Решение № 14807 от 07.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14807 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. С.А като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110157232 по описа за 2022 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба на Т. И. Н., действаща като законен представител на малолетното си дете А. Д. Г. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителят Г. твърди, че ответникът е негов баща, който не живее заедно с майка му от август 2012г. Упражняването на родителските права по отношение на малолетния ответник е уредено с Решение № 91181/18.10.2013г., постановено по гр.д. № 2203/2013г. по описа на СРС, 91 състав. По силата на това влязло в сила решени3 на 03.02.2016г. родителските права се упражняват от майката, а бащата има право на режим на лични отношения с малолетното си дете. В молбата се твърди ескалация на системна злоупотреба с психическо и емоционално здраве на малолетното дете от страна на ответника. Твърди се, че на двете дати – 01.10.2022г. и на 15.10.2022г около 9ч. сутринта бащата пристигнал пред блок, в който живее молителят със своята майка, а именно гр. София, ж.к. „Борово“ бл. 11, вх. А, ет. 5, ап. 15, искайки да вземе детето в определения му със съдебно решение режим на лични отношения. При пристигането на бащата малолетният молител изпаднал в силна нервна дестабилизация.

Детето се смутило и показало явен страх, започнал да диша учестено и тежко, получил пристъпи на задух, изпаднал в нервна криза. В молбата се твърди, че въпреки това състояние на детето бащата настоявал да осъществи режима си на лични отношения с детето си и стоял настойчиво пред входа на блока. В допълнителна молба от 01.11.2022г. се посочва, че отрицанието от страна на ответника на всичко, което майката но молителя е споделяла с него а преживяванията на малолетното дете, след срещите им, ненежеланието на ответника да се съобрази с потребностите на детето, което било разстроено на двете дати, упорството на бащата пред блока и по телефона, за да стигне на всяка цена до среща с детето, представляват според майката действия на домашно насилие, от които трябва да бъде защитено детето. След тези два случая А. бил в продължение на 2-3 часа силно потиснат, емоционално нестабилен. Причините да се стигне до тук можели да назоват медицински специалисти, но причините били изтъкнати в социален специализиран доклад, изготвен от психолози и експерти от Отдела за „Закрила на детето“ ЦОП „Бъдеще“ – Горна 1

Баня. В този доклад било установено, че бащата бил с недостатечън родителски капацитет, не бил способен да разграничи собствените си потребности от тези на детето и бил склонен да се налага на детето с принуда. Констатирано било, че не било в интерес на детето да прекарва повече време с баща си. Бащата бил завел изпълнително дело, като била потърсена ЧСИ. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН за малолетния молител от неговия баща, който настойчиво желае да се изпълнява режима на лични отношения, определен в съдебно решение. Претендира разноски.

Ответникът Д. С. Г. в депозиран писмен отговор оспорва твърденията в исковата молба. Заявява, че с молбата за защита представлява злоупотреба с право от страна на майката, която се домогва до ограничаване срещите му с неговия син. В становището се твърди, че на посочените дати се е явил пред дома на сина си, за да бъде изпълнен определен от съда режим на лични отношения. Този режим е не само право на родителя да вижда детето си, но и право на неговия син на общуване с неотглеждащия родител. В становището се твърди още, че ответникът не е виждал сина си от 26 август 2022г., от когато майката е ограничавала срещите им. На посочените в молбата дати твърди, че е бил пред блока на сина си. Провел е няколко кратки телефонни разговора с майката на сина си, която първоначално не му вдигнала или затваряла телефона. След това му върнала обаждане, в което не били уточнили нищо конкретно. След като бащата изчаквал определено време и разбирал, че няма да може да види сина си си тръгвал. Оспорва доказателсдтвената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. По изложените съображения моли за отхвърляне на молбата за защита като неоснователна.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

В молбата си от 24.10.2022г. молителят А. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител Татяня Н. подробно описва актове, които според нея са такива на домашно насилие, извършени от неговия баща – Д. С. Г.. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която законния представител на молителя декларира, че от ответника са извършени актове на домашно насилие както следва – на 01.10.2022г. и на 15.10.2022г. около 9ч. бащата осъществява актове на домашно насилие идвайки да вземе сина си от дома, в който живее за осъществяване режим налични отношения с него. С допълнителна молба от 01.11.2023г. малолетният молител чрез неговата майка е уточнил, че при идването на бащата до блока, в който живее, че се напрягал и не искал да слезе. Детето обяснявало на майка си че не желаел да бъде с баща си, който при срещите им говорел против майка му и това го напрягало. Детето станало свидетел на телефонен разговор между родителите и видимо се напрегнал емоционално и психически.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от законния представител на малолетния молител. Приложено е и копие от сигнал до Закрила на детето Красно село, от които се иска съдействие за прекратяване опитите на бащата да се вижда с детето си в определения от съда режим на лични отношения. Твърди се още, че било установено, че бащата бил с недостатъчен родителски капацитет През годините детето ходело при него с противоречиви чувства, като с течение на времето нещата се влошавали.

Доверието на А. към баща му било силно подкопано, а тревожността му се усилвала дни преди всяка уговорена среща с него. След като се върнел от среща с баща си, А. бил силно потиснат, с видими нервни сривове. Бащата системно провеждал дълги и стресиращи детето разговори, за които А. нееднократно му бил казвал, че му били неприятни и в които бащата го принуждавал да се съгласява с неща, с които детето не искало Със своите монолози бащата предизвиквал негативни чувства у детето. От страна на бащата било налице авторитарно поведение с налагане и незачитане, потъпкване на чувствата и достойнството на детето.

