Решение № 6 от 06.01.2025, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 645/2024
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 7, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Ихтиман, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200645 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *, чрез адв. Т.
Б. против Наказателно постановление № 8786/08.08.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (КРПМ), Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Жалбоподателят сочи в жалбата си, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП. Жалбоподателят твърди, че неправилно е определена приложимата санкционна разпоредба.
Алтернативно, жалбоподателят моли процесното НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието до минимума от 500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Т. Б., която поддържа депозираната жалба. Оспорва компетентността на длъжностните лица от Агенция „Пътна инфраструктруа“ да издават АУАН и НП по отношение на нарушения по ЗДвП. Алтернативно моли да бъде изменено обжалваното наказателно постановление, като бъде намалена наложената глоба на минималния размер, доколкото жалбоподателят не е наказван за нарушение от този вид, наличното претоварване не е в прекомерни размери и минималния размер на наказанието би постигнал неговите цели.
Административнонаказващият орган (АНО) – Началник отдел КРПМ, Дирекция АРОК към АПИ, редовно призован, не изпраща представител по делото. От същия е депозиран отговор чрез гл. юрисконсулт *, с който моли 1 съдът да не дава ход на делото, да прекрати същото, като го изпрати по подсъдност на Софийски районен съд, с оглед на това, че мястото на нарушение – автомагистрала „Хемус“, км. 0+200 попада в съдебния район на СРС. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. От юрк.
Николов са постъпили и писмени бележки, с които моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административнонаказателната преписка АУАН от 09.07.2024 г., № 10248, е констатирано, че: „Днес 09.07.2024 г., в 16:04 часа, на АМ Тракия, км 23+500 на сто метра за разклона за с. Вакарел в посока София Пловдив, водачът извършва превоз на товар (фракция 032) със съчленено ППС с 5 оси, МПС с 2 оси марка Скания, рег. № * и полуремарке с 3 оси с рег. № *, като в процеса на извършената проверка при измерване с тех. средство електронна мобилна везна модел DFW-KR номер 118844 и ролетка за 5 метра № 1302/18 се констатира, че са превишени максимално допустимите норми, установени от министъра на МРРБ в раздел II от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както следва: измереното натоварване на втора задвижваща ос на ППС е 13.260 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата. При измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от натоварването на тройната ос на ППС /полуремаркето/ е 27.655 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгл. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. ППС е тежко.“.
Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.
3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 8786/08.08.2024 г. на Началника на отдел КРПМ, Дирекция АРОК към АПИ, с което за извършено административно нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание бе допуснат и разпитан като свидетел актосъставителя – св. А. М. А..
В показанията си свидетелят А. потвърждава констатациите по акта като посочва, всички обстоятелства, свързани с проверката на процесния автомобил и извършеното измерване на теглото на ППС.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си. От показанията на свидетеля А. се установява по безспорен начин фактическата обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят е извършил визираното в съставения му АУАН нарушение на ЗДвП, както и изцяло кредитира показанията му.
Като писмено доказателство по делото е приложено копие на регистрационните талони на влекач и полуремарке, съответно с рег. № * и *, 2 от които се установява, че собственик на процесния влекач и ремарке е „*“ ЕООД, ЕИК *.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за частично основателна.
От приложените по делото заповеди на председателя на УС на АПИ се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Неоснователни са възраженията за липса на компетентност на АНО да налага наказания за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП във вр. чл.
177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на АПИ, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи и излизащи от страната.
Материалната компетентност на длъжностните лица да съставят АУАН е разграничена по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. „а“ ЗАНН) и оперативна - при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН). В случая изрично с нормативния акт са посочени длъжностните лица, разполагащи с компетентност да установяват нарушения съгласно чл.
167, ал. 3, изр. второ ЗДвП.
В този смисъл е и Решение № 4692 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 4650/2023 г. на Административен съд - София-град.
Предвид изложеното, компетентността на органите за установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП и налагане на наказание по чл.
177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП се извежда от контролните правомощия на органите по чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170 във вр. чл. 189, ал. 1 ЗДвП. По силата на препращането от чл. 189, ал. 14 ЗДвП, приложими са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН и чл. 47, ал. 1, б. „а“, във вр. с, ал. 2 ЗАНН. Компетентността на актосъставителя и АНО в случая е налична с оглед приетите по делото заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ № РД-11-246/31.03.2022 г. и № РД-11-657/20.06.2024 г.
При съставяне на АУАН и НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както АУАН, така и НП са подписани и връчени на жалбоподателя. Съдът счита за недоказани изложените в жалбата възражения.
При наличните доказателства, правилно е посочено, че К. е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б.
3
„а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което му е наложено на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева
Съдът намира, че при правилно установена фактическа обосновка, съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца нарушение.
Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има натоварване на 2-ра единична ос на ППС от 13.260 тона, което надвишава посоченото максимално допустимо такова в чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата – 11,5 тона. Сумата от натоварванията на ос на тройната ос на ремаркето е 27,655 тона, при разстояние между осите над 1,3 метра (1,32 метра е в случая), което надвишава посоченото максимално допустимо такова в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата – 24 тона. Установените натоварвания сочат и на изключението по чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 3 от същата Наредба - не превишават с повече от 30 % допустимото максимално натоварване.
След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на натоварване на ос без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от А. К. ППС отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. /относно натоварване на ос/, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС - след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.
Когато размерът на превишената норма е над 30% и когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП и деянието осъществява съставът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., „неделим товар“ e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
С оглед вида на превозвания товар - фракция, в случая не е било необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз.
Превозваният товар, в настоящия случай може да бъде „разглобен на части“ без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от нанасяне на вреди, съответно да бъде превозен в рамките на общественото 4 ползване на пътищата с превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата. Във всички случаи, в които разрешение не се следва поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен и превозен на части, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретното ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно - тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В този смисъл е и Решение № 593 от 10.05.2024 г. по адм. д.