връзка между бездействието на ЦСМП – София да изпрати медицински екип, и настъпилата смърт на Г. В. П.. Спорен по делото е и размерът на справедливото обезщетение за претърпените от всяка от ищците неимуществени вреди от смъртта на Г. В. П..