Решение № 302 от 19.12.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. С., 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500350 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.

С Решение № 20028/18.05.2023 г. по гр. д. № 125/2020 г. З. районен съд е допуснал на основание чл. 344 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 ал.

1 от ЗС извършването на съдебна делба между С. С. М., Д. А. К. и И. А. Б. на следните недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. З., одобрена със заповед № РД 18-75/15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, с площ от 605 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-696 в кв. 73, по действащия ПУП на гр. З., находящ се на ул. „Х.Б.“ № 4, в гр. З., Община З., област С., при граници: **, *** ****, ***** и *******; 2.

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.1.2, представляващ жилище/апартамент със застроена площ от 90 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ***.1, при граници: на същия етаж - няма, над обекта - жилище, апартамент на втори жилищен етаж с идентификатор ***.1.3 и под обекта - изба - за склад с идентификатор ***.1.1, заедно с имот с идентификатор ***.1.1, със застроена площ от 45 кв.м., представляващ обслужващо помещение - мазе за склад , находящ се в приземния етаж под първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ***.1, разположена в ПИ с идентификатор *** и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 1

***.3, със застроена площ от 24 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ***, при квоти: 1/1 ид. ч. за С. С. М. и ½ ид.ч. общо за Д. А. К. и И. А. Б..

Със същото решение е отменен на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот №* том * рег. № 629, дело № 42/2015 г. от 01.04.2015 г., съставен по реда на чл. 587 ал. 1 от ГПК, В ЧАСТТА, с която С. С. М. е призната за собственик на описаните в акта имоти, до размера на ½ ид. ч.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ответницата С. С. М., чрез пълномощник адв. Н.Ш., с оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и за необоснованост.

На първо място във въззивната жалба се развиват доводи срещу допускането на делба до сграда с идентификатор ***.3, като се твърди, че неправилно районният съд е приел, че тази сграда е принадлежност към допуснатата до делба жилищна сграда, като не е кредитирал заключението на СТЕ и без доказателства е приел, че тази сграда едва ли не се приравнява на цяла жилищна сграда и то единствено построена в ПИ. Жалбоподателката се позовава на заключението на СТЕ, че сграда с идентификатор ***.3 съставлява самостоятелен обособен обект. Твърди се, че сградата разполага с ток и вода. По отношение тази сграда се твърди, че районният съд изобщо не е изследвал към кой обект тази сграда е принадлежност, ако се приема, че е такава. Твърди се, че сграда с идентификатор ***.3 е функционално свързана с притежавания от С. К. М. втори жилищен етаж, към който следва да се приеме, че е принадлежност. Твърди се, че дори и представляващите принадлежност обекти биха могли да бъдат придобивани по давност от други собственици, притежаващи обекти на собственост, които могат да са главни вещи.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че районният съд неправилно е уважил иска и по отношение ПИ с идентификатор *** и обекти с идентификатор ***.1.2 и с идентификатор ***.1.1. В тази връзка по отношение завещанието на С.М. от 09.01.2009 г. се твърди, че същото е произвело действие, като се развиват доводи, че заключенията на почерковите експертизи не обосноват извод, че завещанието от 09.01.2009 г. не е съставено от С.М.. В тази връзка се сочи, че вещото лице по втората експертиза не е работило с оригинални документи, а е направил връзка с колегата си по първото, неприето по делото заключение, и буквално е възприел неговите мотиви и снимки относно материалите, обект на изследване. Твърди се, че третото заключение е ползвало сравнителен материал, за който не е било категорично ясно, че е полаган от С.М.. Според жалбоподателката това твърдение се подкрепя от писмените доказателства, които несъмнено сочат за наличието на тежко заболяване – паркинсон. Развиват се доводи, че въпреки това тежко заболяване, вещото лице е приело, че почеркът на сравнителния материал, който не прекъсва, не „потрепва“ и няма никакви отклонения, е 2 именно на С.М.. Сочи се, че съдът е възложил на вещото лице по третата почеркова експертиза да ползва конкретния сравнителен материал, цитиран от вещото лице, а същият не е положен пред нотариус и не е сигурно дали е положен именно от С.М..

Във въззивната жалба се развиват доводи че и завещанието на Б.М. от 30.05.2012 г. също е произвело действие до размера на ½ ид. ч. от процесните имоти. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 74 – чл. 76 от СК, като се сочи, че ограничителния режим по смисъла на чл. 575 от ГПК се отнася до родство по сватовство от първа степен. Твърди се, че сама по себе си недопустимостта на свидетеля не прави завещанието нищожно, а се отразява единствено върху доказването на волята на завещателя; нищожността по чл. 576 от ГПК изисква забрана за извършване на нотариалното действие в случаите по чл. 575 от ГПК – само в случаите, в които нотариусът е бил в родствени отношения и е следвало да се отведе, но не го е сторил; в разпоредбата на чл. 576 от ГПК изчерпателно са изброени нарушените разпоредби, като тази по чл. 584 от ГПК липсва.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение е вместо това се постанови отхвърляне изцяло на предявения иск; евентуално се иска отхвърля на иска по отношение на сграда с идентификатор ***.3, както да бъде изменено решение в частта за определените квоти на съсобственост; претендират се разноски за настоящата инстанция.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците Д. А. К. и И. А. Б., чрез пълномощник адв. Л.С., с който се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение; претендират се разноски за въззивната инстанция.

