Решение № 20870 от 17.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20870 гр. София, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110145170 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени осъдителни искове от Т. П. Т. срещу ЧСИ Г. С.

К. и ПЧСИ М. П. Л. с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.49 вр. 45 ЗЗД във вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ за заплащане при условията на солидарност на сумата от 273 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от отменено Постановление за налагане на глоба от 21.11.2019г. по изп. дело № 20199240401239, издадено от ПЧСИ М. Л., както и незаконосъобразно действие на ЧСИ Г. К., допуснал неправомерното действие на своя помощник, която сума включва 200 лева- част от разходите на Т. П. за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Ш. и 73 лева- разходи за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във връзка с подадена жалба, по която било образувано ч.гр. дело № 16157/2019г. по описа на СГС, IV-а въззивен състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -30.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Т. П. Т. твърди, че е конституирана като длъжник по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К., образувано по молба на К. П. Ж. въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2018г., издаден по в.гр. дело № 4672/2018г. по описа на СГС и за изпълнение на постановения по това дело режим на лични контакти на К. Ж. с дъщеря йК. К. Ж.. Сочи, че на 07.10.2019г. й била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 14437/12.09.2019г., с която й бил указан режим на лични контакти на бащата с детето, като майката била поканена да изпълнява същия доброволно в посочените от съдебния изпълнител дни. Сочи, че на 07.10.2019г. е декларирала готовност и желание да предава детето на баща му, като била посочила мястото на което живеят. Била уведомила съдебният изпълнител, че евентуална пречка би била личното нежелание на детето да отиде при баща си поради влошените им отношения. Нежеланието на детето да бъде с баща си било 1 установено и от ЧСИ Г. К. и неговите помощници- ПЧСИ М. Л. и Т. В. К. при посещенията им на адреса на майката. Това нежелание било констатирано и от социалните служители на Дирекция „Социално подпомагане“- О., както и от ЧСИ С. А. и ПЧСИ М. И., ангажирани по изп. дело № 20199190400368 по описа на ЧСИ С. А. въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2018г. по гр. дело № 1894/2017г. по описа на СРС. Сочи, че за периода от месец септември 2019г. до месец март 2020г. нито един път К. Ж. не била изразила готовност и желание да тръгне с баща си и винаги отказвала. Поддържа, че била неправомерно глобявана с глоби в максимален размер от по 400 лева на посещение. Твърди, че съдебният изпълнител и ПЧСИ М. Л. не се съобразявали с разпоредбата на чл. 528, ал. 4 ГПК и Закона за закрила на детето, както и обективните пречки за изпълнение на режима на лични контакти и действителните факти и обстоятелства за невъзможността да се предаде детето.

Поддържа, че в нито един момент от водене на изпълнителното дело срещу нея не била в неизпълнение на режима на лични контакти на бащата с детето, нито била в неизпълнение на което и да е нейно процесуално задължение в качеството й на привлечена страна.

Твърди, че СГС е отменил като незаконосъобразни наложените от ЧСИ Г. К. и ПЧСИ М. Л. и ПЧСИ Т. К. глоби по чл. 528, ал. 5 ГПК вр. чл. 527, ал. 3 ГПК по ч.гр. дели № №15653/2019г., 15506/2019г., 15507/2019г., 16157/2019г., 16386/2019г., 231/2020г., 232/2020г., 920/2020г., 921/2020г., 1061/2020г., 1492/2020г., 1495/2020г., 2120/2020г. Сочи, че със Заповед за незабавна защита от 05.02.2020г., постановена по гр. дело № 5945/2020г. по описа на СРС, 80-ти състав било постановено режимът на лични контакти да се осъществява не чрез ЧСИ при посещение на адреса на майката и детето, а в специален контактен център. Поддържа, че с Постановление за налагане на глоба от 21.11.2019г. ПЧСИ М. Л. бил наложил неправомерно глоба в размер на 400 лева, приемайки, че съгласно Протокол за предаване на дете от 13.11.2019г. не е предала К. Ж. на баща си съгласно определения в Решение на СГС № 4672/11.07.2018г. по в.гр. дело № 1894/2017г. режим на лични отношения на съответната дата и час, а именно: на 13.11.2019г. в 18: 00 часа, за да бъде с баща си за времето от 18: 00 часа на 13.11.2019г. до сутринта на 14.11.2019г., както и че от взискателя била постъпила молба от 28.10.2019г. с искане за налагане на глоба при всяко неизпълнение. Твърди, че постановлението за налагане на глоба било обжалвано от нея и било отменено като незаконосъобразно с Решение № 1800 от 05.05.2020г. по ч.гр. дело № 16157/52019г. по описа на СГС, IV-а въззивен състав. В производството по обжалването на цитираното постановление била сторила разноски в общ размер на 373 лева, от които 300 лева- заплатено на 28.11.2019г. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от 28.11.2019г., както и 48 лева- такси пред ЧСИ по администриране на жалбата на основание т. 5 и т. 8 от ТТЗЧСИ и 25 лева- държавна такса. Твърди, че в производството пред СГС било прието за установено, че вина за направата на описаните разноски има съдебният изпълнител издал отменения от съда незаконосъобразен акт- постановлението за налагане на глоба. Поддържа, че вредите могат да се претендират от ЧСИ К. и ПЧСИ М. Л. при условията на солидарност в отделен исков процес, тъй като представляват непосредствена последица от незаконосъобразните им действия. Съдът бил указал на ищцата, че сторените от нея разноски в производството по обжалване на Постановление за 2 налагане на глоба от 21.11.2019г., не могат да се възложат в тежест на взискателя по делото.

