Решение № 187 от 10.06.2021, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Сливен , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230100911 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД предявен от „А.” АД, ЕИК 829062869, със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален” чрез адв. Р.Т. от АК-Монтана срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *** за сумата от 4493,22 лв., представляваща сума заплатена от ищеца и получена от ответника без правно основание по фактура № 0001167411/07.03.2016 г. , по клиентски №5500000012, за адрес на потребление: гр.Велико Търново, ***А, както и законната лихва върху сумата 4493,22 лв. от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата.

Ищцовото дружество „А."АД, с ЕИК:829062869 твърди, че е собственик и потребител на ел.енергия на обект, находящ се на административен адрес в гр.Велико Търново, ул.„Никола Габровски" №73А и представляващ УПИ-II /седми/, в стр.кв.12 по ПУП на гр.Велико Търново, с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, одобрена сьс заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителният директор на АГКК. За процесният период ищцовото дружество твърди, че се намирало в договорни отношения с ответното дружество „ЕР-С" АД по повод извършвана от ответника доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление в гр.Велико Търново, ***А.

Ел.енергията се била отчитала от СТИ, собственост на „ЕлектроразпределениеСевер" АД по клиентски номер 5500000012. За доставената и потребена ел.енергия от клиента по клиентски номер 5500000012 били издавани ежемесечно фактури от страна на ответното дружество, в които били начислени незаконосъобразно компонентите пренос ниско напрежение, достъп ниско напрежение, които били заплатени в срок от ищеца.

От страна на ответното дружество били издадени следните фактури: на 07.03.2016г. била издадена фактура № 0001167411 за сумата от 5567,63 лв., която била заплатена на 09.03.2016г., с преводно нареждане. Твърди, че видно от фактурите от страна на ответното дружество били начислени незаконосъобразно следните суми: По фактура № 0001167411 1

/07.03.2016 г. са начислени 2942,55 лв./пренос ниско напрежение/ и сумата от 801. 80 лв.

/достьп ниско напрежение/ или общо от страна на ответника била начислена по фактурата сумата от 3744,35лв., без ДДС или с ДДС сумата от 4493,22 лв.

Границата на собственост на електросъоръженията за присъединяване на клиента била разклонението от „Въздушно електрическа линия А.", която била водила началото си от Подстанция-Велико Търново и чрез редица разклонения захранвала множество клиенти. Разклонението, което захранвало трансформатора на клиента било осъществено посредством свързване на ВЕЛ-А., към кабелна линия собственост на ищовото дружество.

Въздушна електрическа линия-А., която не била собственост на ответното дружество била достигала до метален стълб, който бил разположен извън имота на ищеца. От там тази линия се била свързва с кабелната линия на ищеца, която започвала, като начална точка от стълба и била вкопана под земята. По това трасе кабелната линия достигала трафопостта на клиента и се свързвала с него. Ел.енергията която се била предавала до трафопоста била средно напрежение, което вътре в трафопостта посредством снижаващи токови и напреженови трансформатори/собственост на ищеца/ се била преобразува в ниско напрежение. Съгласно параграф 1, т.14 от Наредба N 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителите електрически мрежи била определена границата на собственост. От посочената граница на собственост до разпределителната уредба на клиента, било монтирано средството за търговско измерване/електромер/, отчитащо потребените от ищцовото дружество количества ел. енергия. Трафопоста бил собственост на ишцовото дружество, като и монтираните в него ел.съоръжения. От границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където било монтирано СТИ отчитащо потребената ел. енергия, транспортираното количество ел. енергия се било извършвало по собствено на клиента електрическо съоръжение, представляващо електропровод 20Kv, водещо началото си от ВЕЛ „А.". Транспортирането по електропроводната линия, собственост на клиента било за електрическа енергия средно напрежение, като трасето от ВЕЛ„А." до трафопостта собственост на „А."АД находящ се в имота на клиента и собствен на клиента и в който трафопост било разположено СТИ били присъединени други потребители. Цялото ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ-А. до ТП-А. било собственост на клиента „А."АД.

Обективно била липсвала ел.енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на доставчика, съгласно т.49, параграф 1 от Закона за енергетиката, като в този смисъл бил липсвал достъп, съгласно законовата дефиниция за достъп пот. 15 на параграф 1 от закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗЕЕЕ електрическата енергия, ползвана от потребителя се била измервала със средство за търговско измерване разположено на границата на собственост. В чл.25 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г. нормативно било установено, че границата на собственост се била определяла от начина на присъединяване и oт вида на съоръженията в мястото на присъединяване. Съгласно действаща нормативна уредба за процесния период и в частност чл.18б, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с електрическа енергия/ДВ, бр.59/28.07.2009г., отм./ и чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.64/17.08.2010г., отм. ДВ, бр.66/26.07.2013г./ потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащали по утвърдени от КЕВР/ДКЕВР/ цени за ел. енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп но електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, като цената за достъп и цената за пренос се били заплащали съгласно измерено количество на консумираната активна електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно чл.14, 2 ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ДВ, бр.38/2007г.отм/, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е било страната с по високо напрежение на понижаващият трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпредел. мрежа. Посочва, че мястото на присъединяване на ищеца били клемите за присъединяване на проводниците/които били собственост на клиента/ към еклектропровода на А.. Твърди, че при така описаната фактическа обстановка, въпреки, че била определена границата на собственост, било неправилно определено мястото на измерване от страна на ответното дружество, като същото следвало да се определи съгласно нормативните изисквания.

Границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.29, ал.1, вр. с чл,28, aл.1 , т.1 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителната електрическа мрежа на производители и потребители-ДВ, бр.40/16.05.2000г., предвиждащи границата на собственост да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата , т.е. мястото на разклонението. Това място в конкретният случай било разклонението на ВЕЛ/въздушният електропровод/-Абагap, където границата на собственост била определена.

Там следвало да се монтира и СТИ, което отчита и измерва потребената ел. енергия и което неправилно било разположено във TП/трафопост/ собственост на ищеца. Съгласно договора между страните консумираната активна ел .енергия се измервала със средство за търговско измерване, разположено в местата на измерване, определено в съответствие с действащото законодателство. Обектът на ищцовото дружество бил присъединен към мрежата на „Електроразпределение- Север" АД/ЕП-М"АД/ посредством енергийно съоръжение ТП собственост на А.-АД захранен от кабелна линия 20кВ /собственост на А.-АД, която чрез Метален стьлб/РОМ/ бил свързан с въздушен електропровод с напрежение 20Kv„А.".

Електромерът, който бил монтиран да измерва потребената от ищеца ел.енергия бил монтиран в трафопостта, който бил собственост на ищцовото дружество. Съгласно договора между страните измерването се извършвало със СТИ, което следвало да бъде поставено на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно наредба №6 за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи и съгласно показателите за качество, приети от ДКЕВР. Единствено СТИ разположено в трафопостта било собственост на „Електроразпределение- Север"АД. Извършеното от разпределителното дружество „ЕРС"АД измерване по посоченият начин на потребените количества ел. енергия било неправомерно и поради това ищцовото дружество не било имало задължение да заплаща начислените му от ответното дружество по фактурите цена за пренос на ниско напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение, още повече ответникът не бил собственик на линията средно напрежение и като такъв не следвало да начислява на клиента /ищец/ и компонентите пренос средно напрежение и достъп средно напрежение. ВЕЛ/въздушно електрическа линия/-А. представлявала ел.съоражение от което чрез отклонение /разположено на метален стълб, собственост на ищцовото дружество/ се била пренасяла електрическата енергия средно напрежение до Трафопост, собственост също на ищцовото дружество. Този трафопост не бил представлявал съоръжение, което да било част от електроразпределителната мрежа на ответника. Същият бил изграден в УПИ VII/седми/, в стр.кв.12 по ПУП на гр .Велико Търново, с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, одобрена със заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителният директор на АГКК и е собственост на „А."АД.

Заплащането на цената на достъп от страна на клиента на ел. енергия, както и на пренос на ел.енергия било обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване/СТИ/ в съответствие с техническите изисквания, както и със собствеността върху ел. съоръженията за пренасяне на ел. енергията.

Посочва, че съобразно правилото на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа 3 енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Ищцовото дружество било собственик на съоръженията трафопост и кабелна линия, която започвала от разклонение на въздушната електрическа линия А., която не била собственост на „ЕР-С"АД. Съгласно договора границата на собственост на електрическите съоръжения била мястото на присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба N 6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи. От своя страна мястото на монтиране на СТИ от страна на ответника не било отговаряло на изискванията на ПИКЕЕ/действали през процесиият период/. Съгласно правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ за процесният период електромерът било следвало да бъде монтиран на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента. При наличието на собствени съоръжения и фактическо присъединяване на ниво средно напрежение ищецът нямал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а следва да заплаща по цените за ниво средно напрежение. Твърди, че от страна на ответното дружество неправилно било определено мястото на измерване от страна на ответника. При определена границата на собственост, мястото на измерване било следвало да се определи съгласно нормативните изисквания преди разклонението на ВЕЛ-А., а не при Трафопостта, собственост на ищцовото дружество. Границата на собственост следвало да се определи съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1, вр.чл.28, ал.1, т.1 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителна електрическа мрежа на производители и потребители-ДВ, бр.40/16.05.2000г., предвиждащи границата на собственост да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.Цялото ел.съоръжение от разклонение ВЕЛ-А. до трафопостта на клиента било собственост на клиента. В тази връзка преноса от разклонението до трафопостта на клиента се било извършвало на ниво средно напрежение и по кабелна линия на клиента. Вътре в трафопосттаа посредством трансформатори напрежението се било трансформирало от средно на ниско. Начисляването на суми за пренос и достъп на ниско и средно напрежение от страна на ответното дружество по фактурите издадени за периода от 01.08.2015г. до 30.10.2015г. било неправомерно и незаконосъобразно. Заявява, че ищцовото дружество не било дължало заплащане на тези суми за пренос за достъп и пренос на ниско напрежение, както и не било дължало и такива за пренос и достъп на средно напрежение. В трафопостта собственост на ищцовото дружество по кабелната линия била постъпвала ел.енергия средно напрежение, а и кабелната линия не била собственост на ответното дружество и не била представлява част от електроразпределителната мрежа. Тази кабелна линия била собственост на ищцовото дружество.Измерването на количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковият период било измервано в трафопоста находящ се в имота на ищеца и представляващ негова собственост, а не на границата между собственият му кабелен електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, както било в изискването на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителна електрическа мрежа на производители и потребители. Моли съдът да осъди ответника на правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД да му заплати сумата от сумата от 4493,22 лв., представляваща сума заплатена от ищеца и получена от ответника без правно основание по фактура № 0001167411/07.03.2016 г. , по клиентски №5500000012, за адрес на потребление: гр.Велико Търново, ***А, както и законната лихва върху сумата 4493,22 лв. от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата. Претендира сторените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 20 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b691b2ed-6823-4825-a054-c9a8d942f6ef