Решение № 4385 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4385 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330116826 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. от Г. А. Д. с ЕГН:

********** гр. П., ул. „********“ № ****, чрез пълномощник адв. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712 район Младост,ж.к. Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 за прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит ************** г., като противоречащ на ЗЗП и ЗПК, и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв. платена по договора за възнаградителна лихва и 50 лв.-за възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва от 17.11.2023 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 28.09.2020 г. за сума от 500 лв. ЛП е 11,99 %, а ГПР-20,12 %.

Съдържа се клауза за поръчителство срещу възнаграждение от 300 лв.

Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК. Не е посочена методика на определяне на ГПР. Липсва информация за прилагане на лихвения процент. Не се дължи възнаграждение за поръчителството.

1

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и наличие на заявените клаузи в него. Липсват нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем № ****** от 28.09.2020 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 500 лева, дължима на 28.10.2020 г. вноски, при 11,99 % лихва съответстваща на 59,95 лв.; 59,95 % ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на 2 договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай н е е посочен ГПР, а възнаградителната лихва- 59,95 лв.

Липсва яснота относно дължимите разходи и се поставя потребителя в невъзможност за преценка на икономическата изгода от сключване на договора. Наред с това е налице нарушение на ЗПК налагащ посочване на ГПР.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

С оглед недействителността на договора по аргумент на чл. 23 от ЗПК съдът намира, че заемополучателя дължи връщане на заемодателя само на чистата сума получена от него. Тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства от ищеца установяващи извършени плащания на суми по договора, то неможе да се приема, че е налице погасяване на вземания за възнаградителна лихва и за поръчителство, поради което притенциите за връщане на суми платени на това основание се явяват недоказани и исковете за тях следва да се отхвърлят.

3

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса по уважения иск или сумата от 50 лв.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за Адвокатско дружество Е. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение по уважения иск в общ размер от 400 лв., който отговаря на изискванията за минималните адвокатски възнаграждения за предоставена защита по притенция с определен материален интерес и съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради наличие на изобилна утвърдена съдебна практика по разглеждания спор. При определяне на възнаграждението съдът не следва да разбива така определеното възнаграждение на данъчна основа и дължим ДДС, доколкото се твърди, че представителя на ищеца е лице регистрирано по ЗДДС, тъй като не се явява лице задължено по смисъла на ЗДДС да начислява дължимия данък.

Това действие следва да се извърши от получателя на дохода, който се явява задължен да издаде данъчна фактура на възложителя на правната услуга, тъй като след уважаване на притенцията и присъждане на възнаграждение осъществяваната от него доставка от безвъзмездна се превръща във възмездна такава.

На ответника разноски не следва да се присждат, тъй като не е оправено искане и не е представен списък и доказателства за сторени такива.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Г. А. Д. с ЕГН: ********** гр.

П., ул. „*********** № *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712 район Младост,ж.к.

Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 представлявано от Д. Н., договор за паричен заем ********** г., поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ОТХВЪРЛЯ предявенитете от Г. А. Д. с ЕГН: ********** гр. П*, ул.

4

„**********“ № ****, чрез адв. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712 район Младост,ж.к. Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 представлявано от Д. Н. обективносъединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 20(двадесет) лв. платена по договора за възнаградителна лихва и 50 (петдесет)лв. платена по договора за възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва от 17.11.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул.„ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на Г. А. Д. с ЕГН: ********** гр. П., ул.

„**********“ № ***, сумата от 50 лв. (петдесет) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК ******** с адрес на дейност гр. П., ул. „*****“ № ***, ап. ***, представлявано от Е. И., сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5