Решение № 210 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000811 по описа за 2022 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „Загра-Ф“ООД против решение № 260044/14.01.2022 г. по т.д. № 3161/17 г. по описа СГС, VI-19 състав,в частта му,с която са отхвърлени предявените искове за собственост на основание чл. 108 от ЗС и жалбоподателя е осъден да заплати направените по делото разноски на И. Х. Н.,ЕГН ********** и „Симеоново Сити“ЕООД-в несъстоятелност,ЕИК 200546656.Подържа се,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно.Навеждат се доводи за допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждане на делото.Подържа се,че съда правилно е изяснил фактическата обстановка,но неправилно е интерпретирал така неоспорените факти и обстоятелства и не е взел предвид изводите на назначените и неоспорени заключения на счетоводните експертизи.По делото не е установено дружеството „Алъш-вериш“ ЕООД в процесния период да е притежавало необходимите средства за сключване на предварителни договори за покупко-продажба на процесиите имоти, в които е отбелязано плащане на задатък и не са налице данни купувачът по публичната продан на имотите да е притежавал финансов капацитет за плащане тръжната цена.Не са налице данни, че в баланса на взискателя „Алъш-вериш“ ЕООД са заприходени постъпилите от съдебния изпълнител суми от публичната продан в особено големи размери.Не са налице данни , че крайните купувачи и настоящи ответници; „Симеонови сити“ ЕООД и „Сердика Електроникс“ ЕООД са имали финансова възможност да заплатят покупната цена, упомената в нотариалните им актове, нито по време на сделките, нито след това в посочения шестмесечен срок. Покупната цена и 1 до настоящия момент не е платена. В същото време купувачът на публичната продан и на четирите недвижими процесии имоти - „Екстрем” ЕООД — е заличен като търговец, без да събере вземанията си по продажбата от крайните купувачи и настоящи ответници „Симеонови сити“ ЕООД и „Сердика Електроникс“ ЕООД.Подържа се,че неплащането на цената от крайните купувачи при покупката на процесиите имоти, съчетано с факта, че цената така и не е потърсена от продавача, говори за привидна продажба, прикриваща дарение,което при липсата на мотив на дарителя прави сделките нищожни. Подържа се,че твърденията в исковата молба, за симулация в тези сделки, на основание неплащане на цена и безвъзмездното им придобиване не са разгледани от решаващия съд.Ако съдът беше разгледал тези отношения щеше да стигне до извод,че тези суми, реално платени на публичната продан, са осигурени на подставеното лице „Екстрем” ЕООД - от „Симеонови сити“ ЕООД и „Сердика лектроникс“ ЕООД, като в отношенията между тях, правата, придобити от публичната продан, са придобити от „Симеонови сити“ ЕООД и „Сердика Електроните“ ЕООД, а не придобити от официалния купувач на публичните търгове. Това е и наложило извършването на т.н. отчетни сделки на дадения мандат - продажбата на четирите имота в полза на тези дружества, без да се заплаща тяхната цена. От друга страна ответникът „Алъш-вериш“ ЕООД, е подставеното лице на същите две дружества в отношенията им със „Зогра-Ф“ ООД. Това е видно от бързото „източване” на сумите от продажбата на публичната продан и продажба на „изпразненото” от имущество „Алъшвериш“ ЕООД, както и от финансовата история на средствата на това дружество.

Дружеството „Алъш- вериш“ ЕООД е използвано само с тази цел - да прикрие действително договарящите със „Зогра¬Ф“ ЕООД.Подставеното лице за купувач на публична продан е било необходимо, в случай на установяване на липса на дълг /съответно изпълняемо право/ и привидност на кредитора, същият да не бъде едновременно и официален купувач на публичната продан, защото тогава тази продан не би имала вещноправен ефект,съобразно съдебната практика, завършила с ТР № 4 /2017 на ОСГТК.Поради това се иска да бъде постановено решение,с което решението в обжалваната му част бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което бъдат уважени предявените искове по чл.108 от ЗС.

От страна на ответника по въззивната жалба И. Х. Н. е представен отговор,с който се оспорва подадената жалба.Подържа се,че при разглеждането на делото не са допуснати процесуални нарушения.Подържа се,че ответника Н. не е пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 108 от ЗС,поради това,че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че същия е придобил собствеността на имоти ПИ 1372 и ПИ 1373 по някой от способите предвидени в чл 77 от ЗС.Ответника Н. собственик на капитала на заличения търговец ЕООД „Сердика електроникс" не е негов наследник,а никъде в закон не е предвидено, че право на собственост се придобива въз основа на разпределение на активи, извършено от ликвидатора при приключването на ликвидацията, обстоятелство, което се сочи като титул за собственост в исковата молба.Подържа се,че собствеността на имотите е придобита на публична продан от „ЕКСТРЕМ“ ЕООД като постановлението за възлагане е влязло в сила и цената е платена.Не е налице порок и в последващите сделки , по силата на които собственика ЕООД"Екстрем” е прехвърлил 2 имотите на ЕООД’’Симеоново сити” и ЕООД „Сердика”, които са купили от собственик и съответно законно са придобили собствеността на имотите предмет на нотариалните сделки описани в исковата молба.Без правно значение за валидността на сделките е обстоятелството, че страните са се договорили плащането на цената да бъде извършено в шестмесечен срок. Иска се решението да бъде потвърдено в обжалваната му част като бъдат присъдени направените по делото разноски.