Твърди, че съдебният изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на длъжника в изпълнителното производство от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В настоящия случай били налице всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно- процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес, извършено от ПЧСИ при Г. К., а именно незаконосъобразно издаденото Постановление за налагане на глоба от 21.11.2019г., подписано от ПЧСИ М. Л.; причинна връзка между незаконосъобразното изпълнително действие и причинените вреди, тъй като действията на ответниците по налагане на глоба на ищцата били принудили ищцата да обжалва техните действия и да реализира разноски по защитата си, както и претърпени имуществени вреди- сторените от нея разноски, вина на ответниците, изразяваща се в допускане и извършване на противоправно поведение по издаване на незаконосъобразен акт. Счита, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение и за такси за разглеждане на частната й жалба по ч.гр. дело № 16157/2019г. по описа на СГС, IV-а въззивен състав, представляват преки вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. С молба от 25.09.2023г. Т. П.

Т.- П. е посочила, че предявеният срещу ответниците иск не е частичен. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЧСИ Г. К., с който е поискано исковата молба да бъде оставена без движение и да бъде задължена ищцата да посочи кой е титуляр на банковата сметка, посочена в исковата молба, както и да бъде задължена ищцата да конкретизира как е формирана исковата претенция с оглед на разминаването с представения договор за правна помощ от 28.11.2019г. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Сочи, че с Определение № 13731 на СГС по ч.гр.дело № 921/2020г., известно на ищеца във връзка с идентично производство, съдът е дал задължително за страните тълкуване, че разноски не се дължат поради това, че няма основание за присъждане на допълнително възнаграждение извън това платено за изпълнителното дело, тъй като възнаграждението за представителство в изпълнителното производство обхващало и всички оспорвания, повдигнати с жалби и разглеждания от съда.

Счита, че не е дал повод за образуване на делото, както и че предявеният иск е неоснователен. Сочи, че не е налице и солидарна отговорност между него и ПЧСИ М. Л..

Твърди, че съгласно чл. 37, ал. 3 ЧСИ за вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-частен съдебен изпълнител съдебният изпълнител отговоря солидарно с него. В исковата молба не се сочели доказателства, че било налице неизпълнение на задължения на ПЧСИ Л.. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът М. П. Л. е подал отговор на исковата молба, с който се е присъединил към отговора, депозиран от ЧСИ Г. К.. Изложени са идентични съображения, както с отговора на исковата молба, подаден от ЧСИ К.. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 3 съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД - претенция за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответника като частен съдeбен изпълнител по изпълнително дело, по което ищецът е длъжник.

Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ включва следните юридически факти- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва да докаже фактите, които се субсумират под хипотезата на деликта: противоправно поведение – неправомерни действия и/или бездействия на ЧСИ, наличие на пряка причинно-следствена връзка между него и настъпилата вреда, причинена при дейността на ЧСИ. Вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на своята дейност.

Тази отговорност обхваща вреди причинени както по същински действия по изпълнението, така и от такива по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ - допълнителни действия, възложени от взискателя за проучване имуществено състояние на длъжника, изискване на документи, справки и т.н.

Това е така, защото тези допълнителни действия съпътстват и осигуряват основните процесуални действия. Неправомерните действия на ЧСИ могат да са злоупотреба с права, незаконни действия по отношение на несеквестируемо имущество, вкл. запор, и др. В този смисъл Решение № 120/08.07.2011г. по т.д. № 1123/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение № 445/27.07.2010г. по гр. д. № 1219/2009г. на ВКС, І-во Г. О.; Решение № 264/08.04.2010г. по гр. д. № 474/2009г. по гр. д. № 474/2009г. на ІV-то Г. О. на ВКС, Решение № 260056 от 16.09.2020г. по в.гр. дело № 6274/2019г. на СГС, ІV- Б състав.

В конкретния случай с определението от 11.09.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 16.11.2023г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, че с Постановление от 21.11.2019г. по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924 към КЧСИ, ПЧСИ М. Л. е наложил глоба на Т. П. Т. в размер на 400 лева на основание чл. 528, ал. 5 ГПК вр. чл. 527, ал. 3 ГПК; както и че с Решение № 1800 от 05.03.2020г., поправено с Решение от 05.06.2020г., постановени по ч.гр. дело № 16157/2019г. по описа на СГС, IV-а въззивен състав постановлението е отменено; както и че М. Л. е заемал длъжността „помощник съдебен изпълнител“ при ЧСИ Г. К., рег.

№ 924 към КЧСИ към 21.11.2019г.

Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924 към КЧСИ, образувано по молба от К. П.