По делото е представен социален доклад от ДСП Оборище. Пред социалните работници ответникът споделил, че майката възпрепятствала контактите му с детето. Г-жа Н. се тревожела за сина си, за неговото психо-емоционално състояние. А. бил огорчен от начина, по който г-н Г. говорел за нея като цяло и за начина й на родителстване. Пред 2 социалните работници страните са разказали, че родителите са запознали, а на следващата година се родило детето. Още през първия месец конфликтите между родителите се разраснали и се стигнало да физическо насилие и раздяла, след няколко месеца се събрали до първата година на детето, но според майката тя била подлагана на психически тормоз и вменяване на вина, така през 2012 г. се разделили. Майката и мъжът, с когото живеела, полагали грижи за детето. Към момента майката била в отпуск по майчинство. Според бащата детето имало потребност да се вижда с баба си по б. л. и с чичо си, с когото той живеел заедно. Според бащата детето избягвало контакти с връстниците си. Според майката А. бил добре приет в учебното заведение. Майката инициирала детето да посещава психолог в училище с цел по-лесно да се адаптира към ситуацията между родителите му. Според бащата той имал изградена емоционална връзка с детето, то се чувствало свободно да играе и да изразява себе си. Когато детето било при майка си, бащата не можел да общува с него по телефона. А. споделил, че не желаел и се притеснявал да общува и да се вижда с баща си, като не уточнявал конкретна причина, случка или травматично преживяване. По отношение на баща си – той го възприемал като авторитет, но бил разочарован и тъжен, гневен и че го било страх от реакциите на баща му, но не можел да уточни какви са тези реакции.

Препоръките на социалните работници са, че детето има нужда от комуникация и с двамата си родители, които не бивало да го въвличат в конфликтите си.

По делото са представени покани от ответника, изпратени чрез ЧСИ до майката на малолетния молител. В изпълнение на поканата за доброволно изпълнение са съставени протоколи, че детето А. Г. не желае да тръгне с баща си, защото се притеснява от него.

По делото са събрани и гласни доказателства. В съдебно заседание, проведено на 20.02.2023г. е изслушан свидетелят Л. А. Л., с когото майката на молитеял живее на семейни начала. Според свидетеля майката винаги е давала детето, съдействала е дори извън съдебното решение да го дава то да се вижда с бащата. Майката го е инициирала, за да има повече време да се вижда. Той не трябва да спи при бащата, но тя не се възпротиви детето да остава да спи при бащата. Обичайно бащата го взима събота сутрин и го връща неделя вечер, всеки първи и трети уикенд, като преди това беше без преспиване. За конкретните дати свидетелят разказва, че през октомври 2022г. бащата дошъл да вземе детето, бил пред блока, а то било готово, изнервено, багажът беше събран, но детето отказа, получи нервна криза. Докато не разбрало, че бащата си е тръгнал, то плачело и не било контактно дори. Това се е случвало често когато трябва да отиде при баща си. От сряда и четвъртък почва да говори за това. Според свидетеля тези признаци ги има отдавна, майката работи с него, да бъде така, че да ходи при баща си непритеснен, говори с него, че трябва да се вижда с баща си, че е хубаво да има връкза с него. Свидетелят разказва, че тези състояния на детето се появиха от доста време, не е около раждането на общата с майката на молителя дъщеря. Свидетелят твърди, че майката е говорила с бащата много пъти, дори в негово присъствие, но имало неглижиране на проблема от страна на бащата. Според свидетеля проблемът е, че бащата не зачита мнението на сина си, той си налага мнението, обещават му се неща, които не се изпълняват. Детето има очаквания и получава съвсем други. Баща му го нарича „мамино детенце“, хранел го нездравословно, карал го да ходят на планина. Съдът кредитира показанията на свидетеля, в частта в която пресъздава лични възприятия, в останалата част в пкойто дава оценки на отношенията между страните съдът ги намира за ирелевантни.

Пред съда е разпитана и майката на ответника - свидетелят И. Т. П.

Тя разказва, че бащата и детето се виждат два пъти в месеца на 1-во и 15-ти число, в нейно приъствие. От повече от шест месеца бащата не е виждал детето си. На посочените дати отишли предблока на детето, когато бащата позвъни по телефона, нямало отговор, малко покъсно пак позвънили. Майката се обади и ответникът спокойно попита за детето как е, готов ли е, да го вземем. Майката отговорила – „Кои сте вие дето го чакате?” Тя казала, че детето не иска да дойде, няма да дойде и прекъснала разговора. Свидетелката лично била чула този разговор между родителите. Отправили молба да го чуят поне по телефона, на което майката грубо казала – „махайте се от блока ми“. Тогава си тръгнали заедно с ответника.

3

Същият ден телефоните на детето бяха блокирани и спрямо номера на свидетелката, защото и тая си опитвала да го чуе. Бащата е видял сина си на една кратка среща на именния ден на детето в училището, когато отишъл да му занесе подарък. Детето се изненадало да ги види, някак наплашено, съучениците му се изненадали, че не иска да си вижда с баща си. Същият си тръгнал веднага. Още веднъж ка ходили, малко го съпроводили го до вкъщи, попитали го какво е обидено, ако трябва да се извинят. Детето каза „Абе, вие големите ще се разберете“.