От страна на въззиваемото дружество „Симеоново Сити“ЕООД не е постъпил отговор по делото.

От страна на въззиваемото дружество „Алъш -Вериш“ЕООД не е постъпил отговор по делото.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от дружествотонастоящ жалбоподател против „Симеоново Сити“ЕООД, „Алъш -Вериш“ЕООД и И. Х.

Н..Подържа се в исковата молба,че ищцовото дружество е собственик на четири поземлени имота, а именно:

1. празно, неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1372, с площ 4 149 кв.м., кв.

20, по плана на гр.София, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ-2126, ПИ 1373, улица, имот пл.н. № 1339, имот пл. № 305;

2. празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1373, с площ от 4076 кв.м. по плана на гр.София, кв. 20, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ № 1372, улица , ПИ № 289, ПИ № 290, ПИ № 1142, ПИ № 1527, ПИ № 1528;

3. празно, неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1482, с площ от 2693 кв.м., по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници : ПИ № 1519, ПИ № 1422, улица ПИ № 1385, ПИ № 1466;

4. празно, неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1422, с площ от 2 923 кв.м. по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници: ПИ № 1385, ПИ № 95, ПИ № 94 , ПИ № 93, ПИ № 1948, ПИ № 1947, улица ПИ № 614, ПИ № 1482.

Подържа се,че на 01.06.2007г. съдружникът и управител на дружеството, И. З. е починал, като впоследствие неговите законни наследници установили, че по партидата на ищцовото дружество с решение № 4 от 26.06.2007г. на СГС, Фирмено отделение, са вписани промени, а именно: заличен е управителят И. З. , като на негово място е вписан нов управител – И. Х. Х., и седалището на дружеството е променено с ново такова в гр. София, 3 район „Студентски“,бл.18,ап.1201.На 19.07.2007г. И. Х. , действащ в качеството си на управител на ищцовото дружество сключил четири предварителни договора за покупкопродажба на описаните имоти с купувач „Алъш-Вериш“ ЕООД, като с това задължил ищцовото дружество да плати неустойка на купувача, в случай на неизпълнение на договорите в уговорените кратки срокове. За обезпечаване вземането за неустойката в случай на неизпълнение, продавачът-ищец по делото, чрез нововписания си управител, издал четири броя записи на заповед на 19.07.2007г. с падеж по всеки от тях на 27.07.2007г.