В отговора се твърди, че ответницата не доказва възражението си за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на сграда с идентификатор ***.3. Във връзка с тази сграда се излагат доводи, че фактът, че през 2015 г. половината от тази сграда й е подарена от нейния баща, изключва всякаква правна възможност ответницата да е придобила собственост върху нея на оригинерно правно основание – давностно владение; комулативното съществуване на двете основания според трайната съдебна практика на ВКС е недопустимо. Сочи се, че ответницата не е призована да наследява наследник на процесните общи наследодатели, доколкото нейния баща и пряк законен наследник е жив; без нотариалния акт за дарение тя не би участвала в делбата. Сочи се, че нейната легитимация на съсобственик в делбените имоти се основава на неоспорения нотариален акт за дарение; поради това хипотезата на евентуалност, съответно алтернативност на придобивното основание по отношение на този имот не може да възникне за нея, при положение, че дарението е валидно и е произвело правни последици.

Твърди се в отговора също, че от СТЕ се установява, че се касае за второстепенна постройка и тя не може да бъде годен предмет на 3 самостоятелно владение и придобиване по давност, без да е владяна заедно с обекта на основното жилищно застрояване, а преди дарението ответницата не е притежавала и ползвала в делбените имоти нищо. Сочи се също, че в процесната жилищна сграда има още две самостоятелни жилища, но за тях са представени нотариални актове, от които е видно, че общите наследодатели са прехвърлили на двамата си синове само от един етаж от къщата и нищо повече – без земя, без други постройки, което означава, че собственици и владелци на всичко друго в имота извън двата прехвърлени жилищни етажа си остават общите наследодатели, от което следва и че спорната постройка е останала принадлежност именно към техния собствен първи жилищен етаж, който е предмет на делбата. Сочи се също, че ответницата не заявява от кой период преди дарението през 2015 г. е установила фактическа власт върху сградата; гласните доказателства сочат, че сградата се ползвала от общите наследодатели; тази сграда е предмет и на завещанията.

По отношение валидността на завещанието на С.М. от 09.01.2009 г. в отговора се излагат доводи, че почерковата експертиза установява, че подписът не е положен от С.М., като експертът е ползвал сравнителен материал – автентични подписи на М. върху оригинални документи, непосредствено проверени от вещото лице, като голяма част от документите са с нотариална заверка на подписа на М.. Сочи се, че обективността на това заключение не може да бъде поставена под съмнение и във връзка с установеното заболяване Паркинсон на С.М., за което заболяване поначало липсват доказателства с каква тежест е било, като в тази връзка следва да се има предвид, че изследваните образци от подписи на С.М. за един дълъг период от време /повече от 20 години/, не показват никакви съществени разлики, съответно никакви признаци за повлияване от някакво заболяване.

Сочи се също, че ответницата, чиято е доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 193 ал. 3 изр. последно от ГПК, не представя и не сочи никакви сравнителни материали за съпоставка на текста и подписа на завещанието с други автентични текстове и подписи, изписани от завещателката в различни периоди от време.

По отношение валидността на нотариалното завещание на Б.М. от 30.05.2012 г. в отговора се развиват доводи, че свидетелката, подписала нотариалното завещание – Р. М. е съпруга на сина на завещателя С. М., съответно майка на ползващата се от завещанието С. М., т.е. роднина по сватовство от първа степен със завещателя Б.М.; другият свидетел е съпруг на ползващата се от завещанието. Твърди се, че за свид. Р. М. важи императивната забрана по чл. 584 т. 3, във вр. с чл. 572, във вр. с чл. 575 от ГПК, поради което е завещанието е нищожно по смисъла на чл. 576, във вр. с чл. 574 от ГПК, тъй като допускането до участие в производството по нотариално завещание на свидетели, които законът е забранил да бъдат допускани, представлява нотариално действие, което нотариусът е нямал право да извърши като противоречащо на закона; нищожността на нотариалното завещание в тази част има за последица невалидно участие на 4 свидетели в производството, което се приравнява на съставяне на нотариално завещание без участие на свидетели и това го прави нищожно на основание чл. 42 б. „б“, във вр. с чл. 24 от ЗН.

С отговора се прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, със законните последици.

В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им адв.

Н.Ш. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемите пълномощникът им адв. Л.С. оспорва въззивната жалба.

С.ски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

Видно от представените удостоверения за наследници, ищците Д.

К. и И. Б., са наследници на А. К. М., починал през 2007 г. Ответницата С. М. е дъщеря на С. К. М.. С. К. М. и А. К. М. са синове на С.Л. М., починала през 2012 г., и Б.А.М., починал през 2015 г.

Наследодателите С.М. и Б.М. са били собственици на ПИ с идентификатор *** и на построените в него сгради: жилищна сграда с идентификатор ***.1, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ 24 кв.м. и сграда с идентификатор ***.1.1 със застроена площ 45 кв.м., представляваща обслужващо помещение мазе-склад, която собственост се установява от Решение № 242 от м. октомври 1962 г. по гр. д. № 329/1962 г. на РС – З., с което по иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор, с който съпрузите придобиват собственост на част от имот пл. № *** за която е отреден парцел VІІІ в кв.