, съответно за сумите от 134 650 лева, 150 000 лева, 456 390 лева и 448 360 лева.Въз основа на четирите записа на заповед, купувачът „Алъш Вериш“ ЕООД се снабдил с изпълнителни листове срещу дружеството – ищец , съответно по гр.дело №22735/2007 година по описа на СРС, 68 състав, гр.дело № 17869/2007 година по описа на СРС, 59 състав, гр.дело № 22736/2007 година по описа на СРС, 58 състав, гр.дело № 17867/2007 година по описа на СРС, 68 състав и образувал изпълнителни производства по дела №№ 324, 345, 411, 427 по описа за 2007г. на ЧСИ с рег. № 788.Подържа се,че по изпълнителните дела били извършени публични продани на гореописаните имоти, като с постановления за възлагане от 12.12.2007 година за ПИ № 1373, влязло в сила на 28.12.2007 година, за цена от 620 000 лева, постановление от 03.01.2008 година за ПИ № 1372 , влязло в сила на 16.01.2008 година, за цена от 623 000 лева, постановление от 21.02.2008 година за ПИ № 1482, влязло в сила на 29.02.2008 година за цена от 375 000 лева и постановление от 14.02.2008 година за ПИ № 1422, влязло в сила на 26.02.2008 година за цена от 425 000 лева, имотите били възложени на купувача „Екстрем“ ЕООД, понастоящем заличен търговец.Подържа се,че от своя страна, „Екстрем“ ЕООД сключило договори за покупко- продажба във формата на нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 18006, дело № 289/2009 г. по описа на нотариус № 104 за поземлен имот № 1482 и поземлен имот № 1422 с ответника „Симеоново сити “ ЕООД – в ликвидация, и нотариален акт № 67, том ІІ, рег.№ 15363, дело № 239/2009 г. по описа на нотариус № 104 за поземлен имот № 1372 и поземлен имот № 1373 със „Сердика“ ЕООД, впоследствие преименувано като „Сердика електроникс“ ЕООД, представлявано от ответника И. Х. Н., които дружества – купувачи са с регистрирани с един и същ седалище и адрес на управление.След сключването на договора за покупко - продажба „Сердика електроникс“ ЕООД било обявено в ликвидация, като за ликвидатор на дружеството бил определен управителя И. Н.. Видно от доклада на ликвидатора, последният си разпределил собствеността върху собствените на дружеството поземлени имоти № 1372 и № 1373, което според ищеца обуславя процесуалната му легитимация по делото в качество на ответник по иска за собственост.С договорите за покупко-продажба на гореописаните поземлени имоти, купувачите „Симеоново сити“ ЕООД – в ликвидация и „Сердика електроникс“ ЕООД – заличен търговец, се задължили пред „Екстрем“ ЕООД да преведат цялата продажна цена по всеки от договорите по банков път в шестмесечен срок от деня на сключване на договора, като ищеца подържа,че не са налице данни преводите да са били извършени съгласно уговореното. След като установили вписването в търговския регистър на тези обстоятелства по партидата на ищцовото дружество, наследниците на починалия съдружник предявили иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, по което било образувано 4 ф.д.№ 291/2008 година по по описа на СГС, ФО, 7 състав, приключило с постановено решение от 11.12.2009 година, влязло в сила на 05.01.2010 година.С решението по делото било прието за установено, че вписаните по партидата на ищцовото дружество обстоятелства - промяна на седалището, адреса на управление и управителя, са несъществуващи към датата на постановяването на решението за вписването им – 26.06.2007г. Подържа се в исковата молба,че наследниците на И. З. подали сигнал в прокуратурата, вследствие, на което било повдигнато обвинение на И. Х. за престъпления по чл. 220 и чл. 314 НК и било образувано н.о.х.д.№ 20533/2012 по описа на СРС, 105 състав, и на Б. В .Т. – за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 НК,по което е образувано н.о.х.д.№ 12095/2017 година по описа на СРС, 135 състав.Пострадало лице и в двете производства било ищцовото дружество.Подържа се от ищеца , че действията, извършени от И. Х., в качеството му на управител на дружеството-ищец, до датата на влизане в сила на решението, с което вписването на новия управител и новия адрес е било прието за вписване на несъществуващо обстоятелство, не обвързват дружеството.Подържа се,че волеизявленията на издателя на записите на заповед са недействителни, поради факта, че с влязло в сила решение е признато за установено че вписаното обстоятелството досежно управителя, който ги е подписал, е несъществуващо обстоятелство.Същият не е имал право да задължава дружеството, поради което записите на заповед не са произвели присъщия им менителничен ефект и се оспорва наличието на задължение във връзка с каузалната сделка, за обезпечаване, на която са издадени записите на заповед.Подържа се,че липсата на дълг произтича и от нищожността на предварителните договори и съответно на записите на заповед, служещи за обезпечение на неустойката по тези договори като основанията за нищожност се поддържат в условията на евентуалност.Подържа се от ищеца, че предварителните договори от 19.07.2007 година, сключени от новоизбрания управител И. Х. с „Алъш вериш“ ЕООД, са нищожни тъй като са абсолютно симулативни сделки-страните не са желали последиците, изключително кратък срок за изповядване на сделката и снабдяване с документи, неуточняване на час и място на сключване и непредвиждане на начин, по който да се доуточни , къде, при кого и в колко часа на 26.07.2007 година ще бъде сключен окончателен договор, като страните не са прикрили друга сделка.Подържа се,че предварителните договори от 19.07.2007 година са използвани единствено като основание за издаване на записите на заповед, въз основа ,на които е образувано принудителното изпълнение.Подържа се,че предварителните договори са противоречащи на добрите нрави, с оглед голямата разлика между продажна и пазарна цена на имотите, предмет на договора, към датата на сключването му.Подържа се,че купувачът „Алъш вериш “ ЕООД е трето недобросъвестно лице и че заличаването на вписания управител, поради обявяване на това обстоятелство за несъществуващо, засяга правата, придобити от него и те не могат да бъдат противопоставени на дружеството ищец. С оглед на тази недобросъвестност у третото лице се подържа, че предварителните договори са нищожни като сключени от представителя във вреда на представлявания /уговаряне на много ниска цена и неустойка в размер на 50% от продажната цена/, със съдействието на това трето лице.С оглед недействителността на договорите,се подържа,че такива са и клаузите, относно дължимото обезщетение при 5 неизпълнение, както и на записите на заповед, издадени във връзка с него.В исковата молба са неведени и доводи за нищожност на извършеното последващо разпореждане с имотите в полза на „Симеоново сити“ ЕООД – в ликвидация и И. Н.,поради симулативността на сделките.Подържа се,че И. Х. не е имал правомощие да задължава дружеството, поради което оспорва действителността им, с оглед волеизявлението на издателя им.С исковата молба се иска да бъде постановено решение,с което: